Неопределимо



И тичам сляпа в съня, сред белотата,

изпита от страха, останала сама.

Не виждам накъде, но бързам да избягам

и не намирам изход, само тишина.

Забождам мисли, хвъркнали да бягат,

заливам спомени останали без дъх,

раздирам с пръсти пелената, в която

безжалостно люлее ме сънят.

Напускам го объркано-сетивна,

блуждаеща над странните неща,

които ме очакват по нататък,

затичана през дните, не в съня.

03.12.2010 г.

Ванина