Тръгвам! Поемам по пътя, който сама съм построила за себе си. Онзи същият, застлан с чакъла на моите възможности, посипан с пясъка на моите идеи, слепени с асфалта на моите непримирими емоции върху, които разни малки и големи валяци уж за „добро” трамбоват всичко мое и ме убеждават, че само така ще имам добре изравнен първокласен път. Ами, ако не искам? Ако искам моят път да е неравен? Ако не всякога ми се иска да оставям асфалтов път след себе си? Ако е по-добре да не изсичам храстите покрай пътя, защото пречели на движението? Ако не желая да го маркирам и ако искам мои си пътни знаци на него? Искам:· знаци, които ще насочват към добрите чувства и мисли;
· дрегери, които ще измерват интензитета им във вървящите или шофиращите по него;
· светофари, които ще спират онези, които са тръгнали към лошотията в себе си и ще им отброяват времето до искрено-доброто пожелаване, за да ги пуснат отново в движение.
Искам знаци Stop за намръщените, завиждащите, мразещите, интригантите ... и отнемане на шофьорски точки и книжки за тях, при всяко провинение към себе си и другите.
Нека освен шофьорски има и пътнически книжки, за отнемане точките на неспазилите добрите маниери, чувства и мисли пешеходци.
Искам въвеждането на пътнически данък „нелюбов”, за всички онези, които са поели по пътя необичащи през годината.
Моят път е част от онази голяма пътна мрежа, по която всички ежедневно крачим, но не всички ежедневено осъзнаваме, че без многото обич към другия на него е все едно да шофираме без свидетелство за правоуправление, с 6 промила алкохол в кръвта и ударна доза дрога.
Обичайте!
07.12.2010 г.
Ванина
А за неправомерно спрелите или паркирали превозни средства веднага викам паяка - да не го затлачват с остарели схващания, плесенясали емоциии и добре прашасали думи, залежали от неупотреба по чуждите пътища.
ОтговорИзтриванеПо твоя път искам да бродя -
ОтговорИзтриваненахлупил шапка на главата
да разговарям с вятъра в житата,
да събирам узрелите зрънца от земята.
Да се вглеждам във всяко камъче, листо и клечка,
да срещам бръмбърчета, мънички калинки,
различни дребни животинки,
да откривам истината в необятните простори
със слънцето и облаците да говоря!
По твоя път вървейки - за мен необозрим, за другите невидим...
Към Анонимен 12: Те превозните средства нямат вина, проблемът е във водачите или поне бившите им водачи (собствениците им). Последните са с никому нужните мисли и емоции и те не би следвало да бъдат допускани нито на моя, нито на твоя, нито на кой да друг път, защото техният е БЕЗ ИЗХОД.
ОтговорИзтриванеА, избор и продължение на пътя трябва да има...
П.С Можеше да си публикуваш стихчето Огънче!!!