Поемам нощната пътека,поглеждам края на деня,
съзирам спомена наръфан,
но нямам сили да го спра.
Заклещвам себе си на ъгъла,
преглъщам дозата тъга,
безмълвно хващам самотата,
наказвам се, заради страха.
Изплюва ме различно същата,
завръща ме отвъд съня.
Не искам в спомени пропуснати,
да спирам даже като спя.
09.12.2010 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар