"Второто споразумение е: не приемайте нищо лично, защото когато приемате нещата лично, вие се обричате на безсмислено страдание. Хората са пристрастени към страданието в различна степен и ние се подкрепяме един друг в поддържането на тази пагубна привързаност. Хората са съгласни да си помагат да страдат.
Приемате го лично, защото се съгласявате с всичко казано. Веднага, щом се съгласите, отровата преминава през вас и вие сте в плен на съня за ада. Причина за това е тава нареченото чувство за собствена значимост. Личната значимост или - да приемаш нещата лично - е върховната проява на егоизма, тъй като смятаме, че всичко е свързано с нашето „аз". По време на обучението или опитомяването си ние се научаваме да приемаме всичко лично. Смятаме, че сме отговорни за всичко. Аз, аз, аз, винаги аз!
Когато приемате нещата лично, вие се чувствате засегнати и реакцията ви е да защитите убежденията си и да създавате конфликти. Правите от мухата слон, защото изпитвате необходимост да бъдете прави, а всички други да грешат. Опитвате се да докажете правотата си и като изразявате пред тях собствените си мнения. Чувствата и постъпките ви също са проекция на собствения ви индивидуален сън, отражение на собствените ви споразумения. Вашите изказвания, дела и мнения са в съгласие със сключените от вас споразумения - и тези мнения нямат нищо общо с мен.
Когато наистина виждаме хората в истинската им светлина, без да го приемаме лично, никога няма да се засегнем от казаното или стореното от тях. Дори другите да ви лъжат, всичко е наред. Те ви лъжат, защото се боят. Страхуват се да не откриете, че не са съвършени. Болезнено е да свалиш тази социална маска. Когато хората казват едно, а правят друго, вие се самозалъгвате, ако вярвате на думите им, а не на постъпките им. Но ако сте честни със себе си, ще си спестите много емоционална болка. Истината може да е болезнена, но не е необходимо да бъдете пристрастени към болката."
21.12.2011 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар