Светът ни е възприятието ни за него, илюзията ни.
Накъдето и да погледна прииждат уроци.
Чувствам се много възрастна индианка с посребрени дълги коси, сплетени на две плитки.
Помня ритуалите на племето за онова, което идва и си отива.
Ахун!
Животът изтича, потъва, изчезва от нас с всеки миг, с всяко издишване...
Гложди само несвършеното, неизживяното, непрочетеното, невидяното...
Всеки може сам!
Онова, което не може сам е да учи.
Душата учи само чрез другия!
Къде съм?
16.02.2015 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар