Ден шестдесет и четвърти

Бълбукам. Опротивяло ми е от едностранчивост, тесногръдо думонанизване, от плява за улесняване суркането по корем. Нескопосаните опити за себевъзхищаване по пътя на всякакво ...логстване вече не просто възбуждат перисталтиката ми, надигайки я до диафрагмата ми, а ме бетонират изцяло в шестото ми чувство, разтърсило душата ми от лето 2014-то, за несъзнавано-съзнаваната измяна. Било, каквото било.
В крайна сметки, много вечни неща приключиха. Прекалено много време отделих да се съмнявам в себе си.  Нездравото, така или иначе не оцелява.

04.02.2015 г.

Ванина