Ден шестдесет и пети

Животът изглежда не може да бъде нормален. Не е просто обърнат с краката нагоре, а сякаш полюсите са сменени. Има някаква крайна налудничавост на дните, трясък, сблъсък, брътвеж. Изчезване, заличаване, омаломощаване ...
Влача веригите на миналото. Звукът им оттеква в кухините ми. Аз съм друга.
Непоносимо трудно ми е!

05.02.2015 г.

Ванина