Скокът в Живота ни

Разпятието, мозайка, худ. В.В.Беляев, Санкт Петербург, /изт. Impressio.dir.bg/

Разпятието на Божия син е било единственият възможен акт, с който да ни бъде напомнено, кои сме и да ни бъде даден ключът за излизането от всяка безизходна ситуация.

Божият план е Велик!

„Каквото горе, такова и долу,

каквото долу, такова и горе!“

/Кибалион/

Божият син показва Пътя, пропуска Светлината в мрака, издига на ново ниво връзката между Бога и хората. Чрез него всичко, което е горе, успя да стане видимо долу и обратно. Божиите чада видяха - познаха Бога, а Богът позна части от себе си!

Целият живот на Божия син на Земята е символичен код, отключващ вратите на Познанието. Познанието на себе си, а чрез себе си и на Бога.

Силата и енергията на тези дни, изискват фокус върху символа на разпятието, смъртта и Възкресението.

Исус е всеки от нас! Всички ние като Исус сме чада Божии! Всеки един е роден от Божествения Дух и го носи в себе си! Застанали между Земята и Небето ние имаме своята майка Земя и баща Бог. Животът ни и времето ни тук е в зависимост от способността ни да живеем здраво стъпили на Земята, изхранвайки телата си от нея /тук настръхнах, че сме подменили нуждата на телата си, изхранвайки се от нероденото от Земята/ и здраво свързани с Духа си /пряката ни връзка с Бога/.

Животът ни е функция (f) на това осъзнаване. Земята е зависимата променлива в уравнението (У), Божият дух независима променлива (Х).

В глаголицата У се чете „ОУКЪ“, със значение „учещия, учащия“ и символиката е свързана с процеса на придобиване на знания, а буквата Х „божествен разум, Светлина, промисъл“ /Изт. "Говорещите букви" Александра Делова/ . Буквата „Х“ наподобява кръста и неслучайно Божият син носи името Христос. Ако се вгледаме в идеята на Живота в нас, ще съзрем онова, което във всички свещени писания и текстове многократно се повтаря: Тук сме да придобиваме знания, посредством божествения разум и промисъл! Знанията ни зависят от осъзнатостта ни за неизменчивостта на Бога и Светлината!

Животът ни като функция на знанията придобивани, ходейки по Земята (У) и Божествения промисъл (Х), е там, където сами го фокусираме на координатната система по абцисата и ординатата. А, на какво прилича всяка координатна система – на кръст!

Животът ни е цикличен, изменчив, зависим именно, защото сме тук на Земята. Страхът от несигурността му провокира в нас, желание да търсим и да се обучаваме в намирането на сигурност, в за съжаление променливи и зависими неща, в неща, които ни поставят в зависимост, а не в единственото логично, възможно, постоянно, независимо от нито една буря нещо, защото е Създателят на Всичко – Богът.

Само ако насочим ученето си тук в правилната посока, ако допуснем Светлината в Живота си, ако се хванем за Бога, само тогава ще постигнем най-голямото си желание, да не изпитваме страх и несигурност живеейки и ще намираме изход от всички „безизходни“ ситуации, които стават част от пътя ни тук.

Разпятието на Божия син е символ на нашето разпятие всеки път, когато сме разпънати между доброто и лошото, /Светлината и мрака/ и между Земята и Небето, майката и бащата в нас, между земните желания и Божествения разум. Това вътрешно разпятие ни докарва мъките, болките, страданието. Приковава ни за краката и ръцете, за да не можем да намерим изход физически, защото такъв няма. Има много символизъм, в това, да спрем да се опитваме да избягаме от страданието и да го заместим посредством ръцете с нещо друго: храна, алкохол, дрога, хора или нещо друго, което да прегръщаме…

Няма изход в бягството и за да го разберем е много важно да видим образа на Божия син прикован и страдащ сам на кръста, между двама престъпници, неверници, за да не търси подкрепа там, дето я няма, за да остане сам с Бога /единственият възможен спасител/ и да присъства в страданието си. Единствен Бог може да ни преведе през най-големите, през всичките ни препятствия и най-страшни болки. Единствено и само, ако му доверим себе си.

Най-големият ни скок като човеци, ще бъде случен между фразите „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“ /Матей 27:46/ и „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!“ /Лука 23:46/.

Това е смисълът, това е Всичко!

Божият син преживя Всичкото, за да ни покаже Пътя!

А, ние все още стигаме само до първата фраза – въпрос?

Какво стои в пространството помежду им ли?

Стои прошката: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят!“, символ на безграничното състрадание към онези, които не разпознават Истината/Бога!

Това е Пътят, който Божият син изстрада, за да видим справянето, решението на функцията на Живота ни, смисъла ни!

Борбата на разпятието ни е, за да спасим пресечната точка на кръста в нас - душата си!

Спасението на душата ни е в Бога!

Само в Бога има Възкресение за душата!

Да се смирим пред Величието на Всичкото, в чието Съзнание ние и Всичко друго живеем, движим се и съществуваме!

23.04.2022 г.

Ванина

Read More

Между Земята и Небето

Страх-вина-срам е безкрайният цикъл, в който се въртим, подобно на водовъртеж до края на живота си или поне докато в нас не умре привързаността ни към манипулиращия обект. Преди да преминем към следващата стъпка е важно да се върнем в началото. Неосъзнаването на идеята зад първите три стъпки ще ни подхлъзне като динена кора в следващата. Стремежът е към чистота на осъзнаването, към редовно практикуване на самонаблюдение, към себеконтрол на мислите, без самоосъждане!

Стъпка 1 от процеса на вътрешна трансформация е самонаблюдението на автентичността ни. Загубили сме своята автентичност, в момента, в който сме спрели да се вслушваме и доверяваме на същността си, на своята връзка с Живота. Фокусът ни непрекъснато следва да е в това: аз ли съм това или ролята, която ми е нужна, за да получа нещо, което ми е важно в момента: харесване, одобрение, обичане, грижа?

Стъпка 2 е самонаблюдението на съпротивите ни. Загубата на автентичността ни е загуба на връзката ни с Живота и същността ни. Отсъствието на тази връзка внася дискомфорт в нас, поради нарушаване на физико-химичния баланс на телата ни /на всичките ни тела/. Този дискомфорт поражда негативни емоции, а те от своя страна, поради инстинкта ни за оцеляване, провокират реакция на съпротива. Съпротивата е израз на спешната ни нужда да възстановим психо-телесния си баланс. Емоциите се раждат за части от секундата и рядко се поддават на контрол, заради изникването от несъзнаването ни. Чувствата ни обаче, които са осъзнати емоции, могат да бъдат контролирани! Заслужава си да наблюдаваме онези от тях, които насочваме в посока съпротива, защото именно те ни подтикват към реакция/действие. Реакцията ни може да бъде контролирана, само ако вече сме осъзнали чувството, което я формира. Тук в тази стъпка ловуваме за онези съпротиви, които ни правят дисфункционални в Живота, а именно: да осъзнаем емоциите, които ни вкарват роли, в които не само не сме себе си, но и противоречат на същността ни, с което се насилваме, разрушаваме, нараняваме, обиждаме, а това проектирано извън нас изглежда като съпротива към другия, респективно контрол, манипулация върху другия, сражение и война с него. 

Съпротивата ни в зародиш има формата на автоматична мисъл, на противопоставяне на представата ни за нещо или някой с тази на някой друг или много други. Чувствата ни се раждат от автоматичните мисли, застанали зад някоя наша емоция. И да, ние използваме емоциите си като ускорител на стрелата на съпротивата ни, но посоката й на движение се определя от мисълта ни. Да осъзнаем как и защо раждаме съпротивата си е голяма крачка в процеса на овладяване на себе си. А, да овладяваш автоматични мисли и чувства е като да ловиш риба с голи ръце – тъкмо да я хванеш и ти се изплъзва. И все пак начини има, стига да си гладен! А, какво е да си гладен по отношение на Живота си? То е като да осъзнаеш, че не можеш да го захраниш с повърхностни неща и да търсиш дълбочина, смисъл, вяра, общение, единение… Не случайно най-големите риби се хващат в дълбоки води!

Стъпка 3 е самонаблюдението на самоотъждествяването ни. Естествената ни съпротива, породена от загубата на връзката със същността ни е идеалният момент за наливане на масло в огъня ни отвътре.

Като загубим автентичността си, губим сигурността, почвата, земята под краката си. Загубата на външна сигурност, ражда емоционалната ни несигурност и емоционалната ни реакция на съпротива, подчинено на стихийността на водата. Отреагирането на съпротивата изразява вътрешния ни огън. Да овластим някой друг за свой център, за даващ ценност на същността ни, за направляващ, знаещ и управляващ, чрез авторитета, който е за нас – нас самите и то, когато вече сме осъзнати човешки същества, е като да допуснеш някой да налива, понякога по-бавно и неусетно, друг път с литри масло в огъня на неосъзнатата или осъзнатата ни съпротива. Погледнато в дълбочина единствената цел на такова случване е да мръднем и да се завърнем към себе си.

Представете си, че през всеки човек минава една невидима нишка по каналите на седемте му чакри /колела/. Всяка чакра е енергиен център, в който енергията е в непрекъснато движение и на нашия си език, думата колело, буквално ни вкарва във вибрацията на усещането за движението отвътре. Като да наблюдаваш часовников механизъм. Всяко колелце, задвижва другото. Ние имаме този отмерващ времето ни тук механизъм отвътре. Представете си, как би изглеждал нормално движещият се в нас енергиен механизъм отвътре, ако само един енергиен център наруши ритмичността си на движение, промени посоката си или в краен случай спре… Всяко пренастройване на ритъм, извън този на същността ни и Живота, причинява сериозни щети на стрес, застой или зацикляне, усещане за болка, трудност, мъчнотия, неслучване вътре и извън нас…

Нашият вътрешен часовников енергиен механизъм отмерващ времето ни тук се задвижва посредством енергията на Земята и енергията на Небето. Невидимата енергийна нишка, минаваща през нас има два края. Единият, излизащ от първата ни чакра отдолу, който ни свързва с енергията и силите на Земята и се захранва и задвижва от тях и другият излизащ от седмата ни чакра и осигуряващ връзката ни с Бога и духовния свят горе. Тази невидима нишка ни държи изправени между Земята и Небето, между земното и божественото, между майката и бащата, между нуждите на тялото и духа… В момента, в който загубим връзката с Бога, губим връзката със същността ни, а загубата на връзката ни със Земята, е свързана с загуба на жизнените ни сили. Първите три чакри ни свързват със Земята, последните три с Бога. Четвъртата е балансьорът, интеграторът, майката и бащата в нас, душата ни!

Страх-вина-срам са демоните на първите три чакри и тъй като те произтичат от връзката ни с Земята, майката, дома, рода, храната, точно те формират представите, в първите три години от живота ни. Те формират представата ни за сигурност, ситост, близост, комфорт, грижа, граници, доверие, връзка, сила, воля, автономност или най-общо казано представата ни за Живота. Демоните на Живота се раждат, когато формираните представи не изглеждат като правилни, красиви, големи прозорци, с изцяло прозрачни, здрави, чисти, гладки с една и съща дебелина стъкла, а са криви, малки, деформирани, на петна, пропукани, променящи усещането ни за близо и далеч, замъгляващи картината ни навън, ограничаващи зрението ни… В следствие приемаме тази дефектните представи за Истина и започваме на свой ред на тяхна база да влагаме цялата си жизнена енергия в самоубеждаване на себе си и другите, че това е то Животът. Естествено това води до изтощение, защото изглежда като опит да запълним Живота си с представите си за него. А, той Животът е по-голям от представите ни и е факт още преди те да се родят. Това някак прилича на нашата си поговорка да сложим каруцата пред коня. Каруцата са представите ни. Конят – Животът в нас. Баба ми наричаше това „съпнат кон“, в смисъл на спрян, спънат, в невъзможност да се движи. А, какво е Животът, в невъзможност да се движи? Той започва да залинява и изтича…

Изкривената ни представа за сигурност, формира страх за оцеляване, пораждащ естествената нужда от свързване с някой друг, за да си възвърнем стабилността. Допускането на друг, през изкривената ни представа, от кой друг имаме нужда, извиква на свой ред изкривената ни представа за справяне с усещанията, емоциите и определяне на границите ни. В момента, в който се свързваме с някой друг, ние се свързваме с неговата изкривена представа за сигурност, оцеляване, свързаност, граници и т.н.., което усложнява в пъти способността за споразумяване на два различни свята. Поради трудността да се напаснат изкривените по различно му представи,  здраво се хващаме за махалото на емоциите ни и то неусетно отключва вина в нас, че нещо не ни е наред и е нужно да се поправи. Чувството за вина търси реабилитация през реакция. А, изкривената представа за реакция, съчетана с изкривената представа на другия за същото, ни води до неполучаване на желания, според очакванията ни резултат, а това от своя страна компрометира изкривените ни представи за себеуважение, воля, енергия, сила и се плисва срам. Ей, това кълбо в повечето случаи от абсолютно несъзнавани за изкривеността си представи, ни съпътства навсякъде и във всички отношения и щетите в нас, дори само от тия тайфуни: страх, вина срам са опустошителни. Ако пък вдигнем поглед малко по-отвисоко, ще забележим, че има и много съзнавано поставени манипулации, възползващи се от собствената ни зрителна деформация за Живота, но това е тема за по-нататък.

За успокоение на всички ни, няма роден и отгледан човек формирал идеални прозорци от детството си. Всеки един от нас се е сблъскал с деформация, която вследствие му създава трудности в живеенето. Тук възловият момент е в самоосъзнаването и придържането към Истината.

11.04-19.09.2022 г.

Ванина

 

Read More

Самоотъждествяването - семето на манипулацията

Стъпка 3 в процеса на вътрешна трансформация е самонаблюдение на самоотъждествяването ни. Самоотъждествяването ни е свързано с непрестанните ни опити за равнение на вътрешната ни представа за нас самите с нещо или някой друг. Обикновено равнението се търси с важни, значими, харесвани, авторитетни, успешни, утвърдени с нещо или в нещо, известни други, с такива, които са завладели представата ни за хармонично, щастливо, свободно, успешно, леко живеене. Изследването на опорните точки, върху които сме разположили представата си за щастлив живот може да ни даде информация за заблудите и лъжите, в които затъваме и чиито жертви в крайна сметка ставаме.

Оказва се, че хората обичаме да бъдем манипулирани. Изглежда от много ранна детска възраст толкова свикваме с манипулациите, че ги овластяваме, те да задават посоката ни на движение, но не и пътя, защото път за манипулирания няма. Има само разнопосочно кръжене около манипулаторите. Манипулаторите ни са коловете, към които от малки сме привързани да се въртим, а техните манипулации само сменят посоката ни на въртене, но в кръг около тях. Друг път за манипулирания няма. Илюзията ни за път се определя от контрола върху дължината на въжето. Колкото по-дълго и хлабаво е въжето около нас, толкова повече си въобразяваме, че сме свободни и избиращи и обратно, колкото е по-късо и стегнато, толкова повече сме в усещането за ограничение на свободата и изборите ни. Ако се вгледаме още по-навътре ще забележим, че не сме вързани само с едно въже, а с много и сме досущ като марионетки на конци. Имаме по едно въже за всяка част от тялото си – за краката, към какво и накъде да се движат, връщат и спират, за ръцете си, какво да докосваме, правим, създаваме, рушим, милваме, отблъскваме, прегръщаме, удряме, слагаме в устата си, за главата накъде да е устремен или забит погледа ни… Повече от една марионетка на едно място вече сътворява театър. Манипулаторите ни грижливо редят декорите около нас, според нуждата им да ни симулират едно или друго усещане, необходимо им за постигане на набелязаните от тях цели. Изглежда като лабиринт от светещи в червено букви „Без изход“.

Но не е!

Много дълбоко е впечатано и в мен чувството „Без изход“. То прилича на импулс за живот, който в момента на раждането си бива спрян. Хем порив отвътре, хем натиск отвън. Визуализирам го, като да отвориш единствената възможна врата в напечена ситуация и да се озовеш пред стена, която започва да се движи към теб и да те притиска навътре, докато вече няма накъде да мърдаш. Не ме питайте, откъде го знам! От този живот е и клетките ми го помнят. В симулатора на живота да търсиш изход с бунт, бягство, маневри, лъжа или война е част от желаната и предизвикана отвън в нас илюзия, за да ни създаде следващата още по-измамна, че сме се освободили от манипулаторите и вече сами управляваме и избираме живота си.

И тъй като споменах, че съгласно ключ 1: всичко извън нас е неизменна част от нас, има смисъл да насочим поглед навътре към собствените ни манипулации, към моментите и начините, с които ние правим някой друг или телата си марионетки, водени не от добри намерения към тях. Интересното е, че умът ни е твърде изобретателен сътрудник в процесa на манипулация. Той умее брилянтно да ни самоубеждава, че нещо е добро за нас или другите, а това да е в тотално противоречие с Живота, с Истината, с вградения в нас детектор за лъжа.

Детекторът ни за лъжа се намира в третата ни чакра. Да, точно там, където споменах, че е мерилото за нашата автентичност между пъпа и слънчевият ни сплит. Ако практикуваме често самонаблюдение на тази зона в тялото ни ще започнем да долавяме сигналите, които тя ни изпраща за реалното противоречие между нуждите и действията ни от една страна и Истината от друга.

Да живеем Истината е наша най-висша отговорност. Именно животът в Истината е целта на Живота в нас и неговото най-висше проявление. Това е свещеният избор. Поради това е дадена възможността ни за Избор и точно в това се изразява Свободата ни. Свободата не е да си правиш, каквото и както си искаш. Свободата е висша, божествена ценност вдъхната във всеки човек да търси, съзира /забележете, не намира, а съзира Истината/. Съзирането е дарът на вътрешните ни очи, когато ги отворим Свободата ни е дадена да избираме да живеем Истината.

Коя Истина ли? Онази, кодирана в посланието: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Животът в нас е да живеем Истината, следвайки пътя си. Целта ни на Земята е да се отворим за Живот.

28.03-10.04.2022 г.

Ванина

 

Read More