Между Земята и Небето

Страх-вина-срам е безкрайният цикъл, в който се въртим, подобно на водовъртеж до края на живота си или поне докато в нас не умре привързаността ни към манипулиращия обект. Преди да преминем към следващата стъпка е важно да се върнем в началото. Неосъзнаването на идеята зад първите три стъпки ще ни подхлъзне като динена кора в следващата. Стремежът е към чистота на осъзнаването, към редовно практикуване на самонаблюдение, към себеконтрол на мислите, без самоосъждане!

Стъпка 1 от процеса на вътрешна трансформация е самонаблюдението на автентичността ни. Загубили сме своята автентичност, в момента, в който сме спрели да се вслушваме и доверяваме на същността си, на своята връзка с Живота. Фокусът ни непрекъснато следва да е в това: аз ли съм това или ролята, която ми е нужна, за да получа нещо, което ми е важно в момента: харесване, одобрение, обичане, грижа?

Стъпка 2 е самонаблюдението на съпротивите ни. Загубата на автентичността ни е загуба на връзката ни с Живота и същността ни. Отсъствието на тази връзка внася дискомфорт в нас, поради нарушаване на физико-химичния баланс на телата ни /на всичките ни тела/. Този дискомфорт поражда негативни емоции, а те от своя страна, поради инстинкта ни за оцеляване, провокират реакция на съпротива. Съпротивата е израз на спешната ни нужда да възстановим психо-телесния си баланс. Емоциите се раждат за части от секундата и рядко се поддават на контрол, заради изникването от несъзнаването ни. Чувствата ни обаче, които са осъзнати емоции, могат да бъдат контролирани! Заслужава си да наблюдаваме онези от тях, които насочваме в посока съпротива, защото именно те ни подтикват към реакция/действие. Реакцията ни може да бъде контролирана, само ако вече сме осъзнали чувството, което я формира. Тук в тази стъпка ловуваме за онези съпротиви, които ни правят дисфункционални в Живота, а именно: да осъзнаем емоциите, които ни вкарват роли, в които не само не сме себе си, но и противоречат на същността ни, с което се насилваме, разрушаваме, нараняваме, обиждаме, а това проектирано извън нас изглежда като съпротива към другия, респективно контрол, манипулация върху другия, сражение и война с него. 

Съпротивата ни в зародиш има формата на автоматична мисъл, на противопоставяне на представата ни за нещо или някой с тази на някой друг или много други. Чувствата ни се раждат от автоматичните мисли, застанали зад някоя наша емоция. И да, ние използваме емоциите си като ускорител на стрелата на съпротивата ни, но посоката й на движение се определя от мисълта ни. Да осъзнаем как и защо раждаме съпротивата си е голяма крачка в процеса на овладяване на себе си. А, да овладяваш автоматични мисли и чувства е като да ловиш риба с голи ръце – тъкмо да я хванеш и ти се изплъзва. И все пак начини има, стига да си гладен! А, какво е да си гладен по отношение на Живота си? То е като да осъзнаеш, че не можеш да го захраниш с повърхностни неща и да търсиш дълбочина, смисъл, вяра, общение, единение… Не случайно най-големите риби се хващат в дълбоки води!

Стъпка 3 е самонаблюдението на самоотъждествяването ни. Естествената ни съпротива, породена от загубата на връзката със същността ни е идеалният момент за наливане на масло в огъня ни отвътре.

Като загубим автентичността си, губим сигурността, почвата, земята под краката си. Загубата на външна сигурност, ражда емоционалната ни несигурност и емоционалната ни реакция на съпротива, подчинено на стихийността на водата. Отреагирането на съпротивата изразява вътрешния ни огън. Да овластим някой друг за свой център, за даващ ценност на същността ни, за направляващ, знаещ и управляващ, чрез авторитета, който е за нас – нас самите и то, когато вече сме осъзнати човешки същества, е като да допуснеш някой да налива, понякога по-бавно и неусетно, друг път с литри масло в огъня на неосъзнатата или осъзнатата ни съпротива. Погледнато в дълбочина единствената цел на такова случване е да мръднем и да се завърнем към себе си.

Представете си, че през всеки човек минава една невидима нишка по каналите на седемте му чакри /колела/. Всяка чакра е енергиен център, в който енергията е в непрекъснато движение и на нашия си език, думата колело, буквално ни вкарва във вибрацията на усещането за движението отвътре. Като да наблюдаваш часовников механизъм. Всяко колелце, задвижва другото. Ние имаме този отмерващ времето ни тук механизъм отвътре. Представете си, как би изглеждал нормално движещият се в нас енергиен механизъм отвътре, ако само един енергиен център наруши ритмичността си на движение, промени посоката си или в краен случай спре… Всяко пренастройване на ритъм, извън този на същността ни и Живота, причинява сериозни щети на стрес, застой или зацикляне, усещане за болка, трудност, мъчнотия, неслучване вътре и извън нас…

Нашият вътрешен часовников енергиен механизъм отмерващ времето ни тук се задвижва посредством енергията на Земята и енергията на Небето. Невидимата енергийна нишка, минаваща през нас има два края. Единият, излизащ от първата ни чакра отдолу, който ни свързва с енергията и силите на Земята и се захранва и задвижва от тях и другият излизащ от седмата ни чакра и осигуряващ връзката ни с Бога и духовния свят горе. Тази невидима нишка ни държи изправени между Земята и Небето, между земното и божественото, между майката и бащата, между нуждите на тялото и духа… В момента, в който загубим връзката с Бога, губим връзката със същността ни, а загубата на връзката ни със Земята, е свързана с загуба на жизнените ни сили. Първите три чакри ни свързват със Земята, последните три с Бога. Четвъртата е балансьорът, интеграторът, майката и бащата в нас, душата ни!

Страх-вина-срам са демоните на първите три чакри и тъй като те произтичат от връзката ни с Земята, майката, дома, рода, храната, точно те формират представите, в първите три години от живота ни. Те формират представата ни за сигурност, ситост, близост, комфорт, грижа, граници, доверие, връзка, сила, воля, автономност или най-общо казано представата ни за Живота. Демоните на Живота се раждат, когато формираните представи не изглеждат като правилни, красиви, големи прозорци, с изцяло прозрачни, здрави, чисти, гладки с една и съща дебелина стъкла, а са криви, малки, деформирани, на петна, пропукани, променящи усещането ни за близо и далеч, замъгляващи картината ни навън, ограничаващи зрението ни… В следствие приемаме тази дефектните представи за Истина и започваме на свой ред на тяхна база да влагаме цялата си жизнена енергия в самоубеждаване на себе си и другите, че това е то Животът. Естествено това води до изтощение, защото изглежда като опит да запълним Живота си с представите си за него. А, той Животът е по-голям от представите ни и е факт още преди те да се родят. Това някак прилича на нашата си поговорка да сложим каруцата пред коня. Каруцата са представите ни. Конят – Животът в нас. Баба ми наричаше това „съпнат кон“, в смисъл на спрян, спънат, в невъзможност да се движи. А, какво е Животът, в невъзможност да се движи? Той започва да залинява и изтича…

Изкривената ни представа за сигурност, формира страх за оцеляване, пораждащ естествената нужда от свързване с някой друг, за да си възвърнем стабилността. Допускането на друг, през изкривената ни представа, от кой друг имаме нужда, извиква на свой ред изкривената ни представа за справяне с усещанията, емоциите и определяне на границите ни. В момента, в който се свързваме с някой друг, ние се свързваме с неговата изкривена представа за сигурност, оцеляване, свързаност, граници и т.н.., което усложнява в пъти способността за споразумяване на два различни свята. Поради трудността да се напаснат изкривените по различно му представи,  здраво се хващаме за махалото на емоциите ни и то неусетно отключва вина в нас, че нещо не ни е наред и е нужно да се поправи. Чувството за вина търси реабилитация през реакция. А, изкривената представа за реакция, съчетана с изкривената представа на другия за същото, ни води до неполучаване на желания, според очакванията ни резултат, а това от своя страна компрометира изкривените ни представи за себеуважение, воля, енергия, сила и се плисва срам. Ей, това кълбо в повечето случаи от абсолютно несъзнавани за изкривеността си представи, ни съпътства навсякъде и във всички отношения и щетите в нас, дори само от тия тайфуни: страх, вина срам са опустошителни. Ако пък вдигнем поглед малко по-отвисоко, ще забележим, че има и много съзнавано поставени манипулации, възползващи се от собствената ни зрителна деформация за Живота, но това е тема за по-нататък.

За успокоение на всички ни, няма роден и отгледан човек формирал идеални прозорци от детството си. Всеки един от нас се е сблъскал с деформация, която вследствие му създава трудности в живеенето. Тук възловият момент е в самоосъзнаването и придържането към Истината.

11.04-19.09.2022 г.

Ванина