Разпятието
на Божия син е било единственият възможен акт, с който да ни бъде напомнено,
кои сме и да ни бъде даден ключът за излизането от всяка безизходна ситуация.
Божият
план е Велик!
„Каквото
горе, такова и долу,
каквото
долу, такова и горе!“
/Кибалион/
Божият
син показва Пътя, пропуска Светлината в мрака, издига на ново ниво връзката
между Бога и хората. Чрез него всичко, което е горе, успя да стане видимо долу
и обратно. Божиите чада видяха - познаха Бога, а Богът позна части от себе си!
Целият
живот на Божия син на Земята е символичен код, отключващ вратите на Познанието.
Познанието на себе си, а чрез себе си и на Бога.
Силата
и енергията на тези дни, изискват фокус върху символа на разпятието, смъртта и
Възкресението.
Исус
е всеки от нас! Всички ние като Исус сме чада Божии! Всеки един е роден от
Божествения Дух и го носи в себе си! Застанали между Земята и Небето ние имаме
своята майка Земя и баща Бог. Животът ни и времето ни тук е в зависимост от
способността ни да живеем здраво стъпили на Земята, изхранвайки телата си от
нея /тук настръхнах, че сме подменили нуждата на телата си, изхранвайки се от нероденото
от Земята/ и здраво свързани с Духа си /пряката ни връзка с Бога/.
Животът
ни е функция (f) на
това осъзнаване. Земята е зависимата променлива в уравнението (У), Божият дух
независима променлива (Х).
В
глаголицата У се чете „ОУКЪ“, със значение „учещия, учащия“ и символиката е
свързана с процеса на придобиване на знания, а буквата Х „божествен разум,
Светлина, промисъл“ /Изт. "Говорещите букви" Александра Делова/ . Буквата „Х“ наподобява кръста и неслучайно Божият син
носи името Христос. Ако се вгледаме в идеята на Живота в нас, ще съзрем онова,
което във всички свещени писания и текстове многократно се повтаря: Тук сме да
придобиваме знания, посредством божествения разум и промисъл! Знанията ни
зависят от осъзнатостта ни за неизменчивостта на Бога и Светлината!
Животът
ни като функция на знанията придобивани, ходейки по Земята (У) и Божествения
промисъл (Х), е там, където сами го фокусираме на координатната система по
абцисата и ординатата. А, на какво прилича всяка координатна система – на кръст!
Животът
ни е цикличен, изменчив, зависим именно, защото сме тук на Земята. Страхът от несигурността
му провокира в нас, желание да търсим и да се обучаваме в намирането на сигурност,
в за съжаление променливи и зависими неща, в неща, които ни поставят в
зависимост, а не в единственото логично, възможно, постоянно, независимо от
нито една буря нещо, защото е Създателят на Всичко – Богът.
Само
ако насочим ученето си тук в правилната посока, ако допуснем Светлината в
Живота си, ако се хванем за Бога, само тогава ще постигнем най-голямото си
желание, да не изпитваме страх и несигурност живеейки и ще намираме изход от
всички „безизходни“ ситуации, които стават част от пътя ни тук.
Разпятието
на Божия син е символ на нашето разпятие всеки път, когато сме разпънати между
доброто и лошото, /Светлината и мрака/ и между Земята и Небето, майката и
бащата в нас, между земните желания и Божествения разум. Това вътрешно разпятие
ни докарва мъките, болките, страданието. Приковава ни за краката и ръцете, за
да не можем да намерим изход физически, защото такъв няма. Има много
символизъм, в това, да спрем да се опитваме да избягаме от страданието и да го
заместим посредством ръцете с нещо друго: храна, алкохол, дрога, хора или нещо
друго, което да прегръщаме…
Няма
изход в бягството и за да го разберем е много важно да видим образа на Божия
син прикован и страдащ сам на кръста, между двама престъпници, неверници, за да
не търси подкрепа там, дето я няма, за да остане сам с Бога /единственият
възможен спасител/ и да присъства в страданието си. Единствен Бог може да ни
преведе през най-големите, през всичките ни препятствия и най-страшни болки.
Единствено и само, ако му доверим себе си.
Най-големият
ни скок като човеци, ще бъде случен между фразите „Боже мой, Боже мой, защо си
ме оставил?“ /Матей 27:46/ и „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!“ /Лука
23:46/.
Това
е смисълът, това е Всичко!
Божият
син преживя Всичкото, за да ни покаже Пътя!
А,
ние все още стигаме само до първата фраза – въпрос?
Какво
стои в пространството помежду им ли?
Стои
прошката: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят!“, символ на
безграничното състрадание към онези, които не разпознават Истината/Бога!
Това
е Пътят, който Божият син изстрада, за да видим справянето, решението на
функцията на Живота ни, смисъла ни!
Борбата
на разпятието ни е, за да спасим пресечната точка на кръста в нас - душата си!
Спасението
на душата ни е в Бога!
Само
в Бога има Възкресение за душата!
Да
се смирим пред Величието на Всичкото, в чието Съзнание ние и Всичко друго живеем,
движим се и съществуваме!
23.04.2022
г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар