Стъпка 3 в процеса на вътрешна трансформация е самонаблюдение на
самоотъждествяването ни. Самоотъждествяването ни е свързано с
непрестанните ни опити за равнение на вътрешната ни представа за нас самите с
нещо или някой друг. Обикновено равнението се търси с важни, значими,
харесвани, авторитетни, успешни, утвърдени с нещо или в нещо, известни други, с
такива, които са завладели представата ни за хармонично, щастливо, свободно, успешно, леко живеене. Изследването на опорните точки, върху които сме разположили
представата си за щастлив живот може да ни даде информация за заблудите и
лъжите, в които затъваме и чиито жертви в крайна сметка ставаме.
Оказва се, че хората обичаме да бъдем манипулирани. Изглежда от много ранна
детска възраст толкова свикваме с манипулациите, че ги овластяваме, те да
задават посоката ни на движение, но не и пътя, защото път за манипулирания
няма. Има само разнопосочно кръжене около манипулаторите. Манипулаторите ни са
коловете, към които от малки сме привързани да се въртим, а техните манипулации
само сменят посоката ни на въртене, но в кръг около тях. Друг път за
манипулирания няма. Илюзията ни за път се определя от контрола върху дължината
на въжето. Колкото по-дълго и хлабаво е въжето около нас, толкова повече си въобразяваме,
че сме свободни и избиращи и обратно, колкото е по-късо и стегнато, толкова
повече сме в усещането за ограничение на свободата и изборите ни. Ако се
вгледаме още по-навътре ще забележим, че не сме вързани само с едно въже, а с
много и сме досущ като марионетки на конци. Имаме по едно въже за всяка част от
тялото си – за краката, към какво и накъде да се движат, връщат и спират, за
ръцете си, какво да докосваме, правим, създаваме, рушим, милваме, отблъскваме,
прегръщаме, удряме, слагаме в устата си, за главата накъде да е устремен или
забит погледа ни… Повече от една марионетка на едно място вече сътворява
театър. Манипулаторите ни грижливо редят декорите около нас, според нуждата им
да ни симулират едно или друго усещане, необходимо им за постигане на
набелязаните от тях цели. Изглежда като лабиринт от светещи в червено букви
„Без изход“.
Но не е!
Много дълбоко е впечатано и в мен чувството „Без изход“. То прилича на
импулс за живот, който в момента на раждането си бива спрян. Хем порив отвътре,
хем натиск отвън. Визуализирам го, като да отвориш единствената възможна врата в
напечена ситуация и да се озовеш пред стена, която започва да се движи към теб
и да те притиска навътре, докато вече няма накъде да мърдаш. Не ме питайте,
откъде го знам! От този живот е и клетките ми го помнят. В симулатора на живота
да търсиш изход с бунт, бягство, маневри, лъжа или война е част от желаната и
предизвикана отвън в нас илюзия, за да ни създаде следващата още по-измамна, че
сме се освободили от манипулаторите и вече сами управляваме и избираме живота
си.
И тъй като споменах, че съгласно ключ 1: всичко извън нас е неизменна част
от нас, има смисъл да насочим поглед навътре към собствените ни манипулации,
към моментите и начините, с които ние правим някой друг или телата си
марионетки, водени не от добри намерения към тях. Интересното е, че умът ни е
твърде изобретателен сътрудник в процесa на манипулация. Той умее брилянтно да
ни самоубеждава, че нещо е добро за нас или другите, а това да е в тотално
противоречие с Живота, с Истината, с вградения в нас детектор за лъжа.
Детекторът ни за лъжа се намира в третата ни чакра. Да, точно там, където
споменах, че е мерилото за нашата автентичност между пъпа и слънчевият ни
сплит. Ако практикуваме често самонаблюдение на тази зона в тялото ни ще
започнем да долавяме сигналите, които тя ни изпраща за реалното противоречие
между нуждите и действията ни от една страна и Истината от друга.
Да живеем Истината е наша най-висша отговорност. Именно животът в Истината
е целта на Живота в нас и неговото най-висше проявление. Това е свещеният избор.
Поради това е дадена възможността ни за Избор и точно в това се изразява
Свободата ни. Свободата не е да си правиш, каквото и както си искаш. Свободата
е висша, божествена ценност вдъхната във всеки човек да търси, съзира
/забележете, не намира, а съзира Истината/. Съзирането е дарът на вътрешните ни
очи, когато ги отворим Свободата ни е дадена да избираме да живеем Истината.
Коя Истина ли? Онази, кодирана в посланието: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“.
Животът в нас е да живеем Истината, следвайки пътя си. Целта ни на Земята е да
се отворим за Живот.
28.03-10.04.2022 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар