Спомени

Поемам нощната пътека,

поглеждам края на деня,

съзирам спомена наръфан,

но нямам сили да го спра.

Заклещвам себе си на ъгъла,

преглъщам дозата тъга,

безмълвно хващам самотата,

наказвам се, заради страха.

Изплюва ме различно същата,

завръща ме отвъд съня.

Не искам в спомени пропуснати,

да спирам даже като спя.

09.12.2010 г.

Ванина

Read More

Искам да бъда себе си

Искам да бъда насочвана, но не и задължавана да тръгна в твоята посока.

Искам да бъда подкрепяна, но не и зависима от теб.

Искам да бъда обгрижвана, но не и задушавана от присъствието ти до мен.

Искам да бъда закриляна, но не и завземана от теб.

Искам да бъда изслушвана, но не и насилвана да приема съветите ти.

Искам да бъда разбирана, но не и непрекъснато да се съгласяваш с мен.

Искам да бъда обичана, но не и да ме принуждаваш да се променям според очакванията ти.

Искам да бъда себе си и да вървя по пътя си до теб, но не и заради теб.

09.12.2010 г.

Ванина

Read More

Из "Студентски спомени"

/на Ряпата/

Обръщам очи назад към отминалото, за да се разровя из архивите на моите спомени и открия там, точно този, за първия и до колкото не ме лъже, все още младата ми памет, май и последен студентски празник заедно с групата от университета.

Като, че ли и в следващите 3-4 години не се бяха свършвали организациите за този декемврийски ден, но се намираха разни „трезви” причини, заради които нито аз, нито моята любима съквартирантка пламтяхме от желание да присъстваме. За първия обаче, с малко повече усилия в търсенето, може и подобаващ снимков материал да бъде намерен.

Та... Първа година в университета, група от около 35 почти неориентирани в живота, но пълни с очаквания, а някой и с повечко амбиции студенти, придошли от различни краища на страната и току що потопили пръсти в меда на „личната свобода”.
Ако отминем малобройните първи студентски купони по повод есенните рождени дни, организацията за студентския празник си беше „групово” предизвикателство.

Късно следобяд на осми декември бяхме транспортирани автобусно до базата за нощното купонясване. Не знам как празнуват вече студентите, но за онова време преди м-м-м няколко години, празникът беше лишен от всякакъв лукс и натруфеност. Бих го нарекла по-скоро леко мизерен, но все пак не колкото студентско общежитие :))).

За онези, които бяха с големи очаквания различни от това да погълнат и кувертите на колежките за празника, които пък от своя страна с лека свенливост препърхваха с дебело наспиралени мигли и драматизираха диетично и без това скромната вечеря, се сблъскаха с директната студентска действителност: поведението, важностите и амбициите обикновено са само за аулите. Извън тях всички си имат пълен букет магарии, особено след първите 100 грама концентрат.

Отвъд пиянските изпълнения на „колегите” и неспиращите им опити да забодат най- намазаните и най-оскъдно облечените „колежки”, като отметнем и отчаяните опити на последните да изпъкнат с крякащото си празнословие или странно неритмичните чупки в кръста, ситуитивно нещата не придобиха, кой знае какъв приятен емоционален елемент дори и на следпразничната слънчева утрин. Едва ли, някой можеше да анализира поетапно кога и как се е озовал в чужда стая и в „странна” нощна компания, различна от тъй „разумното” разпределение на идване.

Най-хубавото е, че с този първи студентски празник, всички „ученолюбиви” маски бяха паднали и на повечето присъстващи, май им се проясни, какво може да се очаква дори от зубъро-изглеждащите колеги, окупирили от рано първата банка и даващи вид, че знаят далеч повече от асистента в упражненията по „висша математика”.
Защо беше последният студентски празник, отпразнуван с групата ли?
Ами, вероятно още тогава не можех да се вклиня в така създадените "групички" по горепосочените интереси.

Наздраве на всички бивши колеги и настоящи студенти!

Дори свободата, трябва да бъде осъзната! 

08.12.2010 г. 

Ванина

  

Read More

Пътят ...

Тръгвам! Поемам по пътя, който сама съм построила за себе си. Онзи същият, застлан с чакъла на моите възможности, посипан с пясъка на моите идеи, слепени с асфалта на моите непримирими емоции върху, които разни малки и големи валяци уж за „добро” трамбоват всичко мое и ме убеждават, че само така ще имам добре изравнен първокласен път. Ами, ако не искам? Ако искам моят път да е неравен? Ако не всякога ми се иска да оставям асфалтов път след себе си? Ако е по-добре да не изсичам храстите покрай пътя, защото пречели на движението? Ако не желая да го маркирам и ако искам мои си пътни знаци на него? Искам:

· знаци, които ще насочват към добрите чувства и мисли;

· дрегери, които ще измерват интензитета им във вървящите или шофиращите по него;

· светофари, които ще спират онези, които са тръгнали към лошотията в себе си и ще им отброяват времето до искрено-доброто пожелаване, за да ги пуснат отново в движение.

Искам знаци Stop за намръщените, завиждащите, мразещите, интригантите ... и отнемане на шофьорски точки и книжки за тях, при всяко провинение към себе си и другите.

Нека освен шофьорски има и пътнически книжки, за отнемане точките на неспазилите добрите маниери, чувства и мисли пешеходци.

Искам въвеждането на пътнически данък „нелюбов”, за всички онези, които са поели по пътя необичащи през годината.

Моят път е част от онази голяма пътна мрежа, по която всички ежедневно крачим, но не всички ежедневено осъзнаваме, че без многото обич към другия на него е все едно да шофираме без свидетелство за правоуправление, с 6 промила алкохол в кръвта и ударна доза дрога.

Обичайте!

07.12.2010 г.

Ванина     

Read More

Към теб

Чета, препрочитам с очи приковани,
безмълвна, без мисли дори в ума.
Изпълнена с чувства, безформено бели,
мълча, ала искам да мога да спра.

Сменяме орбити, търсиме нови,
туптим и замираме в общи неща.
Разплитаме себе си, нищим успехите,
крайни сме ние, без край е Светът...

03.12.2010 г.

Ванина, firefly

Read More

Неопределимо



И тичам сляпа в съня, сред белотата,

изпита от страха, останала сама.

Не виждам накъде, но бързам да избягам

и не намирам изход, само тишина.

Забождам мисли, хвъркнали да бягат,

заливам спомени останали без дъх,

раздирам с пръсти пелената, в която

безжалостно люлее ме сънят.

Напускам го объркано-сетивна,

блуждаеща над странните неща,

които ме очакват по нататък,

затичана през дните, не в съня.

03.12.2010 г.

Ванина

Read More

Време е за Коледа ...

Започва най-вълшебната част от годината - предколедното приготовление. Обикновено по това време започва Коледното ми идейно завихряне и яхвам вълната на приливащото ми желание да зарадвам любимите си хора с нещо различно и необикновено, желано и неподозирано, нестандартно и неочаквано и ако успея се чувствам страшно щастлива, ако не успея съвсем, ми остава ей тази, омагьосваща предколедна треска и разпръснатите искри от положителните емоции.

Започнаха да ме сърбят ръцете за подаръци и коледни сладки, мъфини и украса... и да не забравя, че в най-скоро време, ще трябва да напиша писмото си до Дядо Коледа. Оооо! Да не чувам реплики, че той е измислица, с която залъгват децата!!! Който не иска, да не вярва. На мен си ми харесва идеята за доброто старче, което изпълнява желания в Святата нощ и съвсем не ми пречи да си пожелая една торба подаръци само за мен...

Време е да сложа началото на Коледните изкушения и да призова всички заинтересовани, да насочим енергията си така, че да направим магията съвършена...

И старците имат нужда от помощ .... Една Снежанка за никого не стига :))))))).

Очаквам идеи, размишления, предложения, писма, кулинарни постижения и всичко, което може да направи Коледата - специална!!!

29.11.2010 г.

Ванина

Read More

Към себе си

Брегът е символ на завръщане,

но, аз не искам да се връщам,

не искам и посрещане да имам,

не искам пак да се обръщам.

Аз искам да преплувам тишината,

да търся себе си дори в самотата.

Сама срещу вълните да се гмурна,

но не към друг, към мене да се върна.

Към моето проблясване в мрака,

към моя път, на който пак се чакам,

към истината моя за живота,

без себе си, единствено не мога...

28.11.2010 г.

Ванина

Read More

Познаваме ли себе си?

Крачим загледани на някъде в дните си, вкопчваме се в неща и хора, които ни вълнуват, бързаме да покажем себе си пред другите и не спираме да искаме онова, което ни липсва или сме счели за недостатъчно.

Все по-често обвиняваме за несполуките си неблагоприятните обстоятелства, неразбирането срещано в другите и неслучването на онова, което най-много желаем.

А, не прекарваме ли най-дълго време със себе си? Не доверяваме ли най-вече на самите нас? Не сме ли ние онези, с които водим най-честите си мислени разговори?...

Ако не намерим време да се вгледаме в себе си и да открием своите странности, своите не дотам хубави черти, своите наивни, сиви, черни и недобри мисли. Ако не намерим ключа към собствените си възприятия и реакции за нещата от живота и сами не се убедим, че те далеч не са най-добрите и най-правилните, трудно бихме допуснали, че самите ние никак не сме перфектни.

Умението да се разбираме със своето Аз, способността ни да пропускаме мислите си през филтъра на своята собствена добронамереност и да прецеждаме чувствата си, през цедката на нашата неподправена искреност, са онези вътрешни необходимости благодарение, на които бихме могли да дефинираме отсрещната неразбраност в съвсем обичайно различие на характери и темпераменти, а житейските неслучвания, като съставна част на замисъла за по-важното и по-необходимо за самите нас „голямо случване”.

Авантюристичното ни желание да опознаем повече хора, страни и нрави, да пътуваме и откриваме различни гледки, земи и светове, като че ли трябва да започне с пътуването и намирането на себе си, за да съумеем преди да пожелаем обичта и доверието на другите, да заобичаме и да повярваме в своите мисли и чувства, да открием онова, което сме самите ние, преди да се огледаме в другите и за другите...

28.11.2010 г.

Ванина

Read More

Правила за човешките същества

1. Ще получиш тяло. Дали ще го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време, докато си на тази земя.

2. Ще усвояваш уроци. Записан си в целодневното неофициално училище наречено Живот. Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш в това училище. Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави.

3. Няма грешки има само уроци. Израстването е процес на проби и грешки: експериментиране ,,Провалените" експерименти също са част от процеса, както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва ,,успешен".

4. Урокът се повтаря, докато се научи. Един и същ урок ще ти бъде представян по различни начини, докато го научиш. Тогава продължаваш със следващия.

5. Усвояването на уроци няма край. Няма част от живота, през която да не се налага да усвояваш уроци. Докато си жив , винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.

6. ,,Там" не е по-добре от ,,Тук". Когато твоето ,,там" стане ,,тук", ти просто ще откриеш друго ,,там",  което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".

7. Другите за теб са само огледала. Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого, освен ако в него не виждаш отразено това, което обичаш или мразиш у себе си.

8. От теб зависи как ще изживееш живота си. Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш, зависи единствено от теб.  Изборът е твой.

9. Отговорите от които имаш нужда, са в теб самия. Отговорите на въпросите, поставени от Живота, носиш в себе си. Трябва само да гледаш, да слушаш и да вярваш.

10.  Ще забравиш всичко това.

Д-р Чери Картър-Скот

26.11.2010 г.

Ванина



Read More

В живота има още нещо ...

Време е ............. да поставим съдържанието пред формата.

Слънцето навън изглежда все още сънено, плътно увито в белите облачни пелени, сякаш е забравило, че денят отдавна е поел смяната от нощта и като, че ли е пропуснало, като мен самата в тази мокра утрин най-нежеланата мелодия за ушите – тази от събуждащата аларма.

Ще оставя слънцето да се протегне на спокойствие и най-накрая да провре многобройните си лъчисти ръце изпод задаващата се по небосвода нова и вече съвсем рехава завивка, подсушавайки следите от разсипаната в ранни зори небесна вода, за сутришния му чай, а аз ще се вгледам в започналия ден – „проницателно”...за Живота (в мен или в другите).

 ..........................

„Дори самата възможност да дишате представлява автентична абсолютна характеристика на съществуването, която не подлежи на съмнение. В дъха ви, мила приятелко дори днес, във времена, които вие смятате за най-лошите в живота си , се крие доказателството за това, че надежда има. Това доказателство е истинно и не зависи нито от възрастта на човека, нито от физическото или финансовото му състояние, нито от цвета на кожата му, от пола или от емоционалната му зрялост, или от вярата, която изповядва. А сега ме чуйте много внимателно......

Ако дишате, значи още сте жива. Ако още сте жива, значи още сте тук, значи все още не сте довършили онова, заради което сте на земята......., което пък от своя страна значи, че целта на вашия живот все още не е осъществена, не е постигната. А, ако целта ви още не е постигната, това означава, че най-добрата част от живота ви все още предстои, още не е изживяна. Ако най-добрата част от живота ви е още пред вас, тогава дори и през най-тежки времена може да сте сигурна, че престои още смях, че предстоят още успехи, които да очаквате, още деца, които да учите и на които да помагате, още приятели, които да обичате и да ви обичат. И това важи не само за вас, но и за всеки човек. Това е потвърждение на надеждата, че в ЖИВОТА ИМА ОЩЕ НЕЩО.....” /Из „Проницателят” Андри Андрюс/

 ....................

ЖИВОТЪТ В МЕН е онова предизвикателство, по което се отправяме незнаещи точно къде, но доверяващи се на интуицията ни за посоката, не толкова виждащи, но определено сетивни за пътя, не точно очакващи, но предвиждащи възможностите за себеоткриването в търсенето на НЕЩОТО.

 ......................

Замислям се..... и поглеждам навън: няма й следа от разлятата на ранина дъждовна вода, завивките са вече грижливо прибрани нейде из небесните скринове и огнената топка щедро раздава от себе си, танцувайки с вятъра, заиграни в клоните на дърветата и докато слънцето непрекъснато променя цветовете на листата им, вътърът се забавлява да разпилява творчеството му като части на пъзел, който неуморно пренарежда сякаш може да бъде подреден по много начини, в зависимост от  гледната точка.

Та, нали търсейки НЕЩОТО се нуждаем от НОВА ГЛЕДНА ТОЧКА...

25.11.2010 г.

Ванина

Read More

Read More