Обичайте се и вярвайте в най-добрия човек за вас - себе си!

Някъде назад ни учеха, че коренът на всяко насилие е жертвата в насилника, че всеки насилник в миналото си, е бил жертва на друг насилник, че насилието е видяно, преживяно и възпроизведено… Това оставаше у мен усещане за безсилие и безизходност на този сякаш безкраен цикъл на удоволствие да причиняваш и преживяваш болка. Ако все още някой подскача в несъгласие, че причиняването и преживяването на болка може да носи нездраво удоволствие, има достатъчно психологични изследвания в тази връзка, които го потвърждават.
Моето търсене днес е в момента, преди този на нуждата от болката, но никак не ми се впуска фройдиски в темата за идентификацията на его-то на жертвата с агресора, за да се защити. Във всичко казано преди има вярно. Мен обаче ме развълнува моментът, в който даваме зелен коридор на насилието над нас самите! И началният момент, в който зеленият семафор светва и релсите на насилника се скачат към нашите, втурвайки неговия влак към нашия, е провокиран от червената светлина, с която сме спрели собствения си влак.
Кога спираме нашето собствено движение по релсите на нашия си живот?
Когато спираме да сме себе си, да изразяваме себе си, да живеем собствените си дарби, ценности, интереси… Когато загърбим всичко, което обичаме и харесваме в себе си. Когато спрем да живеем собствената си истина и любовта към себе си. Когато спрем със себеуважението ни, със способността да виждаме собствената си значимост, стойност, важност, красота, човечност.. Когато спрем да живеем от същността си!
В този момент нашият влак спира движение, защото няма ресурс, който да го задвижи.
Точно тогава овластяваме всеки друг възприет за по-силен, важен, значим, любим от нас самите, превръщайки го в център на живота си да се скачи към нашите релси живот и започваме да живеем, чрез него, чрез неговите разбирания, модели, правила, ценности…
Точно тогава позволяваме неговият влак най-малко да ни бута по релсите ни живот, но за съжаление на обратно, назад, към нещо, което вече сме били… Към детето! Към онова малко дете в нас, което не знае още кое е, какво е и слива себе си с онзи „големият, силният, знаещият над него“, вярвайки, че именно той знае, кое е най-доброто за неговия живот. Много често дори се влюбваме в големината на този „по-вещ“ за нас и нашето бъдеще човек! И независимо, че в това няма любов, ние яростно и страстно се убеждаваме, че е! Оправдаваме го, вярваме му, живеем като в кома - измисления от него, наш живот.
В по-лошия случай, сме наранено и брутално бутани пак назад, но щетите вън и вътре в нас са огромни.
В най-лошия случай сме принудително и зверски изкарани от релсите на нашия собствен живот!
Степента, в която ще се прояви при нас насилието отвън, зависи единствено и само от степента, в която сме се отдалечили и сме загърбили себе си отвътре!
И сега ми идва да замълча!
…
Няма насилие, което може да ни застигне, ако знаем кои сме, ако обичаме, вярваме и уважаваме себе си, живота си!
Насилието идва само ако излезем от своя център, премествайки го в някой друг!
Няма никой друг, който може да ни обича повече от нас самите!
Няма друг, който може да ни вярва повече от нас самите!
Няма друг, който да знае по-добре от нас самите, кои сме, защо сме и какво можем! Няма друг, който да го е грижа повече за нас самите!
Няма друг, който да ни издигне над това място, на което сами се поставяме!
Няма друг, който да ни уважава повече от нас самите!
Другият е само отражение на всичко, което сме ние за себе си!
Всяко насилие отвън, започва с нашето насилие отвътре!
От нас зависи!
Обичайте се и вярвайте в най-добрия човек за вас - себе си!

26.03.2021 г.

Ванина
 

Read More

Благовещение

 

Днес благата вест е да си жив, здрав, без Ковид отвътре!
Как едно толкова малко нещенце спря животи, бизнеси, движение, учение, всички други болести, всички други новини, всичко друго случващото се?!! Звучи като фантастичен феномен.
Не ми се дири що ни се случва и що именно сега. Всичко, което идва дори и войната има защо!
И всичко, което се случва е част от всичко в нас самите!
За да достигнем благата вест изглежда е добре да погледнем навътре!
Какво ние не сме?!
Какво ние сами и съзнателно сме спрели в нашия си живот? Какво не работим и учим? Къде искаме, а сами не отиваме? Какви новини спряхме сами да създаваме и чуваме? Какво ние не допускаме да ни се случи?
Спри, спри, забави и не подминавай нататък! Върни се пак на въпросите или допиши своите към себе си: Какво съзнателно спрях да искам да случа или не допуснах да ми се случи от страх, поради оправдания, че не е сега времето, не мога, има по-важни неща в момента, не е много добре, умно, правилно… да се занимавам с това?!? Кои са твоите отложени и неслучени неща, защото няма време?
Защото наистина няма време!
Няма време!
Времето е най-ценният ресурс за всички нас!
И това, което направи Ковид, толкова важна част от живота ни е, че ни показа, как дори и да нямаме време ще спрем обичайния си живот и ще се посветим на него за най-малко 10-14 дни и най-много за сметка на всичките ни идни дни, които може да зачеркне от летоброенето ни!
Не, съвсем не искам да звучи толкова черно в този толкова светъл ден!
Но и малкото нещенце няма да спре да прави свои гостоприемници все повече хора и да спира най-ценното, което имаме животът!
И тук искам да кажа: Не, на войната с Ковид!
Да, на приемането му, че го има, за да доведе всеки един от нас до осъзнаването накъде е тръгнал и какво всъщност живее! Защото, ако животът ти не е изпълнен от изборите на душата ти, той те подсеща: Време е!
Благовещението за всеки един от нас, започва с посяване на семето на собственото ни спасение вътре в нас самите! Спасителят е, във всеки един от нас! Дали ще се родим и ние чрез него е нашият избор! Изборът на нашата вяра!
Време е!

25.03.2021 г.
Ванина
 
 

Read More

За вярата и изневярата на себе си

Вярата в нас самите, започва с това да познаеш себе си. От ден първи опознаваме света около нас и го изследваме и изучаваме, а огромна част от него принудително и доброзорно в училище. Опознаването на нас самите е последното нещо, с което се занимаваме и за което някой ще му хрумне да ни изпита и оцени, докъде сме стигнали и какво сме научили!!!

Тъжно!

Явяваме се тук от приглушената мека светлина и уютно топло пространство в студа и шума на един странен свят, в който законите и правилата не включват нищо от това – Кой си ти? /освен име и номер/.

За себе си започваме да учим от очите, изражението, отношението, възприятието и мнението на този срещу ни. То става нашата мяра. Неговият окомер – наш!

И започва надпреварата за равняване по изградените в другия /любящ или нелюбящ наш друг/, вътрешни измервателни уреди за ценност, стойност, прекрасност, по неговите мерни единици за същото…

Странна житейска ирония…

По-страшното е, че ни вменяват това за единствено и абсолютно истинно, вярно за нас и въобще!

И много често, заради изначалната зависимост от тия „Богове“ на сътворяването ни, ние пък не подлагаме горното на съмнение и го интегрираме като дълбоко се жигосваме отвътре с печат: ВЯРНО!

И става тя една в нас … мъчителна и трудна! Едно доживотно сравняване с верността във всеки друг и приемайки най-страшната гледна точка за вярна: неговата за нас самите!

След изначалните Богове, намираме все нови и нови и страшнотията приема свръх страшни размери за нашата си способност за удържане на този външен натиск – за равняване!

И сега се сещам как започват 10-те Божи заповеди:

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене.

2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.

Писанието казва: „Бог не е само на Небето, Той живее в сърцата на смирените.

Да влезеш в себе си е като да навлезеш в живота на сърцето си, в живота за Бога, който носиш отвътре и е единственото вярно мерило: Кой си!

Да живееш от вещината и мъдростта на сърцето си е висша Любов /към себе си, създателя и всичко създадено от него/, Вяра /в непреходната мъдрост на цялото знание, което носиш в себе си/ и Надежда /упованието, че това е то смисъла да си, защото точно ти си ценен с това, което само ти можеш да дадеш на Света вътре и извън теб, въпреки че извън теб – нищо не съществува, защото всичко, което Е си ти, в теб е, свързан си с него завинаги/.

С благодарност на земните Богове, чрез които съм дошла тук /моите родители/, но аз мога да ги следвам, без да изневеря на себе си, само ако те самите живеят, обичат и ме напътстват през сърцето си!

С благодарност на всички други, с които животът ми се преплете, в стремежите ми да се равня по тях, но аз не съм вас, вие не сте мен, когато не следвате своя живот от сърцето и там някъде се е родило от общото ни неследване, моето съмнение в мен самата, изневярата ми към себе си и всичко, за което Аз съм! Ако всички живеехме себе си, това нямаше да се случи! В този смисъл вина и виновни няма. Само объркани души и животи…, но това е било нужно и вярно! Имало е защо да се мине по този път, за да се види по-ясно другият път!

Когато аз съм в себе си и на своя си път, съм най-доброто и за всички около себе си!

Имам нужда да видя и усетя детето в мен. Малкото дете, което е приемало всичко навън за единствената истина за него и всичко около него! Ще се обърна към него чрез своите деца!

„Мили деца, сигурна съм, че много сте вярвали на всичко, което е идвало и стигало чрез мен до вас! И дълбоко съжалявам, че не всичко е било истината за вас! Съжалявам, че сте се опитвали да се равнявате и настройвате винаги по моя аршин, правила и изисквания, защото не всякога, те са били верни за вас. Аз самата не съм живяла винаги вярното за себе си. Най-доброто, което съм правила за вас е, когато съм следвала вътрешната си интуиция за изборите мои и ваши, докато сами не сте могли да избирате. Днес най-доброто, което можете да направите за себе си е да се обръщате непрекъснато към мъдростта на сърцето, на душата си. Там е цялото знание, което ви е нужно, за това как е добре да мислите, избирате, решавате, действате… Никъде другаде тази мъдрост няма да е по-вярна за вас! Не вярвайте на мерките и теглилките на никой друг, за това, кои сте и за какво сте! Масово хората не живеят себе си и не са обърнати към себе си! Масово хората живеят чужди истини, животи, избори, представи!

Не бъдете и вие от тях!

Вие сте много ценни и важни, много стойностни и велики, много Бога-ти, много мъдри и много големи! Вие сте съвършени и уникални!

Бъдете себе си!

Ако ме питате: Как?

Отговорът е простичък: Оставяйте си повече време да чувате тишината си! Само като притихнете отвътре и спрете да чувате, дори за малко, шумовете на всички други гласове проповядващи правила, норми, морал, правилности, закономерности, свои истини и рецепти за щастие, само тогава ще можете да чуете в себе си!

Най-верният глас за вас е гласът на Бога във вашите сърца! Той ще ви напътства и направлява! Той ще е вашият правиломер, вашият аршин, вашата Истина!

Свързвайте се с хора, които също търсят и искат да чуват себе си или поне са тръгнали да вървят по този път! С колкото повече себеподобни се свързвате по пътя си, толкова повече магията на общата енергия ще се увеличава и много по-бързо ще пресътворявате желаното в материалното земно пространство!

Ще ги познаете!

"Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори." Лука 11:10-12

Вярвам във вас и ви обичам много!

24.03.2021 г.
Ванина

Read More

Да си голям!

 

Да бъдеш голям е като да си над, над кухините на глупостта, над цвика на шантажа, над ювелирно изработените манипулации, над вечнозелените с дълбока коренова система игри на роли, над фонатаните от изстреляни нагоре лъжи, над издутите от празни обещания балони, като нежен пролетен синчец пораснал над купчината зловонна тор от лицемерие…
За да си голям не е нужно да си презполовил отдавна века от личното си летоброене, да си с арктическа растителност на главата или без нея, да си с ръста на Слави Трифонов или с мерките на Скалата, да си с много играчки в гаража или с крошето на Джошуа, да си цар на сложните логаритмични уравнения или с пълен трезор украшения „за сватби и погребения“ … 

Ммм, не! 

Да си голям е да осъзнаваш, че който и да си, си човек еднакво стойностен и важен като всеки друг, че носиш дарбата си за тоя свят отвътре, че тази дарба те ръчка доживотно да я проявиш за себе си и другите, че си едно с всеки друг и си тук да се свържеш в това единение, че болката ти е само да си сетивен за болката на другите, че радостта ти е, за да живееш и радостта на другите, че няма нищо живо на тая Земя, което ти да не си и да не го носиш отвътре!

Да си голям е да не си заравяш главата в пясъка, че онова, което кара другия до теб да страда, няма да влезе и в твоя дом и в твоето семейство!

Да си голям не означава да караш другия да си мълчи, търпи, да чака болкопричинителя да отмине, да се разсее, да се изпари, да се оттегли, да го караш да вярва в нещо напразно, мимолетно, евтино, нещо извън, различно от него самия! 

Да си голям е да не оставяш ума да те води, заглушавайки ритъма на душата ти, да те държи в решетките на страховете ти, да вижда някой друг по-значим и по-голям, с повече право, за каквото и да е, от теб.

Да си голям е да си присъстващ, издигащ, подкрепящ, вярващ в силата дълоко скрита във всяко огромно като океан - вътре!

Да си голям е да се чуваш отвътре, да си свързан с твоето вътре, да живееш волята на твоето вътре, на цялото, на единното, на онзи, от когото всичко е тръгнало и който винаги е бил част от теб, защото и ти си част от него… Това е големина, по-голяма от най-великите умове родени някога!
Никога не вярвай на мрежите от сенки, посадени в ума ти, че ти си отделен човек, несвързан и самостоятелен, че сам можеш да се справиш с всичко, че е нужно да си единак, за да успееш, че трябва да си бориш в живота, за да получиш, каквото искаш /то и без това, каквото искаш е просто нарочно създадена реклама от най-скъпо платения праймтайм на екрана на живота ти/, че ако се състезаваш с всички останали и ги победиш ще си мнооого голям, че ако подчиниш всички други ще си много велик!
Няма такава големина!
Няма такова величие!
Големината и величието са посадени в сърцето и растат само от проявата на любов и благодарност отвътре-навън, от проявата на човещината и разгръщането на личния си потенциал, не за сметка, а благодарение на другите и на Земята, по която стъпваш!
Не е нужно да познаваш закона за гравитацията и дали го приемаш или не, той съществува!
Не е нужно да познаваш себе си и да се приемеш или не, ти съществуваш!
Но дали ще си купчината тор или синчеца е личен избор!
Избор не на ума!
Избор на душата, която носиш отвътре!

23.03.2021 г.

Ванина
 
 

Read More

За напразната любов… Не! За надяващата се да се изпълни любов!

Седим, вървим, припяваме, суфлираме, манипулираме, овластяваме, забързваме, наказваме, забравяме … и кво ли още не, в името на псевдо Любовта.

Чудя се на наивитета на хората, на бездумието им в пространството. В един момент просто ти писва да си друг, да си в някаква изпростяла роля, която колкото и да поддържаш, все толкова смисъл. Игрите са за забавление не на душата, а за манипулиране и облаги. Аз не вярвам, че истината е в игрите.

Или/или

Или си с Бога или не си! Някак средно положение няма. Що тогава си мислим лъжейки се, че като не си с някой, в сърцето си - пак с него, щото видиш ли си направил за него, кво ли не?

Абе, тя правдата не е около единия и после около другия полюс. Само на нас ни се иска да завъртаме калейдоскопа на гледните си точки, че да пасват и на това, и онова. Кого лъжем?

Другия ли? Бога ли? Не!

Само себе си!

Лъжем, живеейки за дребнотията на душите си! В оправданията за всичко, което можем и не можем да направим, щото много ни се иска да сме велики пред другите, изчистени от мръсотията, в която се въртим, изпрали всички черни мисли в ароматно бяло пране!

Красота!

Красотата на низостта!

Бездумно ми е от низостта. Бездумно да попиляваш животи в лъжа, без любов или намазал с Любов острието на низостта. И нейде там се мъдрят огърлици от оправдания, в които съчинените сюжети, включват всичко от: в теб е проблема, през в името на свободата имам право на всичко, до ама аз го направих да си щастлив/а!

Ако само някой разбираше, какво е любовта и как я извращава себеугодно, как я подлага, жертва, омазва с лайна, продава за букетче илюзии, в които желанията на похотта кръщава „Свободата е да живея, както си искам“!

А, той животът ще се изпълни с и без любов и разбрал я, и неслял се с нея, и преживял илюзията за нея, и единението с нея! Всички минават през това в хиляди минути живот и кой до където стигне. После продължава в следващия, там откъдето е спрял в предния!

Свободата е най-големият затвор на ума, заради ограничението, в което си я въобразява. Свободата на душата е друго нещо, но с нея си ок във всеки външен затвор. Свободата на душата е полетът, в който ума се срива, пропада, изключва, зацикля. Криворазбраната свобода е погубила твърде много глави с и без акъл в тях. Интелигентността на ума, няма общо с душевната такава. Душата се храни от красотата на палитрата преживени емоции. Умът се храни от представата си как изглежда консумирайки, квото му хрумне и намери за COOL.

А, любовта е в тишината между две виждащи се души. Души, които ще присъстват до другия и ще го благославят в растежа. Благославенето няма общо с хваленето на ума.

Благославянето е да редиш нежни и благи слова за другия, защото виждаш красотата, добротата, висотата му, защото вярваш в силата на духа му, в способността му да обича и да гради обич с всяка стъпка. Благославянето не е лицемерие, то е грижа за душата на другия, дълбоко уважение към нея, признателност за присъствието й до теб, за споделеността, единението, взаимността и подкрепата, за дишането заЕдно!

Това е Любов!

Да виждаш красотата на другия, да вярваш в силата на най-добрите му качества и способности и да я подкрепяш, дори само с присъствие и вяра, че те могат да придадат по–висока добавена стойност за добруването на човека, за теб, за цялото, за Земята, за Вселената, за всичко…

Другото е псевдо Любов! Любов подчинена на илюзии, изисквания и пошлост …

Ако не можеш да видиш най-доброто в мен, ти никога няма да го видиш в себе си!

Ако не можеш да съзреш моите качества и способности, ти никога няма да успееш да изразиш своите!

Ако не можеш да напълниш сърцето си с мен, ти винаги ще си с търсещи очи навън … 

На вятъра!

21-22.03.2021 г.
Ванина

 

 

Read More

Смехотворска лудост под небесата!

Да се нося в безплътното и да виждам в отвъдното…

Екранът на лаптопа осветява лицето ми. Дълго се чудех, що ли не искам да пиша и не, че отговорът е дошъл или че имам нужда от него, а светът става по-малко мен, когато не го правя.

Да, всеки е светът!

Той изглежда има нужда да отрази всеки, за да го има ей, такъв - шарен, цветен, с многоточия, удивителни и тирета …

Когато търся части от себе си, знам, че може никога да не ги намеря, защото търсенето предполага намиране и на неща, които не търсиш. В тоя смисъл ще пия чай днес и за онези ненамерени мои същности, които плуват в пространството на живота и до които достигам само след като съм тръгнала да търся нещо съвсем друго.

Можем ли да сме себе си всякога?

Да, сме!

Нищо, че това, често и не ни харесва, защото обичаме да контролираме всичко, което сме. Много сме прецизни да възпроизвеждаме само хубавеещи неща от себе си, а перлите в уродливите пропускаме. Помня, че в мен има старателно скрита една много креативна лудост, която създава уникални небивалици, които толкова, ама толкова силно ме зареждат за още дози мен, че понякога се учудвам на себе си! Къде съм успявала да ги скривам, затривам, маскирам, невиждам толкова ужасно дълго време? А, тя любовта никога не е сама, а винаги движи с поне пет бързокрили коня с много лъскаво кадифена козина и дузина бели мишки - за опитни любовни експерименти… Ама, защо ги жертваме - мишоците? Та, ние така или иначе си оставаме глуповеещи любовни нена-учени. Търсим, ровим, копаем, с ръце, лакти, устни там дето да текне е любовно и още нещастно доказано, та чак абсолютно невероятно и изглежда трудно възможно… Но, пък има такива любовни водопади, дето нямат бент, който може да ги задържи, а ние строим точно там, такъв с години, подпираме, запушваме, затлачваме, запъваме, заключваме и кво ли още не, а то не спира да капе, шурти, да се лее от него и то каква любов – вълшебна…

Какво объркване!

Дай на някого нещо, което е трудно и му прошепни, че май няма да го бъде и той ще вземе на секундата да ти доказва обратното… И започва едно чишитско доене по всевъзможни начини, без отказ, до живот и до другия, и през другия, може би! Мдааа, обичаме невъзможното! А, разказваме играта на възможното! Абе, направо си се правим на Богове! Затуй толкова ни влече да доказваме обратното на всичко, което вече Е!

Е-кспириментираме, изучавайки собственото си величаво отражение в Света! И накрая си тръгваме човеци, със сърца на Богове! Глупащина!

Кой да ти каже, че изначално още си носим божествените сърца!

21.03.2021 г.

Ванина

Read More