Смехотворска лудост под небесата!

Да се нося в безплътното и да виждам в отвъдното…

Екранът на лаптопа осветява лицето ми. Дълго се чудех, що ли не искам да пиша и не, че отговорът е дошъл или че имам нужда от него, а светът става по-малко мен, когато не го правя.

Да, всеки е светът!

Той изглежда има нужда да отрази всеки, за да го има ей, такъв - шарен, цветен, с многоточия, удивителни и тирета …

Когато търся части от себе си, знам, че може никога да не ги намеря, защото търсенето предполага намиране и на неща, които не търсиш. В тоя смисъл ще пия чай днес и за онези ненамерени мои същности, които плуват в пространството на живота и до които достигам само след като съм тръгнала да търся нещо съвсем друго.

Можем ли да сме себе си всякога?

Да, сме!

Нищо, че това, често и не ни харесва, защото обичаме да контролираме всичко, което сме. Много сме прецизни да възпроизвеждаме само хубавеещи неща от себе си, а перлите в уродливите пропускаме. Помня, че в мен има старателно скрита една много креативна лудост, която създава уникални небивалици, които толкова, ама толкова силно ме зареждат за още дози мен, че понякога се учудвам на себе си! Къде съм успявала да ги скривам, затривам, маскирам, невиждам толкова ужасно дълго време? А, тя любовта никога не е сама, а винаги движи с поне пет бързокрили коня с много лъскаво кадифена козина и дузина бели мишки - за опитни любовни експерименти… Ама, защо ги жертваме - мишоците? Та, ние така или иначе си оставаме глуповеещи любовни нена-учени. Търсим, ровим, копаем, с ръце, лакти, устни там дето да текне е любовно и още нещастно доказано, та чак абсолютно невероятно и изглежда трудно възможно… Но, пък има такива любовни водопади, дето нямат бент, който може да ги задържи, а ние строим точно там, такъв с години, подпираме, запушваме, затлачваме, запъваме, заключваме и кво ли още не, а то не спира да капе, шурти, да се лее от него и то каква любов – вълшебна…

Какво объркване!

Дай на някого нещо, което е трудно и му прошепни, че май няма да го бъде и той ще вземе на секундата да ти доказва обратното… И започва едно чишитско доене по всевъзможни начини, без отказ, до живот и до другия, и през другия, може би! Мдааа, обичаме невъзможното! А, разказваме играта на възможното! Абе, направо си се правим на Богове! Затуй толкова ни влече да доказваме обратното на всичко, което вече Е!

Е-кспириментираме, изучавайки собственото си величаво отражение в Света! И накрая си тръгваме човеци, със сърца на Богове! Глупащина!

Кой да ти каже, че изначално още си носим божествените сърца!

21.03.2021 г.

Ванина