Да си голям!

 

Да бъдеш голям е като да си над, над кухините на глупостта, над цвика на шантажа, над ювелирно изработените манипулации, над вечнозелените с дълбока коренова система игри на роли, над фонатаните от изстреляни нагоре лъжи, над издутите от празни обещания балони, като нежен пролетен синчец пораснал над купчината зловонна тор от лицемерие…
За да си голям не е нужно да си презполовил отдавна века от личното си летоброене, да си с арктическа растителност на главата или без нея, да си с ръста на Слави Трифонов или с мерките на Скалата, да си с много играчки в гаража или с крошето на Джошуа, да си цар на сложните логаритмични уравнения или с пълен трезор украшения „за сватби и погребения“ … 

Ммм, не! 

Да си голям е да осъзнаваш, че който и да си, си човек еднакво стойностен и важен като всеки друг, че носиш дарбата си за тоя свят отвътре, че тази дарба те ръчка доживотно да я проявиш за себе си и другите, че си едно с всеки друг и си тук да се свържеш в това единение, че болката ти е само да си сетивен за болката на другите, че радостта ти е, за да живееш и радостта на другите, че няма нищо живо на тая Земя, което ти да не си и да не го носиш отвътре!

Да си голям е да не си заравяш главата в пясъка, че онова, което кара другия до теб да страда, няма да влезе и в твоя дом и в твоето семейство!

Да си голям не означава да караш другия да си мълчи, търпи, да чака болкопричинителя да отмине, да се разсее, да се изпари, да се оттегли, да го караш да вярва в нещо напразно, мимолетно, евтино, нещо извън, различно от него самия! 

Да си голям е да не оставяш ума да те води, заглушавайки ритъма на душата ти, да те държи в решетките на страховете ти, да вижда някой друг по-значим и по-голям, с повече право, за каквото и да е, от теб.

Да си голям е да си присъстващ, издигащ, подкрепящ, вярващ в силата дълоко скрита във всяко огромно като океан - вътре!

Да си голям е да се чуваш отвътре, да си свързан с твоето вътре, да живееш волята на твоето вътре, на цялото, на единното, на онзи, от когото всичко е тръгнало и който винаги е бил част от теб, защото и ти си част от него… Това е големина, по-голяма от най-великите умове родени някога!
Никога не вярвай на мрежите от сенки, посадени в ума ти, че ти си отделен човек, несвързан и самостоятелен, че сам можеш да се справиш с всичко, че е нужно да си единак, за да успееш, че трябва да си бориш в живота, за да получиш, каквото искаш /то и без това, каквото искаш е просто нарочно създадена реклама от най-скъпо платения праймтайм на екрана на живота ти/, че ако се състезаваш с всички останали и ги победиш ще си мнооого голям, че ако подчиниш всички други ще си много велик!
Няма такава големина!
Няма такова величие!
Големината и величието са посадени в сърцето и растат само от проявата на любов и благодарност отвътре-навън, от проявата на човещината и разгръщането на личния си потенциал, не за сметка, а благодарение на другите и на Земята, по която стъпваш!
Не е нужно да познаваш закона за гравитацията и дали го приемаш или не, той съществува!
Не е нужно да познаваш себе си и да се приемеш или не, ти съществуваш!
Но дали ще си купчината тор или синчеца е личен избор!
Избор не на ума!
Избор на душата, която носиш отвътре!

23.03.2021 г.

Ванина