Тъжно!
Явяваме
се тук от приглушената мека светлина и уютно топло пространство в студа и шума
на един странен свят, в който законите и правилата не включват нищо от това –
Кой си ти? /освен име и номер/.
За
себе си започваме да учим от очите, изражението, отношението, възприятието и
мнението на този срещу ни. То става нашата мяра. Неговият окомер – наш!
И
започва надпреварата за равняване по изградените в другия /любящ или нелюбящ
наш друг/, вътрешни измервателни уреди за ценност, стойност, прекрасност, по
неговите мерни единици за същото…
Странна
житейска ирония…
По-страшното
е, че ни вменяват това за единствено и абсолютно истинно, вярно за нас и
въобще!
И
много често, заради изначалната зависимост от тия „Богове“ на сътворяването ни,
ние пък не подлагаме горното на съмнение и го интегрираме като дълбоко се
жигосваме отвътре с печат: ВЯРНО!
И
става тя една в нас … мъчителна и трудна! Едно доживотно сравняване с верността
във всеки друг и приемайки най-страшната гледна точка за вярна: неговата за нас
самите!
След
изначалните Богове, намираме все нови и нови и страшнотията приема свръх страшни
размери за нашата си способност за удържане на този външен натиск – за равняване!
И
сега се сещам как започват 10-те Божи заповеди:
1. Аз съм Господ,
Бог твой; да нямаш други богове освен Мене.
2. Не си прави
кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята,
и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
Писанието казва: „Бог не е само на Небето, Той живее в сърцата на смирените.
Да влезеш в себе си е като да навлезеш в живота
на сърцето си, в живота за Бога, който носиш отвътре и е единственото вярно
мерило: Кой си!
Да живееш от вещината и мъдростта на сърцето си
е висша Любов /към себе си, създателя и всичко създадено от него/, Вяра /в непреходната
мъдрост на цялото знание, което носиш в себе си/ и Надежда /упованието, че това
е то смисъла да си, защото точно ти си ценен с това, което само ти можеш да
дадеш на Света вътре и извън теб, въпреки че извън теб – нищо не съществува,
защото всичко, което Е си ти, в теб е, свързан си с него завинаги/.
С
благодарност на земните Богове, чрез които съм дошла тук /моите родители/, но
аз мога да ги следвам, без да изневеря на себе си, само ако те самите живеят,
обичат и ме напътстват през сърцето си!
С
благодарност на всички други, с които животът ми се преплете, в стремежите ми
да се равня по тях, но аз не съм вас, вие не сте мен, когато не следвате своя
живот от сърцето и там някъде се е родило от общото ни неследване, моето
съмнение в мен самата, изневярата ми към себе си и всичко, за което Аз съм! Ако
всички живеехме себе си, това нямаше да се случи! В този смисъл вина и виновни
няма. Само объркани души и животи…, но това е било нужно и вярно! Имало е защо
да се мине по този път, за да се види по-ясно другият път!
Когато
аз съм в себе си и на своя си път, съм най-доброто и за всички около себе си!
Имам
нужда да видя и усетя детето в мен. Малкото дете, което е приемало всичко навън
за единствената истина за него и всичко около него! Ще се обърна към него чрез
своите деца!
„Мили деца, сигурна съм, че много сте
вярвали на всичко, което е идвало и стигало чрез мен до вас! И дълбоко
съжалявам, че не всичко е било истината за вас! Съжалявам, че сте се опитвали
да се равнявате и настройвате винаги по моя аршин, правила и изисквания, защото
не всякога, те са били верни за вас. Аз самата не съм живяла винаги вярното за
себе си. Най-доброто, което съм правила за вас е, когато съм следвала
вътрешната си интуиция за изборите мои и ваши, докато сами не сте могли да
избирате. Днес най-доброто, което можете да направите за себе си е да се
обръщате непрекъснато към мъдростта на сърцето, на душата си. Там е цялото
знание, което ви е нужно, за това как е добре да мислите, избирате, решавате,
действате… Никъде другаде тази мъдрост няма да е по-вярна за вас! Не вярвайте
на мерките и теглилките на никой друг, за това, кои сте и за какво сте! Масово
хората не живеят себе си и не са обърнати към себе си! Масово хората живеят
чужди истини, животи, избори, представи!
Не бъдете и вие от тях!
Вие сте много ценни и важни, много
стойностни и велики, много Бога-ти, много мъдри и много големи! Вие сте
съвършени и уникални!
Бъдете себе си!
Ако ме питате: Как?
Отговорът е простичък: Оставяйте си
повече време да чувате тишината си! Само като притихнете отвътре и спрете да
чувате, дори за малко, шумовете на всички други гласове проповядващи правила,
норми, морал, правилности, закономерности, свои истини и рецепти за щастие,
само тогава ще можете да чуете в себе си!
Най-верният глас за вас е гласът на Бога
във вашите сърца! Той ще ви напътства и направлява! Той ще е вашият правиломер,
вашият аршин, вашата Истина!
Свързвайте се с хора, които също търсят
и искат да чуват себе си или поне са тръгнали да вървят по този път! С колкото
повече себеподобни се свързвате по пътя си, толкова повече магията на общата
енергия ще се увеличава и много по-бързо ще пресътворявате желаното в
материалното земно пространство!
Ще ги познаете!
"Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на
онзи, който хлопа, ще се отвори." Лука 11:10-12
Вярвам във вас и ви обичам много!
Няма коментари:
Публикуване на коментар