Седим, вървим, припяваме, суфлираме, манипулираме, овластяваме, забързваме, наказваме, забравяме … и кво ли още не, в името на псевдо Любовта.
Чудя се на наивитета на хората,
на бездумието им в пространството. В един момент просто ти писва да си друг, да
си в някаква изпростяла роля, която колкото и да поддържаш, все толкова смисъл.
Игрите са за забавление не на душата, а за манипулиране и облаги. Аз не вярвам,
че истината е в игрите.
Или/или
Или си с Бога или не си! Някак средно положение
няма. Що тогава си мислим лъжейки се, че като не си с някой, в сърцето си - пак с него, щото видиш ли си
направил за него, кво ли не?
Абе, тя правдата не е около единия
и после около другия полюс. Само на нас ни се иска да завъртаме калейдоскопа на
гледните си точки, че да пасват и на това, и онова. Кого лъжем?
Другия ли? Бога ли? Не!
Само себе си!
Лъжем, живеейки за дребнотията на
душите си! В оправданията за всичко, което можем и не можем да направим, щото
много ни се иска да сме велики пред другите, изчистени от мръсотията, в която
се въртим, изпрали всички черни мисли в ароматно бяло пране!
Красота!
Красотата на низостта!
Бездумно ми е от низостта.
Бездумно да попиляваш животи в лъжа, без любов или намазал с Любов острието на
низостта. И нейде там се мъдрят огърлици от оправдания, в които съчинените
сюжети, включват всичко от: в теб е проблема, през в името на свободата имам
право на всичко, до ама аз го направих да си щастлив/а!
Ако само някой разбираше, какво е
любовта и как я извращава себеугодно, как я подлага, жертва, омазва с лайна,
продава за букетче илюзии, в които желанията на похотта кръщава „Свободата е да живея, както си искам“!
А, той животът ще се изпълни с и
без любов и разбрал я,
и неслял се с нея, и
преживял илюзията за нея,
и единението с нея! Всички минават през това в хиляди минути живот и кой до
където стигне. После продължава в следващия, там откъдето е спрял в предния!
Свободата е най-големият затвор
на ума, заради ограничението, в което си я въобразява. Свободата на душата е
друго нещо, но с нея си ок във всеки външен затвор. Свободата на душата е
полетът, в който ума се срива, пропада, изключва, зацикля. Криворазбраната
свобода е погубила твърде много глави с и без акъл в тях. Интелигентността на
ума, няма общо с душевната такава. Душата се храни от красотата на палитрата преживени
емоции. Умът се храни от представата си как изглежда консумирайки, квото му
хрумне и намери за COOL.
А, любовта е в тишината между две
виждащи се души. Души, които ще присъстват до другия и ще го благославят в
растежа. Благославенето няма общо с хваленето на ума.
Благославянето е да редиш нежни и
благи слова за другия, защото виждаш красотата, добротата, висотата му, защото
вярваш в силата на духа му, в способността му да обича и да гради обич с всяка
стъпка. Благославянето не е лицемерие, то е грижа за душата на другия, дълбоко
уважение към нея, признателност за присъствието й до теб, за споделеността,
единението, взаимността и подкрепата, за дишането заЕдно!
Това е Любов!
Да виждаш красотата на другия, да
вярваш в силата на най-добрите му качества и способности и да я подкрепяш, дори
само с присъствие и вяра, че те могат да придадат по–висока добавена стойност
за добруването на човека, за теб, за цялото, за Земята, за Вселената, за всичко…
Другото е псевдо Любов! Любов
подчинена на илюзии, изисквания и пошлост …
Ако не можеш да видиш най-доброто
в мен, ти никога няма да го видиш в себе си!
Ако не можеш да съзреш моите
качества и способности, ти никога няма да успееш да изразиш своите!
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар