Всяка глътка Живот

 

Любовта ни събира, любовта ни дели,

колко време минава в непрестанни борби,

колко време е нужно, за да видиш, че тук,

любовта не е просто да си лягаш със друг.

 

Ако страдаш и плачеш, ако все те боли,

ако чакаш промяна зад отсрещни очи,

ако жертваш безспирно нови части от теб,

ако вярваш наивно, че това ще е лек,

ако бягаш от болка, утешаваш с лъжи,

ако често приспиваш всички свои мечти,

ако търсиш утеха в чужди устни, ръце,

ако давиш тревога със едно или две,

ако вечер дивееш до ранни зори и

деня си отписваш, че света се върти,

ако тъпчеш стомаха, да задреме ума,

ако нужен е унес, за да мине деня,

ако бягаш в задачи и препускаш безспир,

ако вън ти е важно, нямаш вътрешен мир,

ако всички мишени си улучил в целта,

а отвътре е празно, сиротее душа:

 

Как живеем реалност? Как намираме лек?

Как използваме разум? Как се става човек?

Потопени в илюзии, ни варят с лекота,

няма принц да ни буди, идва просто смъртта.

 

И тогава разбираш, как си спал и в деня,

и си тънал отвътре в непрогледна мъгла,

и е тъжно да минеш толкоз време в парад,

неживял, непроходил своя вътрешен Ад,

непристъпил в страха си, който носиш лета,

непренесъл детето на спокойна земя,

непреборил отвътре всеки змей или джин,

нелекувал си раните, непревързвал с пелин,

непреминал през ужаса сътворен от ума,

невървял все напред, необръщащ глава,

незагърбил от Ада всеки фалш и лъжа,

непречистил душата, непризнал си греха,

неизправил се честно пред съда на ума,

непростил непростимото, неповярвал в Духа..

 

Няма как да намериш изход в този капан!

Той ще светне единствено, щом смениш всеки план:

да не гледаш навътре, да изчезваш от страх,

да се лъжеш при болка, да играеш баланс,

да не пускаш имане, да си вкопчен във друг,

да си с център различен от душата ти тук.

 

Да избираме с вяра, всеки избор и ход,

да живееме истинно всяка глътка Живот!

 

28-29.05.2023 г.

Ванина

 

Read More

Ритъм

В моя свят тишината гостува,

сплела пръсти, подвила крака,

замечтано ме гледа очакваща

да ми втръсне да бъда така.

 

Аз пък свиквам да бъда с нея

и дори я пренасям на гръб,

тъй ми пасва да си мълчея,

мир да търся в моята скръб.

 

Знам, че пак ще ме срещне копнежът,

пак ще грее в мен радостта,

ще танцувам в екстаз неуморна,

ще живея със сладост деня.

 

Дотогава се уча на ритъм,

ритъм верен изцяло за мен,

ще изпълвам гърди и ще дишам,

ще присъствам във всеки мой ден.

25.05.2023 г.

Ванина

 

 

 

Read More

Денят на душата

/Фотография Тони Перец/

Тръгвам себе си, боса пристъпвам,

в моя свят животворен и благ

и си спомням, какво е обичане

да притихнеш отвътре без бяг.

Да погледнеш навън без умора,

да посрещнеш зората със „ДА“,

да ухае на цъфнала нежност,

да те милва Животът с ръка.

Да го вдишаш без страх, по невинност,

да го скъташ на топло в гръдта,

да го пиеш със сладката жажда,

да последваш зова на духа.

Да се свържеш със ритъма вечен,

да отключиш на сърцето плана,

да пробудиш чрез своята мъдрост,

път на цялост със всичко в Света.

Да погледнеш с очите отвътре,

да се хващаш за вярното в теб

и да действаш без грам раздвоение,

че роден си „Обичан“, „Приет“.

Да проходиш уверен и силен,

да си воден от Вяра-кураж,

този свят е без теб незавършен,

този свят е без тебе недраг.

Ти си нужен със своята дарба,

тя блести дори във мъгла

и е време да скочиш от мрака

да изгрее на душата деня.

19.05.2023 г.

Ванина

Read More

Любовта ми остава, любовта ме държи!

 

Любовта ми остава, любовта ме държи!

Тя не иска да търси във фалшиви очи.

Тя не иска да слуша всеки ден, всеки час

от лъжливите истини на никой от нас!

Тя е будна и вижда тез игри на глада

и немее загрижена в тая ситост - беда.

Да отнемаш без право, да крадеш във нощта,

да гуляеш със него, да плячкосваш душа.

Любовта е на светло, тя е птица в деня

и е вярна и честна, прави огън в нощта.

Любовта е без тайни, няма сметки, кроеж,

в чистотата е силна, яснотата – градеж.

Няма грубост и наглост, няма фалш и лъжа,

с тия ход не поема, та дори за цена.

Любовта е спокойна, блага нежност, всемир.

Камък няма да хвърли, ще те топне във вир.

Ще те вдигне да станеш, ще те милва с ръка,

ще предложи утеха, път за теб, без греха.

Любовта ще посее, любовта ще дари

Всичко истински нужно, за да бъдеш все ти.

В теб ще сее и жъне, в теб ще ражда, плоди,

срещу пълна отдаденост, сбъдваш всички мечти.

Любовта дава избор, любовта е Живот,

не, че тя ще се свърши, само той има срок!

12.05.2023

Ванина

Read More

Шарен живот - Истински!

 

/На децата ми Георги и Никола/

Шарен Живот, чедо – Истински. Истински, не щото Истината ще чуваш и виждаш всеки ден, а щото Истински ще те радва, боли, гневи и страхува, щото всяко чувство скрито зад тия четири думи ще го усещаш съвсем истински с тялото си.

Трудно се живее Истински. Трудно е да си отворен за другия, кога дойде болката, гнева и страха, то в радост всеки може. Трудно е място да си найдеш, кога отвътре душата ти е ограбена, сърцето ти свито, коремът ти изтърбушен, очите ти потъмнели, уста ти се пени…

Как да останеш Истински и да не посегнеш, да не скокнеш да браниш, да не направиш беля? А, белите, чадо най-лесно стават от леки и черни умове, от тия дето муха да бръмне и скачат и очите им не са в тяхната паница, а все у чуждата. Няма у тия радост истинска. Те на чужд човек не се радват. Не вярвай, кво ти думат насреща. Чуждият им е потребен за равнение: що има, че да му се вземе, какво създава, че да му се отнеме.

Ти с тия, чадо, нямаш сгода да прибързваш, нямаш право да им връщаш. Туй що ти сам не си сътворил, не е твое и на него, чадо не си в право да посягаш – ни на човек, ни на животно, ни на чужд имот, ни на чуждо имане. Твоите чада, сине и тях сам не си сътворил. Нищо що е от Бога нямаш право да му посягаш, да му слагаш ръка, да присвояваш, без значение добро ли е, зло ли е, верно ли е, грешно ли е, харно ли е, грозно ли е.

Бог, сине, си знае овцете и си ги варди като добър стопанин и нивга няма да позволи нищо твое да стане чуждо, нищо чуждо да стане твое. Може нявга да ти се струва, че те е забравил, но в Божиите дела има по-висш промисъл. Всичко все си идва на мястото. Та, недей се отчайва, сине! Някогаш ще те терзае, що едно става така, друго иначе, що някой днес има, а друг няма, що един се радва, а друг плаче. Бог знае, защо! Ти върви и върши твоите дела. Работи, туй що ти си дошъл да добруваш. Дръж своите мисли чисти. Пусни в себе си туй, дето идва към тебе и пусни от себе си онуй, дето от теб си тръгва.

Животът, чадо, затуй е Истински. Да се оставим да ни радва, боли, гневи и страхува. И лъжи, чадо ще чуваш, ама от уж „верните“, дето си хранил и поил на свойта софра най-ще те заболи. И лицемерие чадо ще видиш, ама от тия, дето ти пожелават на всеки празник все радост и щастие най-ще ти дотежи. И завист, сине ще усетиш, ама от тия, дето от дома ти не излизат най-мъка ще ти държи. И злоба, сине ще надушиш, ама от тия, дето те прегръщат, най-дълго ще ти горчи. И с алчност, сине ще се сблъскаш, ама от тия, на които най-много си им дал, най-силно ще те наскърби. И кражби, и злини и лошотия, сине ще провидиш, ама не бой се!

Завистта търси да ти отнеме, това твое, що й най-се хареса, а тя няма ни ум, ни скопос, ни знае как да свърти. Туй що си е вътре у тебе, никой не мой ти отнеме. И с него всичко може да съградиш пак изначало.

Някой ще искат да сложат ръка на парите ти, друг на имането ти, трети на имотите ти, четвърти на любимите ти хора… Ей, тоя глад, сине, няма засищане. И срещу тая Паст, няма що да чиниш. Тя поглъща всичко по пътя си и си играе с Бога. Ти брани своето, що сам ти си създал. Брани и любимият си човек, но ако той сам поддаде на коварството и ти измени или предаде, ако сам не се разкае и завърне, ако водиш изтощаваща битка след битка за него, а той отдавна го няма до теб, Спри! Твоят Живот е важно да бъде Истински. Спри и пусни го! Който живее Истински – той е за тебе и ако не може да го живее тоя Живот с теб, кога най-ви боли, най-ви гневи и най-ви страхува, ако не ти му останеш най-важен, а гледа към друг, ако сърце няма клетвата си да удържи, ако делата му са обратни на думите му, ако те продаде, за какъв да е хаир и мерак, как ще твориш, чадо с тоя човек, как ще създаваш, как челяд ще раждаш и на какво точно ще я научиш?

Парите, сине са нужни, но и глави затриват. Кога започнеш да си плащаш за радост, вече сам си се затрил. Радостта, чадо идва отвътре. Да гледаш другия и да ти се разтапя душата, че лежи в постелята ти, че диша, че се е сгушил в теб и спи блажено. Радостта идва от допира, от нежността, от копнежа да даваш, да даряваш, да споделяш своето с другия. Как да си купиш тая радост?

Зная, че вече можеш да си платиш за всичко с пари, имоти, предмети, дрънкулки, парцали, храна… Можеш, но какво ще си купиш насреща: радост ли, обич ли, нежност ли, доверие ли, признание ли, похвали ли…? Истинският човек ще е до теб и ще ти дава всичко това, само задето те има, само задето това си ти, точно ти и никой друг, без да търси отплата.

Бягай от тия, дето са до теб, щото имаш пари, коли, имоти, имане! Бягай от тия, които душа продават, за да имат туй, дето ти имаш! Остани там, дето си ценен, защото си ти, защото си Истински!

Как ще ги различиш ли? Гледай с очите, но виждай със сърцето! Затваряй очите си и слушай със сърцето! Отвъд думите има пространство, в което нито лъжата, нито завистта, нито алчността, нито злобата, нито лицемерието, ни измяната, могат да съществуват. Остави тегобите и възмездията на Бог, а ти остани Истински – чувствай!

Да! Ще те разгневят лъжите, лицемерието, злобата, завистта, измяната, предателството …, но отнеси своя гняв до Бога. Сложи го в нозете му и му се поклони с думите: Нека бъде твоята воля! Освободи себе си от гнева и остави възмездието в ръцете на Бог. Не е твоя работа да раздаваш правосъдие. Оттегли се от причинителите. Остави ги да се радват на временните си трофеи. Така или иначе, нищо нивга няма да им пренадлежи. Всичко в тоя Свят е временно.

Да! Ще те боли. Ще имаш дни, в които трудно ще се надигаш от постелята, други в които раните ти ще кървят и ще виеш от болката, която тресе тялото и душата ти. Ще ридаеш неутешимо и ще търсиш отговори, ще ти се иска да се свърши, но ти Остани! Остани в Живота! Остани във Вярата! Вярата, ще те държи Жив. Страданията имат и своята благодат. Те много бързо пресяват хората около теб – гнилите семена и оставят сами здравите, онези, които ще ти бъдат храна. Истинска храна за душата.

Да! Ще те е страх. Ще те е страх да започнеш всичко отново, да продължиш сам, да допуснеш някой друг в себе си. Ще искаш да си по-предпазлив, по-внимателен, но страхът, сине помага. Помага да започнеш нови неща, да намериш нови посоки, да откриеш нови блага, да срещнеш различни хора, да научиш нови неща! Животът ще ти поднесе нови и неочаквани дарове за твоята смелост, воля, безстрашие. за твоето добро сърце. Само стани и тръгни натам, накъдето зове те душата.

Живей го тоя Живот, сине, твори го! Обичай и се грижи за себе си, тая обич и грижа ще ти се отплати. Тялото ти ще е компас, доколко верно избираш.

Отвори тия ръце, да дойде туй дето за теб е, па да те обгърне, а онуй дето не е, да си тръгне.

Отвори го туй сърце да чувства! Да чувства, туй що към теб идва, че затвориш ли го за болката, гнева и страха, ще го затвориш и за радостта и любовта.

Отвори я тая душа да звънти, да привлича всичко що звънти в нейния тон. Тъй се раждат мелодиите. А, тоя Живот е като Песен. Песен, която все някога всички ще запеем заедно. Едни по-рано, други по-късно. Бог знае, защо!

А, ти го живей тоя Живот, сине – Истински!

Ванина

28-29.03.2023 г.

Read More

Заради златото на собствената си душа

 

Ако сме честни със себе си и другите, ако избираме вярното за себе си, обидите нямат почва да избуят като плевели и да заглушат кълновете на посятото от нас добро тук. Ако няма обида няма и страдание. Ако няма обида няма нужда от прошка. Прошката е силно лекарство, бързодействащо, но непредназначено за масова употреба, защото е процес изискващ добро общуване със себе си, обич, разбиране, състрадание, нежност, умение да стоиш в болката без да бягаш или да я гониш. В днешно време сме презадоволени от възможности за бягства и идеи за борба. Оставането в болката изисква воля, усилие, издържливост, вяра, отдаденост, силна обич. Да гледаш филма на собствената си болка и себе си в главната роля е трудно изпитание. Да приемеш съществуването на болката ти и да си простиш дългогодишното си стискане за нея до изнемога, до обезчувствяване, омаломощаване, разболяване на тялото си е свещен, катарзисен, трансформиращ момент - инсайт/заря на Живота. Празник за душата и нов Живот за тялото.

Днес има смисъл да помълчите и да гледате навътре в себе си. Има смисъл да останете мили и любящи към всичко, което ще намерите за прощаване във вас самите. Колкото обиди и страхове носите, колкото страдания и болести сте натрупали, толкова компромиси сте направили с вярното за вас и толкова прошки са ви нужни само на вас, към вас самите.

И изговаряйте онова, за което си прощавате. Няма смисъл, нито стойност за вас от това да си кажете: „Прощавам си!“, ако не назовете, за какво си прощавате.

Оставате ритуалите по масово прощаване, защото така се прави само и точно днес. Докато сами не влезете в пречистващия огън на себеопрощението и не преживеете болката от изгарянето на всички срастнали се с тялото и ума ви обиди, компромиси, страдания, докато сами не преживеете катарзисния процес на себеопрощението, нито можете истински, нито има смисъл да вървите за пореден път срещу себе си и да изричате: „Прости ми!“ – „Прощавам ти!“. Така само се заигравате с една големина, която ще ви навлече още проблеми.

Абсолютно невежество е да кажеш на някой „Прости ми, ако нещо съм те обидил!“, без да назовеш, за какво точно искаш прошка. В това няма никаква лична ангажираност с лъжата, измяната, посегателството, които знаеш, че си извършил. Няма осъзнатост. Има празнословене, замазване на лайната, бягство от същината на проблема, бягство от сърцето, а в него се ражда истинската прошка. Абсолютен буламач е да кажеш или чуеш: „Прощавам ти!“, само защото такъв е очакваният отговор. Как се прощава без разкаяние? Как се прощава без да си се уверил, че другият осъзнава, какво точно му прощаваш? 

О-о-о, да, версията е аз да простя е важно, ангажиментът дали другият се разкайва истински е негов! Дали, обаче докато сееш с високо вирната глава прошки към другите, се сещаш за твоя ангажимент в процеса? Ти не си по-голям от Господ! За да застанеш срещу другия и да чуеш нуждата му от прошка /защото прошката е вътрешна нужда, не външно обусловен акт/, означава да си сетивен за страданието му, да си човечен, мил, добър, любящ, да имаш очи за собствените ти грешки, идентични с тези на другия и да не се смяташ, за по-голям, по-мъдър, по-великодушен от него… Това е същият път , в който и ти сам /ако си го направил до момента/, си прекарал през огъня, ония болезнени части от себе си да прегорят и да се прочистят, за да остане само златото на душата…

Заради златото на собствената си душа днес помълчете и останете в процеса на себеопрощение!

26.02.2023 г.

Ванина

Read More

ДАРОВЕТЕ НА ЖИВОТА /ПЪТЯТ КЪМ МЕЧТАТА/

Животът е изобилен, бликащ, сочен, ароматен, шарен, цветен, звучен.

Животът е дар, движение, време.

Животът е път, ъгъл, спирала, кръстовище, дом, отношение.

Животът е вътре и вън, изпълва пространства, диша, пулсира, излъчва.

Животът е отражение, цялост, цикъл, реалност.

Във всеки момент ражда дар за нас с празното и пълното, с тъмното и светлото, със старото и новото, с ограничението и свободата, с нямането и имането, с повърхността и присъствието, с егоизма и безкористността…

Всички крайни негови проявления се докосват в обща точка. Точката на всичко, което Е! 

Животът е всичко, което Е!

Даровете на Живота е проект, с който Ви предлагаме чрез поредица от 13 тематични срещи, лично осъзнаване за благодатта на Живота и възможност за себенаблюдение и себеизследване: Къде сме ние за даровете, които Животът ни носи? Разпознаваме ли ги? Искаме ли ги? Умеем ли да се свързваме с тях? Приемаме ли ги?

С времето, стремежът към сигурност и страхът за оцеляване изкривяват възприятията ни за Живота и ни отместват от естествения му поток, сила и енергия на получатели и сътворители на дарове.

Именно това ни стимулира да се захванем с идеята за завръщането ни към истинската стойност на Живота, към онова, което изначално е заложено в нас като вдъхновение, енергия, потенциал.

Образованията и знанията на ума, натрупани дотук, от един момент нататък се оказват неефективни, а обратната връзка на Живота, ни отвежда до осъзнаването, че Животът е по-голям от всички ни и най-добре знае, защо е нужно да преминаваме през определени преживявания, етапи, случвания. Това ни вдъхнови да започнем и предложим и на Вас това съвместно пътуването по спиралата на 13 последователни тематични месечни срещи, в които заедно да търсим, намираме и ползваме даровете, които Животът ни предоставя, когато му се доверим. Това не са срещи на ума. Така, че през цялото време, сами ще се убеждавате, че колкото по-малко го ползвате, толкова по-бързо ще достигате и получавате, това за което сте дошли.

Темата на първата ни среща е "Пътят към мечтата /от илюзии към реалност/", в която ще изследваме:

/In Between Here And Not Here - Paul Bond/

⦿ къде сме ние по пътя към мечтите си;

⦿ каква обратна връзка получаваме, за всичко, което искаме, а не случваме;

⦿ каква е разликата между фантазиите и реалността;

⦿ колко близо и колко далеч сме от мечтата си;

⦿ защо не успяваме да реализираме мечтите си;

⦿ какво е нужно една мечта да се превърне в реалност.

Добре сте дошли!

За да заявите присъствие, е необходимо предварително да попълните приложената регистрационна форма или да се запишете на посочения контакт за връзка.

Водещи: Ванина Маринова, психолог, Соня Стефанова, медиатор

Къде: център "Реализация", ул. "Цариброд" № 46, етаж последен

Кога: 27 януари, 19:00 – 21:00 часа

Вход свободен, след предварителна регистрация тук: "ПЪТЯТ КЪМ МЕЧТАТА (от илюзии към реалност)" (google.com)

Read More

Можем ли да си останем вкъщи?

 

Този въпрос изпъкна на фона на една от сутрешните ми медитации и оттогава го гледам с изследователските очи на своето вътре.

Знаете ли, кой е първият ни и единствен дом, независимо, кой при какви обстоятелства и къде е роден и живял, независимо дали тогава или днес има покрив над главата си, дали има или не живи и любящи родители?

Истинският, най-важен и нужен дом, без който е невъзможно да ни има е тялото ни.

Изначално ни е нужно време да опознаем дома си, а после и какво усещаме и чувстваме в него. Усещанията на тялото ни са нашият водач в реалността и предпоставка за възможната ни адаптация, а чувствата са индикаторите ни за справяне. После, благодарение на околните, започваме да имплантираме техни усещания и чувства по отношение на нашия дом и заобикалящата ни/ги среда и така дотолкова се объркваме в нещата, които отвън ни налагат, изискват, искат да мислим, че усещаме и чувстваме, че с времето започваме да губим реалността за самите себе си, свързаността ни с тялото, способността ни да усещаме и да чувстваме вярното за себе си. Така осезаемо загубваме връзка с дома си. А, без връзка с дома си, сме без принадлежност, без граници, без чувство за самосъхранение, без център, без живот, без призвание, без смисъл, като пуснати в тотална безтегловност в междугалактическото пространство, подритвани, полюлявани и запращани в посоки, които обслужват чужди желания, идеи и интереси.

Причината: Мащабната маркетингова илюзия, че болката е нужно бързо да бъде туширана, за да спрем да изпитваме болка. Има бързи болкоуспокояващи и оздравяващи средства, бързо разкрасяващи и възстановителни процедури, светкавично ощастливяващи храни, субстанции, придобивки, пътувания, методи и начини да живеем в красив радостно надрусан свят, където всичко е леко, весело и щастливо, а сивите и по-тъмни краски светкавично могат да бъдат подменени на цвят, вкус и преживявания в безметежно романтично и еуфорично блаженство. Отричането на действителността и случванията ни, не спира реалността, но пък е удачен вариант да фантазираме и се стремим ежедневно към Живот извън нея. Живот като на филм, книга, песен или живот на ръба. Илюзията ни поглъща и ни прави живи мъртви. Цели индустрии работят активно, за да ни оплитат в паяжините на илюзиите, използвайки страхът от болката ни. Болка, която ни вкарва в ужас и ступор и бързо искаме да я отхвърлим от себе си, защото е по-лесно да не присъстваме, да не оставаме в нея, да не я живеем. 64 гена страх пулсират в нас и търсят своето по-високо проявление. В бягство или война не сме способни да видим доброто, което те носят. А, всеки страх, има за цел да стигнем до дара му, до способността ни да открием възможността да служим.

Да загубим връзката с дома/тялото ни е търсен ефект на всички рекламни, политически, глобални стратегии.

Там някога, нейде назад сме почувствали болка. Болката ни е довела до разбиране, защо, как и кога ни застига. След това се е намерил някой по-голям от нас, който да ни преведе от позицията на собствения си опит, какво и как трябва да правим, че да не повтаряме болката. И ако това е логично обяснимо по отношение на непипането на горещия котлон, в повечето случаи не става въпрос за превенция и предпазване, а за контролирано обезболяване, което освен застрашената зона, в крайна сметка засяга и цялото ни тяло. Продължителното и често обезболяване на тялото, освен за предпазно средство срещу болката, се оказва и предпазно средство от всякакви други емоции, включително позитивни. И така постепенно започваме да живеем обезчувствени. Това, от своя страна задейства нуждата от излагане на по-силно, по-продължително или различно по тип дразнение от страх и болка и всичко се завърта до блокиране на поне една от многото системи обслужващи жизнените функции на тялото. А, това е само въпрос на време!

Страхът и болката ни служат, за да ни насочват през усещанията ни за тях и чувствата, които пораждат, за да си познаваме, наблюдаваме и изследваме границите: телесни, емоционални, мисловни. Това е като сверяване на часовника ни вкъщи, с вселенския, като синхронизиране. Няма как да виреем без липса на синхрон с всичко извън нас. По-голямото в един момент изплюва по-малкото, когато то не успее да се синхронизира с голямото.

Въпроси за размисъл:

·     *  Долавям ли нуждите и усещанията на тялото си или ги потискам, пропускам, забравям?

·     *  Задоволявам ли или презадоволявам тези нужди? Как?

·      *  Този начин на задоволяване добър ли е за мен и другите около мен?

·      *  Забелязвам ли границите на тялото, емоциите и мислите си?

·      * Уважавам ли своите и чужди граници?

·       * Търся ли синхронизиране на своите и околни граници?

 

Ванина

04.01.2023 г.

 

 

 

 

Read More