Тъмна нощ, на светъл ден постила,
в златен залез почва изгрев нов.
С бяла зима, пролетта настъпва,
С бяла зима, пролетта настъпва,
голи клони раждат листа пръв.
С празна чаша тръгваш към водата,
в жаждата се крие дързостта.
С плахи стъпки в новото поемаш,
в сънища започва ти денят.
В бялото съзираш цветовете,
в тихото дочуваш всеки звук,
в празното запълваш самотата,
в нищото очакваш някой тук.
С вчера влиза миналото утре,
с малко думи пламва любовта,
нежно свита в тайника отвътре,
само с миг започва вечността.
09.12.2011 г.
Ванина
Нежно, леко, изпълнено с много мъдрост, великолепно!
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
Тъмна нощ на светъл ден пристава,
ОтговорИзтриванеа зората ражда златен изгрев нов.
Пак в бяла роба пролетта пристъпва
и нежно гали клоните с напъпили листа.
Само игра на думи, прекрасно е!!!
Благодаря и за играта на думи!
ОтговорИзтриване