Страхът е нужен!

Заплахата, загубата, смъртта винаги са съпроводени от огромен страх. А, страхът е сянката, от която искаме да избягаме, а не можем. Сянката ни следва навсякъде. Сянката ни /страхът ни/ е видим само в присъствието на някакъв източник на Светлина /естествен или изкуствен/. В тъмнината, сянката ни я няма.  Страхът ни се активира от контраста с Пътя, с Истината, с Живота. Страхът няма да се регистрира от телата и душата ни, ако движейки се в мрака, сме извън пътя, в лъжата и извън Живота. 

Изглежда добре, че е страхът, иначе сме в най-дълбокия мрак на НеЖивота.

Страхът маркира, че някъде около нас има Светлина, която иска да ни завърне към Смисъла!

Докато има дори само един лъч Светлина, страхът ще ни следва по петите и ще ни напомня за себе си. 

Страхът е нужен, за да ни държи в Пътя, Истината и Живота. Любовта не е отсъствието на страх. Има илюзорно вярване, че ако има две противостоящи позиции, едната изключва другата. Това не е Истина. 

Херметичният принцип на противоположностите, обяснява, че двата края на един диапазон са една и съща точка, но с различен знак или двете страни на една монета. Любовта и страхът са едно. Само в най-дълбоката Любов, можеш да усетиш най-дълбокия си страх и в най-големия си страх, си способен на голяма Любов. 

Илюзия е да вярваме, че безстрашието е Любов, а безлюбовието страх. Двете страни на монетата са скачени и всеки път, когато я хвърлим, тя пада на една от двете страни - на тази, която ни е най-нужна в момента за преживяване и за завръщане към цялото. В страха, ресурсът е Любовта! В Любовта ресурсът е страхът! 

Ние не ценим, нещата, които не се страхуваме да загубим и не усещаме заплаха за загубата им!

Всяка заплаха от загуба е изпитание, тест за отдадеността ни на Любовта, виждането на Светлината, присъствието ни на Пътя, вярата ни в Истината!

Без страх от загубата и от смъртта ние не сме способни да присъстваме в Живота!

Смъртта, олицетворява  всички ежедневни малки смърти от загуба, раздяла, напускане, отделяне, отсъствие, прощаване с нещо, което никога повече няма да бъде същото: от раздялата със съня, през напускането на дома за работа, училище … др., отсъствието на нещо, някой или чувство, до прощаване с деня. Много по-трудно е да гледаме към смъртта във взаимоотношенията, загубата на здрави части в себе си и в близките, а най-много тежи загубата на нечие физическо тяло, особено мисълта за възможна загуба на нашето.

Сега се замислям за онези функциониращи хора като редовно търсещи адреналин и наричащи се безстрашни.

Защо хората смятат, че като са сред тъмнината и не виждат сянката си, са във вярната посока?

По-лесно е! Другото изисква присъствие, дълбинна работа, самонаблюдение. Да останеш в глада и да виждаш и осъзнаваш очертанията на липсата, е като обучение за оценяване на храната/Любовта. 

Другата страна на монетата на бързият адреналин е високото ниво на риск.  Хората търсещи да преживеят голям телесен заряд, за да усетят Живота, реално стоят на границата от загубата му, на границата със смъртта, т.е. всички, които ви обясняват как Живота ги иска и не могат да останат на саме в себе си и глада си, защото се страхуват, с какво ще се срещнат в мрака си /от страх, че може да ги погуби/ и непрестанно търсят разтърсващо ги отвън преживяване, за да се чувстват живи, се намират реално и в точката на най-възможната загуба на Живота /тук са любителите на екстремни занимания, спортове, високи скорости, рискови преживявания, хазартни дейности, алкохол, дрога и др. зависимости/. Привържениците на адреналина за съжаление живеят само, за поддържането му в желани нива, които непрекъснато се увеличават, заради привикването на тялото към тях. Докато си напомпан с адреналин и при най-лекото вътрешно отчитане на спадането на нивото му, веднага започваш като наркоман в абстинентна треска да търсиш още дози. Докато си в търсенето на дозата за екстремно спасение от  нуждата и глада, и непрекъснато се тъпчеш, инжектираш с още адреналин, очите ти са само извън теб. Нито имаш възможност да сведеш поглед към сянката си, нито да гледаш навътре. Така няма как дори да забележиш, че си извън Пътя, Истината и Живота! 

Страхът ни е нужен!

15.09.2022 г.

Ванина

Read More

Ако видите заблудена овца, какъв избор ще направите?

 

Никога не оставяйте едно семейство да се разпадне!

Ако до вас има близки или далечни роднини, приятели или просто познати и виждате, усещате, разбирате, че семейство може да бъде разпаднато, поради умствено или душевно затъмнение не го приемайте с лека ръка, а присъствайте, общувайте, чуйте и дайте обратна връзка, но не през собствената си незрялост. Извадете дори и само една зряла ваша част на преден план и я използвайте. Семейството заслужава да бъде подкрепено! Всяко семейство може да оцелее, ако двамата в него започнат да работят върху себе си, потърсят начини за баланс на различията и разминаванията си в ценностен, енергиен, вибрационен план.

Всеки може да започне да фукционира през своя тъмна част, която замъглява ясната представа за партниране, родителство, споделеност, взаимност, наличност за семейството. Всеки може да потъне в мрака на страховете си, провокиран от различни причини съзнавани или не. Всеки може да се заблуди за пътя си и да направи поредица от действия, воден от чужди манипулации и затъващ в блатото на зависимостите си.  Всеки може да избира поредица от неверни стратегии за справяне, за да оцелее сам, защото все смята, че е сам. Всеки може да се изгуби в емоциите си и да тръгне да прави грешни избори за себе си и семейството си. Всеки може да преживее това, но това е объркване. Това е объркване, което може да бъде осветено и видяно. А, ако бъде видяно, ако бъде допуснат дори един лъч светлина в мрака на наслоените вътрешни заблуди има шанс за съхранение на себе си и семейството.

Този масов семеен разпад роден от объркването на толкова много души, е в основите на разпада на всичко друго, което тук функционира като единение, свързване, съюз, обединение.

Никой не иска да учи как се стои във връзка. Как се остава стабилен във връзка, в която единият се клати. Как се самосъхранява човек, за да не разклати себе си от това отсрещно клатене. Никой не ни учи как да се справяме със страховете си. За сметка на това сме учени как да бягаме от другия, от училище, от работа, от  държавата, отвсякъде, само и само да ни внушат, че можем да избягаме от себе си.

Е, няма начин!

Ако видите заблудена овца ще я върнете в стадото, ще я оставите на вълците, ще я продадете или ще я заколите да я изядете вие?  

Ей, за този избор пиша!

Заблудени овце сме всички и всеки един от нас е потенциална жертва на избора на някой друг, дали да ни изяде сам или да ни остави друг да ни изяде. Това се случва и в семеен план. Всеки един е важно да се оттърси от заблудите си. И ако се надигне виждащ да помогне на друг заблуден до себе си - това е смисълът тук! А,  не да се правим, че другият, семейството му, как се справя той, какво се случва с другите, Света и Земята не ни интересува.

Само една малка част от себе си ако успееш да осветиш и да видиш вярното/Истината, без значение от посоката, носи целия смисъл да си тук. Може да видиш Истината, че си много смел човек, а в тъмнината на дългогодишно наслоените си страхове си киснал, че си нерешителен, боязлив, неуверен. Стани и се изправи в тази си светлина. Виж кой около теб още спи в своята неувереност и нерешителност и му предай собствената си светлина, защото докато той стои в семейството си по този начин ще нарушава партньорския баланс.

Можеш да видиш истината, че си много нежен човек, а си бил оплетен в мрака на убежденията си, че си груб, строг, коравосърдечен, жесток. Ако се свържеш със своята нежност огледай се, кой около теб още не е успял да извърви този път и присъствай за него, бъди до него, насочи го, предай му своя заряд, топлина и нежност, събуди го от съня, та да може и той да прояви нежност към себе си и в семейството си.

Можеш да видиш истината, че си ценен и уникален такъв, какъвто си, а си бил по очи в страха на дългогодишна малоценност и търсене на признание от другите по странни начини. Иди с това си знание до този, който още се мята във взаимоотношението с партньора си и търси потвърждение за значимостта си извън семейството, подхлъзвайки се в странични авнатюри и връзки. Иди и му покажи, че ценността му, признанието и щастието му не са извън него. Няма как да ги глътнеш от поведението, отношението, признанието, обяснението за влюбеност в теб от някой друг, те са част от свързването със самия себе си и собствените си ценности, чието постоянно следване и отстояване, ражда щастието отвътре. Досущ като във филма „Тролчетата“ където депресивните и груби бергени, гълтат светли, цветни тролчета, за да усетят щастие, смятайки, че то е извън тях. Въпреки, че според мнозина слепци и незрящи, основната идея на филма е, че е супер яко да купонясваш, в партита до зори, защото това носи неспирно щастие и радост и тази им фалшива представа им дава прекрасно основание и смисъл да се напиват, пушат, напушват, флиртуват, натискат, лигавят, изневеряват, танцувайки или полюлявайки се до тотален физически и ценностен разпад дни и нощи, дори и да не са последователни. Време, в които иначе могат да бъдат посветени на близост, нежност, споделеност в семейството. Иди и му покажи на такъв незрящ, че не купоните, алкохола и флиртовете ще му дадат увереността за ценността му, а себевглеждането, че той самият е ценен и винаги е бил ценен, но сам не е вярвал в това. Щастието е във всеки верен избор, затвърждаващ истински ценности, защото това затвърждаване носи стабилност и увереност в себе си.

Не можем да живеем сами за себе си! Грях е да не даваме от собствената си светлина, колкото и слаба, мъждукаща и кратковременна да ни изглежда на онзи, който видимо има нужда от нея, защото смятаме, че нас не ни касае другият, поведението му, дали ще си съсипе, разбие, унищожи семейството изведнъж или бавно. Не можем да стоим безучастни и криещи собствената си светлина, вродената мъдрост за Истината, докато някой плете ограда от бодли, за да се излъже, че може да избяга от себе си, бягайки от семейството си.

А, хората са научени /в това целия световен маркетингов и политически ред води стройна и организирана политика за обучение/да бягат от семействата си по много начини:

1.                   Алкохолизъм;

2.                   Наркотици и други упойващи вещества;

3.                   Хазарт /залаганията за мачове и прочие също са хазарт/;

4.                   Любовни връзки или секс извън връзката;

5.                   Видео и други игри;

6.                   Заболявания;

7.                   Лекарства и антидепресанти;

8.                   Дискотеки и клубове;

9.                   Телевизия, телефони, интернет приложения;

10.                Храна;

11.                Работа;

12.                Хобита;

13.                Пътувания, почивки;

14.                Спорт;

15.                Шопинг;

16.                Приятели;

17.                Грижа за някой или нещо извън семейството;  

18.                 Членства в организации и техни мероприятия.

 Списъкът няма претенция за изчерпателност. Първите пет са бягства, които са основни семейни разрушители, 6-8 са междинни дупки, в които не усещаш как си се подхлъзнал, но са огромни бодили, 9-18 са онези плаващи разрушители, за които ако не се намери границата между ползата и вредата, нормата за време, което да им бъде посветено и особено ако тенденциозно не включва другите членове на семейството, се превръщат в капани за напрежение и прекъсване на взаимността в него.

Когато помагаш със своята светлина на някой друг, когато помагаш на едно семейство да остане такова, когато не стоиш безучастен, апатичен, безчувствен, спасяваш себе си от собствената си жестокост и именно така увеличаваш светлината си. 

Всеки обърнат гръб днес, може да е нужна подкрепа за теб утре.

Всяка дадена светлина днес, може да е спасение от собствената ти тъмнина утре.

Важното е да даваш само от светлината си! Да даваш от позицията на чистота в теб! Да внимаваш това, което даваш утре би ли го взел ти?

Когато помагаш дори само на един да се върне към семейния баланс, помагаш не само на него, помагаш най-първо на себе си, а после помагаш за съхранението в светлината на още съдби и животи /партньори, деца, родители, близки, приятели, познати/, които твоето бягство и щраусово поведение може да обрече на вечно страдание, агония и преповтаряне на това поведение поколения напред.

Да носиш дори един лъч светлина в себе си е лична отговорност! Достигнал си до нея, благодарение на Божия промисъл и подкрепа, иди и я предай нататък! Покажи и ти на някой, че светлината съществува. Помогни му да стигне до собствената си светлина отвътре, помогни му да спре да се лута в тъмнината си.

Спри да умножаваш тъмнината! Спри да подстрекаваш активно или пасивно някой да увеличава тъмнината си, защото искаш да му дадеш от собствената си такава, от собствената си заблуда за партниране, любов, свобода, смисъл, Живот. Спри да оправдаваш собствената си незрялост, като я предлагаш на другите за подражание. Има си свещени правила и закони, можеш ли да си отвориш очите за тях, защото в тях е Истината?

„И така това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва“ Марк 10:9

Никога не допускай едно семейство да се разпадне, нито с пасивността, нито с активността си!

Всичко тук има смисъл само в увеличаване и съхраняване на светлината отвътре.

Предай нататък!

12.09.2022 г.

Ванина

 

 

 

 

Read More

По пътя на осъзнатостта!

 

        Истината не търси оправдание, тя съдържа правдата!

От оправдание има нужда лъжата, за да стане по светла, по-бяла, по-чиста пък да вземе да наподоби Истината.

Криворазбраната Истина си е чиста лъжа на ума, ама в днешно време все още има бъркащи ума и сърцето.

Объркани умове оправдават безотговорните си Избори, кръщавайки ги решения на сърцето или още по-фрапиращо „безусловна любов“. Това е толкова мащабна манипулация, че гледам Източника и се чудя как може да бъде сравняван с луминисцентна лампа?

Да си въобразяваш, че излъчваш „безусловна любов“ и да я излъчваш е клопка на ума, тук сърцето няма никаква активация.

Да разбираш, виждаш и ползваш термина „безусловната любов“, като оправдание на сърбежът ти за „неангажиращи сексуални отношения“, абсолютно не е „свободна любов“, а си е чист мерак, роден от ония детски глад, ама не за млякото, а за оная „неприсъстваща майка“, която толкова ти се иска да накажеш за отсъствието на топлината и обичта й, че ще влизаш и излизаш от „бързи връзки“ без близост, само за телесно задоволяване, щото ако си позволиш близост, може да се окаже, че сърцето /разбирате ли, че то въобще не е активно до тоя момент/, ще е нужно да изчувства наново болката си, а това е твърде голяма болка и поради това е най-добре да не се задълбочаваш и създаваш близост, така яхваш вълната на нуждата от свободни връзки, съпроводени с  безотговорно поведение.

Ей, в това няма „безусловна любов“, направо си е условна. Условието е „ние само ще се забавляваме, без да се ангажираме и без да разваляме семействата си /в 90% от случаите, ей така се създават паралелните връзки/ и най-страшното е, че това условие се оправдава в ума като „свобода на любовта и човешката воля“. Написах оправдава, защото няма общо нито с Истината, нито с Любовта, нито с Отговорността, нито със Свободата, нито с Живота.

Не е Истина, защото лъжеш най-първо себе си, че да имаш сексуален контакт с някого, надрусан от хормоните в главата ти е Любов.

Не е Любов, защото нуждата на органите ти от спешно задоволяване на глада на ума ти за внимание, харесване, възхищение, признаване, ласкаене, не касае сърцето, а то-сърцето, не умът е хранилището - домът на Любовта в тялото ни.

Не е Отговорност, защото няма как да родиш нещо чисто, от нещо мръсно. Който е раждал знае, че подготовката за раждането включва неприятна, но нужна за сигурността на плода клизма. Как ще родиш Любов дори в себе си на фона на лъжата, че може да се забавляваш неангажиращо и да не развалиш семейства, като в тоя свят всичко е енергия? Всяко намерение е енергия. Умът ти може да роди всякакви оправдания за желанията и действията ти, но реалността е, че се задвижва лишена от любов, честност, добро енергия, която разяжда всичко от теб, до всички, които вярват в теб, до другия участник и всички, които вярват в него и става голямо, много голямо смърдящо „лайно“, което с колкото и цветя да го накичиш и парфюми да го полееш, макар и засъхващо с времето си остава смърдящото лайно на безотговорността, предаденото доверие, фалшът, лицемерието и заблудата.

Не е Свобода, защото умът с всяка сътворена лъжа, остава завинаги заключен в затвора на собствения си подземен свят и му става все по-трудно да се освободи и намери покой, мир, любов.

За да стигнеш до „безусловната любов“ е нужно да прескочиш трапа на зависимостите си, а всеки знае, че е паднал в него, но не излиза. Не излиза, не защото не може, а защото не иска. Направило ли ви е впечатление, колко пушачи се давят в оная типична кашлица, в която имаш чувството, че може след миг да не успеят повече да вдишат и настръхваш от тревога, докато ги виждаш и слушаш, как се мъчат, но не се отказват от цигарите и даже напротив, ще ти докарат от 10 кладенеца вода, за да ти обяснят, защо няма да го направят. Накрая винаги се стига до „Не искам да ги оставя!“. Така е с всичките ни зависимости. По-ни харесва да си намерим оправдание да останем в трапа им, отколкото да се погрижим за себе си. Това май не е „безусловна любов“, нали?

За зависимостите като стъпка от „процеса на трансформация“ ще имам отделна публикация. Тук искам да стане важно, че докато си роб на собствените си телесни и умствени зависимости, въобще не можеш да мръднеш към сърдечната чакра, за да изпиташ любов, безусловна още по-малко.

Възмущава ме претенцията, че ако обичаш безусловно, ще позволиш на партньора си да си прави, каквото иска, защото така липсват условия във връзката и това било свещено право на всеки човек да е свободен.

Още една брилянтно умосътворена версия на любовта, имаща общо с години много преди партнирането. Ако има някой, който може да ти позволи да си правиш, каквото си искаш без условия и да ти се радва на безотговорните действия, продължавайки да те подкрепя, то това може да е само майка ти. Единствено майчината любов е способна да оневинява всички желания на подрастващото си дете и то предимно, докато още го носи на ръце. После така или иначе условията започват, защото живеем в свят, в който нуждата от оцеляване е определяща Живота и е нужно да бъдеш научен, как да живееш в него.

Всяко родителстване във връзките се превръща в обреченост. Тук ще вметна едно малко изключение. Можеш да бъдеш майка за партньора си, за да го подкрепиш в криза, но тук говорим за криза поради загуба, а не за криза на средната възраст.  

Колкото до ревността, тя не идва от сърцето, а от ума. Ревността като всяко чувство има, защо да е и вместо да бъде заклеймявано е нужна яснота. Нито гнева, нито завистта, нито ревността, нито омразата, нито яростта или кое да е друго чувство от негативния спектър е нужно да бъдат отричани и ампутирани – невъзможно е! Това е просто другият край на позитивния спектър. И ако си способен на много силни позитивни чувства, махалото на чувствата, няма как да не отива и до другия му край. Разбиране е нужно, много наблюдение, вглеждане, осъзнатост, трениране на умения за контрола им, не отричане, наказване, хулене, обвиняване.

 В дъното на всички негативни чувства стои страх. Няма как да съдиш, някой, че го е страх. Добре е вглеждане, че в дъното на така описаната до момента претенция за „свободна и неангажираща любов“ и „безусловна любов“ не стои никаква любов, а чист страх. Кристално чист детски страх, че може там някъде да има някой, който да ти даде онова, което майка ти не е могла. Не съдя ничии майки. Всяка една е била това, което сама е видяла, усвоила, преписала от собствените си родители, обкръжение, знание. И не е важно, какво е било, а какво Е, защото с избора си сега можеш да промениш всичко напред и назад /това за назад е много дълбока тема, за отделно разглеждане, но е вярно/. Важно е сега ти да започнеш да слушаш не ума, а сърцето си! Сам да започнеш да различаваш заблудите на ума от истините на сърцето! Сам да пожелаеш да се отървеш от зависимостите си! Сам да различаваш глада на детето в теб за обич, харесване, внимание, признание, възхищение от желанието си за още и още всякаква бърза консумация от бързо хранене до бързи връзки, в които нито има храна за теб, нито любов!

Няма Живот в липсата на близост! В свободните и неангажиращи връзки не се търси близост, търси се забавление. Как е възможно да вярваш, че липсата на близост ще те нахрани? И що за извратеност е това да превръщаш интимността в неангажиращо забавление?

Флиртовете са търсене на бърз адреналин. С времето имаш нуждата от все повече и повече бърз адреналин и ставаш роб на търсенето на дозата, досущ като наркоман. Аз щастлив наркоман не съм виждала, но за сметка на това видях много съсипани животи от наркоманията на зависимия и всичките му близки. Флиртуването и неангажиращите връзки изглеждат безобидни в сравнение с наркоманията нали? Истината обаче е далеч по-друга. Семейството отдавна не е ценност, ангажираност, духовно място и дом за спокойствие, мир, чиста любов и подкрепа. Семейството бе унищожено, програмно унищожено. Всяка група хора е важно да бъде обезценена, деморализирана, обезчестена, обезсилена, за да бъде спешно разпадната. Групите и масите са неконтролируеми, неподчиняеми, силни. Властта търси друго и с много реклама и пропаганда на свободия – успява. Всичко ще се разпадне, защото не лежи на истинските устои. После ще бъде съградено отново от виждащи, знаещи, любящи хора, съзнаващи смисъла и водени от Истината и Светлината, милеещи за Живота.

Безусловна е любовта на Източника! Да се приучим на безусловие е нужно да проверяваме мястото, откъдето то идва! Да, в душите си всички се обичаме, но да обичаш някого не означава, да правиш секс с него /тук нито отричам, нито пренебрегвам, нито мразя секса, съм обаче за такъв в резултат от дълбока близост, свързаност, любяща, нежна, подкрепяща, взаимна и споделена връзка/! Означава да си отговорен за действията си с и към другия! Сексът не може да бъде причина за любов, а единствено следствие от любовта. И да слагаш знак за равенство между безусловната любов на Източника и своя телесен мерак си е кощунство. И животните правят секс, ама не го наричаме любов. Има съществена разлика между сексуална емоция/нужда и любов. Едното е емоция, другото чувство. Чувството е осъзната емоция. Осъзнаването е присъщо на зрелите хора. Другите си функционират на животински инстинкти: търсят по-цветно, по-младо, по-атрактивно оперение и скачат за секс или бой. Ревността е осъзнаването на страха от възможна загуба. Дали някой, който не е преживял загуба би ревнувал? Дали някой, който няма повод, нещо, което провокира страха му, напомняйки му за загубата му би реагирал с ревност?

Да, ревността е свързана с неувереността, чувството за малоценност и несигурност, но в това има справяне. Кой обаче е по-неувереният: този, който ревнува, онзи, който хуква да търси възхищение другаде или онзи, който се хваща на играта да се продаде? Всичко е едно и също! Там, където се случи осъзнатостта, там се случва справянето. Но да намираш флиртът за безобиден и ревността за зло си е огромно изкривяване на ценността на живота.

Ще завърша с един въпрос, върху който си струва съзерцанието.

Да, Животът минава за всички и всеки може да избере как да го живее дали като животно или като осъзнат човек!

Осъзнатостта изисква придържане към Истината и Любовта с отговорност и чистота на сърцето и ума. Голямо учене е това!

Бихте ли поели да учите по най-важния път в Живота - Пътят на осъзнатостта?

15.08.2022 г.

Ванина

Read More

Свободата е с всеки избор в Живота да избираш Истината!

Свободата…

Свободата и Любовта са едни от най-експлоатираните и за съжаление криворазбрани понятия. Забелязвате ли, че написах криворазбрани, вместо неразбрани? Причината е, че и животните и децата разбират или не разбират, но само възрастните са способни, като се накиснат в неразбирането си, толкова да си внушат разбиране, което им отърва, че въобще да не осъзнаят изкривяването му.

Какво е Свободата? И преди съм споменавала, че Свободата има много особена структура. Не е лесно да я държиш в ръце, да я носиш, да я дишаш, да я преживяваш,  защото е нужно да се справиш със способността й да боде. Свободата боде точно в ахилесовата пета. Добре е да бъда по-точна. Криворазбраната Свобода боде в ахилесовата пета, точно там, където си най-уязвим и най-много можеш да научиш. Осъзнатата Свобода лекува, досущ като Любовта. Много си приличат тия понятия. Забулени са в толкова много илюзии за незрящите, че илюзорната представа за тях е способна да роди най-големите своеволия и нещастия в живота.

Свободата е с всеки избор в Живота да избираш Истината!

Ако изопачиш Истината, рано или късно ще се убодеш от избора си и резултатът ще е усещане за липса на Свобода. Това усещане ще тласне към нов избор, поради невъзможността за удовлетворяване. Всяко действие, което води до неудовлетворяващ резултат, извиква нуждата от търсене на нови варианти за удовлетворяване. Изопачената Истина няма как да води до удовлетворение в избора, но за да разбереш защо се изисква осъзнатост. А, осъзнатостта е присъща на зрелостта.  

И така стигаме до най-същественият елемент на Свободата – поемането на Отговорност за Избора.

В най-ранните ни години изборите за нас са вземани от родителите ни. Те са поемали отговорността /няма да се отвличам в коментар за родителските способности, знания, умения и зрялост за избор и отговорност/ за това, как да живеем, какво, кога и по колко да ядем, пием, спим, бодърстваме, играем…, с кого, как и колко да комуникираме, по-късно с къде, с кого и как да учим и т.н.

Ясно е, че базовите ни избори и разбирането им изглеждат предопределени от родителската способност и умения за избор и отговорност. С порастването ни сме допълвали тия разбирания с информацията и наблюденията си как всички други около нас се справят със същото и с навлизането ни в живота на възрастните, сме принудени сами да носим отговорност за собствените си избори.

За голямо съжаление няма училище, което да ни подготвя за живеенето в Истината и сякаш като слепци в тъмното тръгваме да търсим знание в тази посока след един определен момент на себеосъзнаването, който може да настъпи и десетилетия след пълнолетието ни.

Защо Свободата, Истината и Отговорността са толкова симбиотично свързани?

Свободата е избор. Изборът е важно да е истинен. Истината носи смисъла на Живота. Не бих я нарекла моралът на Живота, а по-скоро е носител на ценността на Живота. Истината е всичко, което създава Живота. Да избягаш от Истината е като да зачеркнеш Живота. Как разпознаваме Истината? По спокойствието, по изпълващото усещане за сливане с Живота, по лекотата, по омиротворяването, което звучи като: Ти си достатъчен! Ти си ценен! Ти си нужен за Живота точно такъв, с всичко, което си! Ако се загубим или заблудим относно Истината е нужно да отидем сред живата природа, да застанем под едно дърво и да си зададем въпроса: На кого е нужно да доказва дървото собственото си присъствие, достатъчност, ценност? Истината е, че Животът е Истината! Ако сме свързани с Живота, сме свързани с Истината.

Тук имам нужда да споделя, че ми е втръснало да обяснявам, че под Живот не се разбира нощен или дневно-нощен живот с всичките му „привилегии“, раждащи зависимост. Животът е дарът ти да чувстваш магията на заедността с всичко, което Е!

Някои хора не успяват да пораснат като осъзнато живеещи възрастни. Те са възрастни, които изглеждат възрастни, но се държат като деца, очакващи родителят /някой друг/ да продължава да носи отговорност за изборите им. С всеки желан избор, който наричат Свобода, избират поредната доза от нещо, което да засити глада им за обич: храна, вещ, човек, преживяване. Обикновено това е избор, който не съответства на вътреприсъщата им мяра за Истина, заложена като усещане във всеки човек. Често такива хора добре знаят, че нито могат, нито ще получат удовлетворение от тая храна, напитка, вещ, човек, преживяване, защото няма как да излъжат себе си за дълго време, но промити от рекламите дерзаят надолу и избират. Избират, но усещат и гнилостта на избора си и в тоя момент им е нужно оправдание. Истината не търси оправдание, тя съдържа правдата! И нуждата от оправдание ги принуждава да потърсят някой друг в близост, който да им изнесе отговорността за избора, за да не се чувстват виновни.

Нагледах се на хора пропагандно размахващи лозунги: Искам да съм свободен, за да си правя, каквото, както и с когото си искам! И като ги оставиш да си правят, каквото си искат се залепват до най-близкия също толкова сляп един или групичка, които да му изнесат отговорността за избора или да я поделят, че по-малко тежи на плещите и в мислите.

Това са отдавна станали големи хора, дори с големи деца, но живеещи заклещени в клопката, в затвора на Свободията, в която не само никога няма да се почувстват свободни, а цял живот ще си останат деца, търсещи поредния друг, който да поеме отговорност за своеволията им. Ето, така се раждат изкривеностите на Любовта и Свободата. Що хора за умъртвени с тия думи напред!

А, в дъното на всеки такъв случай стои едно малко дете, така жадно и очакващо дозата си обич, не мляко, в която да се усети достатъчно и един родител /който е бил същото такова дете/, неспособен да не се поставя на мястото на детето, извървявайки пътя му, а да го вдига с обич, нежност, вяра в него, след всяко падане и преживяна болка.

Ако можеше вместо да търсим Свобода във времето и пространството, да усетим, че тя е единствено състояние на Духа ни, живеейки Истината!

 Ако можеше при всеки избор да търсим подтика, мотивацията си за него!

Ако можеше да упражняваме зрялост с носенето на лична отговорност за избора си!

Ако можеше да не искаме от партньора, големите си приятели и близки да ни съпровождат, за да разпределим с тях отговорността/вината за изборите продиктувани от детския ни глад!

Можеше да видим, че Свободата не е в търсенето на неща отвън за удовлетворение и забавление, а в нуждата от любов, нежност, вяра отвътре!

И все пак уважавам времето за порастване на всеки, без да поемам отговорност за незрелите му постъпки и без да правя компромис с Вярата си в Истината и в Живота!

А,  вие, можете ли?

13.08.2022 г.

Ванина

 

Read More

Ти си нужен за цялото!

 

Последните ми наблюдения ме побутват да бъдат видени.

Как да им откажа?

Да знаеш е важно. Знанието разгръща потенциала, мотивира, стимулира.., задава посока, храни, вижда, променя гледни точки, обновява... и много още Е!

Да виждаш е да можеш да чувстваш знанието, да си свързан с него, да търсиш, изследваш, откриваш и намираш, осветявайки още и още от него за допълване, разбиране, осъзнаване.

Знанието е преживяване, докато изнамираш все нови и нови известни от многото неизвестни в Живота. Прилича на попълване на много индивидуални пъзели, които са отделни части от един огромен и всеобхватен пъзел.

Обичам астрологията. За мен тя е отдавна изучавано знание, което тук си припомням. През годините се докоснах до много знаещи в тази област, но сърцето ми съпровожда тези, които виждаха отвъд нея, които я чувстваха и преживяваха като многостранен пъзел при това с нива и същевременно като част от нещо Огромно, всичко, което Е!

Масово от векове наред Астрологията се експлоатира за гадаене, предвиждане, предпазване, потискане, стимулиране, заглушаване, активиране, бягство, спасяване, оцеляване от страховете в главата ни.

Ще го кажа по още един начин.

Във всяка малко глава се раждат страхове от колективни до лични, в резултат на всичко написано преди и след раждането върху гените му.

64 вида страх, дремят в ДНК-то ни и търсят често до отчаяние своето успокоение. Сега си представете как всяка малка глава смята, че може да се спаси от страховете, които сама ражда, чрез гадаене, предсказване, предвиждане на онова, което ще се случи, че да може да вземе мерки, упражни контрол и да оцелее. Нещо повече: да се снабди с такова вътрешно и външно снаряжение, че да изконтролира и най-малката възможност нещо да разруши представата за предстоящото щастие, любов, късмет, хармония и благополучие.

Забелязахте ли, че написах представата? Да, защото ние не живеем щастие, любов, късмет, хармония и благополучие, щото никой не ни дава Знанието, как да ги живеем. Живеем въображаеми рекламни представи за тях и ги чакаме да се появят, за което също имаме нужда от гадание и предсказание.

Така Астрологията се ползва само за това, как нещо горе влияе на човечето долу и какво го очаква. Държа отново да потретя постановката. "Толкова сме важни" ние тук, многобройни малки глави, че държим на всяка цена да сме наясно с Всичко, което е Горе, за да го използваме, та да имаме всичко, което смятаме, че ни е нужно.

Страх-егоцентризъм-страх.

Всеки е тук, защото е нужен.

Всичко е такова, каквото ни е нужно.

Страхът ни е нужен.

Гадаенето не ни помага.

Гадаенето успива възможността да ползваме страха като стъпало в знанието за нас самите.

Умовете ни отдавна са объркали нуждата за оцеляване в природата с нуждата за оцеляване вътре в нас, в партнирането ни, в другите ни взаимоотношения, в домовете ни, на работните ни места и т.н.

Повтарям: Всеки е тук, защото е нужен!

Има смисъл да търсиш, с какво Ти си нужен, какво Ти можеш да дадеш на всичко, което Е, на всичко Горе!

Започвай да гадаеш вътре в себе си! Започвай да се интересуваш, Ти какво можеш да дадеш в полза на Цялото.

Ходи на астролог, не да ти гадае, а да те насочи, какво още можеш да научиш ти за себе си, за да не пилееш времето си тук и да започнеш час по-скоро да работиш върху него, да го развиваш и да го отдаваш.

Ти си нужен!

Всеки е нужен!

Астрологичен синтез. Ето, с това ми се занимава. Съзерцавам първата дума и усещам, че ще я заменя, разширя. Сега оставям нея, защото за написаното ме подтикна Астрологията. Толкова дълго време анализирах. Време е да синтезирам! Който ме познава отблизо, знае, колко отдавна усещам, че Пътят е в свързването и единението.

Търсете ме за Синтез!

03.08.2022

Ванина

Read More

Паралелното животослучване

     След дълго непубликуване, но не и неписане, установявам, че съм постнала публикация, в която съм отбелязала, че периодът на създаването й е толкова голям, че дори все още не е изтекъл. Има една неслучайна мъдрост, която забелязвам в хронологията на всичко, което раждам. Това са пътеводни знаци, отговори, маркировка на пътя, решения, избори на маршрути на Живота в мен. Важна ще да е публикация, която се създава едновременно от настоящето и близкото бъдеще и както става демонстративно ясно, съвсем не е въпрос на хронология, а на паралелна реалност. Да си дам този нишан е като да съм изследователя и изследваното лице едновременно. То и реално така се получи. Тръгнах тогава, в края на април да описвам Стъпка 4 от трансормационния цикъл: Самонаблюдение на зависимостите и се оказах гледаща към Голямо нещо, излизането, от което е алогично, подобно на представата, че можеш да плуваш и да излезеш сух от водата. Така времето, през което в отминалите дни не публикувах нищо свързано с трансформационния цикъл, се оказах в активно изследване и самонаблюдение. Четвъртата стъпка ме изкара от позицията на пишещ наблюдател и ме втурна в ситуация, етап, точка на случване, в които без да съм го търсила умишлено, интуицията ми, ме отведе до ход, в който безапелационно ми показа спешността от отделянето от болна и нездрава моя зависимост. Така, подложих себе си на лечение от 27 годишна тотална зависимост. Само преминалите през абстинентния период, невлизалите и излизалите преждевременно от него, в момента на сграбчващата и задушаваща болка, могат да разберат чувството на клетъчен разпад на досегашните представи и усилието да се събереш, за да те има и да продължиш себе си.

За-виси-мост… Точно сега съзнавам, че това е най-точното описание на чувството като за висене на мост. Що ли мост? Чий мост? За какво ни е мост? Към това ще гледам и пиша тепърва. Сега публикувам в чист вид, създаденото преди подлагането на нарочна съзнателно-търсена абстиненция, на преминаването през огън:

Стъпка 4 е самонаблюдение на зависимостите, в чийто капан сме попаднали. В тази стъпка честността ни е подложена на изпитание. Умът ни е трудно да ни свърши работа, защото именно той е поробен и манипулиран, но да се върнем от самото начало.

Всяка изкривена представа е парадният вход, през който приемаме и създаваме трайна обвързаност с обектите, към които формираме самоотъждествяване, което е предпоставката за самопоставянето ни в зависимост от тях. Например: изкривената ни представа за сигурност, би ни поставила в зависимост от обекти, които реално ни поставят във фалшива сигурност. Изкривената ни представа за ситост, би ни поставила в зависимост от храни, напитки, субстанции, които залъгват реалните ни нужди. Изкривената ни представа за граници, би ни формирала зависимост към хора и други обекти, които непрекъснато нарушават естествените ни граници. Ако се вгледаме по-навътре ще забележим, че онова, с което си играят/боравят обектите, които сме избрали /без значение съзнателно или не/ да ни манипулират са усещанията ни за удоволствие и болка.

Когато дълго време живееш с някого, той е имал непрекъсната възможност и достъп да наблюдава, изследва, изпробва, проучва, изучава,  цялата ти психо-телесна, емоционална и ментална система. Познава в най-малки детайли ресурсите и ограниченията ти, страховете и всички други емоции, които те задвижват към реакция. Другият в близка връзка, по подразбиране се сдобива с власт. Това е властта на манипулацията. Друг е въпросът, какво ще направи, имайки тази власт.

Тук ми се вглежда в: Защо имаме нужда да се възползваме от предоставената ни власт, за да манипулираме другия, с когото сме в близка връзка?

Защо ни е да влизаме във връзка, в която ще използваме властта, която другият ни подарява, срещу него?

Отговорът: За да излекуваме и спасим себе си.

Влизаме болни във връзките си. Влизаме като ранени, като страдащи, като половин човеци, търсещи лекуване, облекчаване на болките, цялостност и в това няма обич към другия, още по-малко към себе си. Търсим спасение чрез другия, но той няма как да ни спаси, защото също е половин човек, търсещ същото от нас.

Защо не можем да се съберем със здрав, излекувал се и цялостен човек ли? Защото той няма да влезе във връзка с половин човек, с болен човек. Защото той ще търси друг цялостен за връзка. И съвсем не е нито лош, нито високомерен да го прави. Той знае, че такава връзка между цялостен и половин човек не е равностойна. А, в неравностойната връзка единият винаги ще се чувства по-долу от другия, без значение усилията на по-големия да го изправя, изравнява, доближава… Всички усилия да спасиш някого от него самия са обречени на неуспех още в момента на започването им. Това автоматично се превръща в загуба на време, което би могло да бъде използвано за саморазвитие, съзидателност и житейско творчество. Превръща се в самонаказание, самоограничителни действия, самопотискане и жертва на собствените си избори. Нали е ясно, че досега дори не говорим за его? Ако и то е намесено, макар и неосъзнато – няма нищо цялостно. Добре е да не забравяме, че тук и на този етап, цялостните хора все още са много малко, както и това, че има много, въобразяващи се на цялостни, но съпротивата и наказанието, което излъчват боде очите.

Фактът, че пиша тези редове, не ме прави цялостна, а и не претендирам за това. Това, което разбирам е, че знанието е навсякъде и няма търпение да бъдеш негов приемник и предавател. Много хора са канали на знанието и Истината, но това е процес, различен от собствената осъзнатост за болките, страданието, травмите, които се носят. Ако има работа върху последните, пропускливостта на Светлината става по-висока.

Дали има изкривяване на знанието и Истината от собствената тъмнина. Да, има. Поради това аз се придържам към определени правила, за да намаля риска от замърсяването с нея.

Ще се върна на половин човеците събиращи се във връзка с някой, който да ги спаси от тях самите. Поради хормоналната обезпеченост на телата ни в началото на всяка връзка, ние виждаме другия като съвършен, цялостен, здрав. Етапът на влюбването хвърля едно розово воалче на и без това изкривените ни представи за другия и света и закопчаването ни за него става директно през най-голямата ни травма и болка, но окситоцинът така обезболява болното място, че дълго време можем да не усетим, прегръдката на другия в и около раната ни. Моментът на разбуждането от етапа на първото влюбване е моментът, на отрезвяването и усещането на дискомфорт, болка, страдание. Ей, тогава се сещаме за съществуването на раните си и започваме да си спомняме нуждите си и да изискваме от другия да "спре да ни наранява", за да ни облекчава в болката ни. Проблемът е, че другият мисли същото по отношение на себе си и нас и съвсем не може да бъде наш спасител, лечител… Единствено възможно е да бъде наш учител или по-скоро навигатор по препятствията на пътя, с които е нужно да се справим, за да излекуваме сами себе си.

Интересното е, че половинчатостта, в която се събираме в двойка, не ни прави цялостни като хора, но пък обединява в съвършена цялост травмите ни. Иначе казано, скачваме се по двойки с допълващи се травми. Ако си представим една цялостна травма като въже, всеки двама в близко взаимоотношение се хващат, през своята болка и трудност за единия от краищата му и започват една доживотна борба на опъване на въжето, опити за изтръгването му от ръцете на другия, стратегии по временно разхлабване и после пак рязко опъване, докато поне единия каталяса първи или се откаже. Ролите в двата края на въжето са жертва-насилник, като всеки от двойката поетапно влиза в едната или другата роля. Рядко двете роли се изпълняват в ригидна последователност до края на взаимоотношението.

В българския език думата връзка се използва с няколко значения: неголяма връв за завързване, взаимно общуване, близки отношения, взаимозависимост. Всички тия значения потвърждават мъдростта българска по отношение на близките връзки, в които влизаме. Те винаги пораждат взаимозависимост. Партньорските отношения наподобяват онази игра с въже, в която всеки се опитва да издърпа другия към себе си, за да премине маркираната помежду им граница. Да издърпаш другия към себе си е именно стратегията на травмата. Много ти се иска да придърпаш отсрещния на своя страна, в своята представа за близост и граници, но тези две представи, както вече стана ясно са изкривени представи, нямащи общо с реалността, защото са гледани през прозореца на личната травма. В самата идея да победиш другия като го издърпаш към себе си, вече подкопава и разяжда основите на иначе неспирно декларираната обич и добри намерения. Има ли победител, има и победен. Има ли състезание, битка, сражение, война, обичта отсъства, а отсъства ли обичта, няма Живот. Има израждане на близките взаимоотношения във военни стратегии за сражения на близки територии. И пишейки това, няма как да остане незабелязана външната проекция на това вътре в нас и в домовете ни – една война, която досущ го изобразява.

Въжето има само два края. Недвусмислено е онагледено, че в близка връзка хората влизат по двойки. Появата на друг, в близка връзка на всеки двама, няма къде другаде да се хване, освен за този, който го е привлякъл. И после се започва една неравностойна борба на двама от единия край, срещу един от другия. Резултатът е повече от ясен, освен ако и останалият сам, не привлече някой, който да се хване за него, за уравновесяване на силите. Така воюваме непрестанно, всеки от камбанарията на собствената си половинчатост и трудност и в това няма обич, няма истинска близост, няма разбиране, приемане, емпатия, състрадание, нежност, съпричастност. Използването на тези чувства за постигане на лични цели, не са нито интегрирани, нито реално живяни, но пък се превръщат в средство за манипулация, по време на фазата на разхлабеното въже, та следващият акт на издърпването му на своя територия, в своите представи за живеене и на страната на своята болка да се увенчаят с успех.

Пътят на интегрирането в себе си на светлите чувства и живеенето им извън роля, изисква самонаблюдение и преминаване през стъпките от 1 до 3. Нямаме ход да живеем себе си, състезавайки се и придърпвайки друг, наказвайки го, за да блеснем, изтръгвайки го от неговото, за да обслужи нашето. Невъзможно е! Принципите на Живота са построени отвъд тази представа, която се поощрява, стимулира и с която поколения израстваме. 

Животът не е борба!

Животът е да живееш ненаранявайки себе си и другите! 

25.04. - 04.07.2022 г.

Ванина           

Read More

Скокът в Живота ни

Разпятието, мозайка, худ. В.В.Беляев, Санкт Петербург, /изт. Impressio.dir.bg/

Разпятието на Божия син е било единственият възможен акт, с който да ни бъде напомнено, кои сме и да ни бъде даден ключът за излизането от всяка безизходна ситуация.

Божият план е Велик!

„Каквото горе, такова и долу,

каквото долу, такова и горе!“

/Кибалион/

Божият син показва Пътя, пропуска Светлината в мрака, издига на ново ниво връзката между Бога и хората. Чрез него всичко, което е горе, успя да стане видимо долу и обратно. Божиите чада видяха - познаха Бога, а Богът позна части от себе си!

Целият живот на Божия син на Земята е символичен код, отключващ вратите на Познанието. Познанието на себе си, а чрез себе си и на Бога.

Силата и енергията на тези дни, изискват фокус върху символа на разпятието, смъртта и Възкресението.

Исус е всеки от нас! Всички ние като Исус сме чада Божии! Всеки един е роден от Божествения Дух и го носи в себе си! Застанали между Земята и Небето ние имаме своята майка Земя и баща Бог. Животът ни и времето ни тук е в зависимост от способността ни да живеем здраво стъпили на Земята, изхранвайки телата си от нея /тук настръхнах, че сме подменили нуждата на телата си, изхранвайки се от нероденото от Земята/ и здраво свързани с Духа си /пряката ни връзка с Бога/.

Животът ни е функция (f) на това осъзнаване. Земята е зависимата променлива в уравнението (У), Божият дух независима променлива (Х).

В глаголицата У се чете „ОУКЪ“, със значение „учещия, учащия“ и символиката е свързана с процеса на придобиване на знания, а буквата Х „божествен разум, Светлина, промисъл“ /Изт. "Говорещите букви" Александра Делова/ . Буквата „Х“ наподобява кръста и неслучайно Божият син носи името Христос. Ако се вгледаме в идеята на Живота в нас, ще съзрем онова, което във всички свещени писания и текстове многократно се повтаря: Тук сме да придобиваме знания, посредством божествения разум и промисъл! Знанията ни зависят от осъзнатостта ни за неизменчивостта на Бога и Светлината!

Животът ни като функция на знанията придобивани, ходейки по Земята (У) и Божествения промисъл (Х), е там, където сами го фокусираме на координатната система по абцисата и ординатата. А, на какво прилича всяка координатна система – на кръст!

Животът ни е цикличен, изменчив, зависим именно, защото сме тук на Земята. Страхът от несигурността му провокира в нас, желание да търсим и да се обучаваме в намирането на сигурност, в за съжаление променливи и зависими неща, в неща, които ни поставят в зависимост, а не в единственото логично, възможно, постоянно, независимо от нито една буря нещо, защото е Създателят на Всичко – Богът.

Само ако насочим ученето си тук в правилната посока, ако допуснем Светлината в Живота си, ако се хванем за Бога, само тогава ще постигнем най-голямото си желание, да не изпитваме страх и несигурност живеейки и ще намираме изход от всички „безизходни“ ситуации, които стават част от пътя ни тук.

Разпятието на Божия син е символ на нашето разпятие всеки път, когато сме разпънати между доброто и лошото, /Светлината и мрака/ и между Земята и Небето, майката и бащата в нас, между земните желания и Божествения разум. Това вътрешно разпятие ни докарва мъките, болките, страданието. Приковава ни за краката и ръцете, за да не можем да намерим изход физически, защото такъв няма. Има много символизъм, в това, да спрем да се опитваме да избягаме от страданието и да го заместим посредством ръцете с нещо друго: храна, алкохол, дрога, хора или нещо друго, което да прегръщаме…

Няма изход в бягството и за да го разберем е много важно да видим образа на Божия син прикован и страдащ сам на кръста, между двама престъпници, неверници, за да не търси подкрепа там, дето я няма, за да остане сам с Бога /единственият възможен спасител/ и да присъства в страданието си. Единствен Бог може да ни преведе през най-големите, през всичките ни препятствия и най-страшни болки. Единствено и само, ако му доверим себе си.

Най-големият ни скок като човеци, ще бъде случен между фразите „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“ /Матей 27:46/ и „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!“ /Лука 23:46/.

Това е смисълът, това е Всичко!

Божият син преживя Всичкото, за да ни покаже Пътя!

А, ние все още стигаме само до първата фраза – въпрос?

Какво стои в пространството помежду им ли?

Стои прошката: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят!“, символ на безграничното състрадание към онези, които не разпознават Истината/Бога!

Това е Пътят, който Божият син изстрада, за да видим справянето, решението на функцията на Живота ни, смисъла ни!

Борбата на разпятието ни е, за да спасим пресечната точка на кръста в нас - душата си!

Спасението на душата ни е в Бога!

Само в Бога има Възкресение за душата!

Да се смирим пред Величието на Всичкото, в чието Съзнание ние и Всичко друго живеем, движим се и съществуваме!

23.04.2022 г.

Ванина

Read More

Между Земята и Небето

Страх-вина-срам е безкрайният цикъл, в който се въртим, подобно на водовъртеж до края на живота си или поне докато в нас не умре привързаността ни към манипулиращия обект. Преди да преминем към следващата стъпка е важно да се върнем в началото. Неосъзнаването на идеята зад първите три стъпки ще ни подхлъзне като динена кора в следващата. Стремежът е към чистота на осъзнаването, към редовно практикуване на самонаблюдение, към себеконтрол на мислите, без самоосъждане!

Стъпка 1 от процеса на вътрешна трансформация е самонаблюдението на автентичността ни. Загубили сме своята автентичност, в момента, в който сме спрели да се вслушваме и доверяваме на същността си, на своята връзка с Живота. Фокусът ни непрекъснато следва да е в това: аз ли съм това или ролята, която ми е нужна, за да получа нещо, което ми е важно в момента: харесване, одобрение, обичане, грижа?

Стъпка 2 е самонаблюдението на съпротивите ни. Загубата на автентичността ни е загуба на връзката ни с Живота и същността ни. Отсъствието на тази връзка внася дискомфорт в нас, поради нарушаване на физико-химичния баланс на телата ни /на всичките ни тела/. Този дискомфорт поражда негативни емоции, а те от своя страна, поради инстинкта ни за оцеляване, провокират реакция на съпротива. Съпротивата е израз на спешната ни нужда да възстановим психо-телесния си баланс. Емоциите се раждат за части от секундата и рядко се поддават на контрол, заради изникването от несъзнаването ни. Чувствата ни обаче, които са осъзнати емоции, могат да бъдат контролирани! Заслужава си да наблюдаваме онези от тях, които насочваме в посока съпротива, защото именно те ни подтикват към реакция/действие. Реакцията ни може да бъде контролирана, само ако вече сме осъзнали чувството, което я формира. Тук в тази стъпка ловуваме за онези съпротиви, които ни правят дисфункционални в Живота, а именно: да осъзнаем емоциите, които ни вкарват роли, в които не само не сме себе си, но и противоречат на същността ни, с което се насилваме, разрушаваме, нараняваме, обиждаме, а това проектирано извън нас изглежда като съпротива към другия, респективно контрол, манипулация върху другия, сражение и война с него. 

Съпротивата ни в зародиш има формата на автоматична мисъл, на противопоставяне на представата ни за нещо или някой с тази на някой друг или много други. Чувствата ни се раждат от автоматичните мисли, застанали зад някоя наша емоция. И да, ние използваме емоциите си като ускорител на стрелата на съпротивата ни, но посоката й на движение се определя от мисълта ни. Да осъзнаем как и защо раждаме съпротивата си е голяма крачка в процеса на овладяване на себе си. А, да овладяваш автоматични мисли и чувства е като да ловиш риба с голи ръце – тъкмо да я хванеш и ти се изплъзва. И все пак начини има, стига да си гладен! А, какво е да си гладен по отношение на Живота си? То е като да осъзнаеш, че не можеш да го захраниш с повърхностни неща и да търсиш дълбочина, смисъл, вяра, общение, единение… Не случайно най-големите риби се хващат в дълбоки води!

Стъпка 3 е самонаблюдението на самоотъждествяването ни. Естествената ни съпротива, породена от загубата на връзката със същността ни е идеалният момент за наливане на масло в огъня ни отвътре.

Като загубим автентичността си, губим сигурността, почвата, земята под краката си. Загубата на външна сигурност, ражда емоционалната ни несигурност и емоционалната ни реакция на съпротива, подчинено на стихийността на водата. Отреагирането на съпротивата изразява вътрешния ни огън. Да овластим някой друг за свой център, за даващ ценност на същността ни, за направляващ, знаещ и управляващ, чрез авторитета, който е за нас – нас самите и то, когато вече сме осъзнати човешки същества, е като да допуснеш някой да налива, понякога по-бавно и неусетно, друг път с литри масло в огъня на неосъзнатата или осъзнатата ни съпротива. Погледнато в дълбочина единствената цел на такова случване е да мръднем и да се завърнем към себе си.

Представете си, че през всеки човек минава една невидима нишка по каналите на седемте му чакри /колела/. Всяка чакра е енергиен център, в който енергията е в непрекъснато движение и на нашия си език, думата колело, буквално ни вкарва във вибрацията на усещането за движението отвътре. Като да наблюдаваш часовников механизъм. Всяко колелце, задвижва другото. Ние имаме този отмерващ времето ни тук механизъм отвътре. Представете си, как би изглеждал нормално движещият се в нас енергиен механизъм отвътре, ако само един енергиен център наруши ритмичността си на движение, промени посоката си или в краен случай спре… Всяко пренастройване на ритъм, извън този на същността ни и Живота, причинява сериозни щети на стрес, застой или зацикляне, усещане за болка, трудност, мъчнотия, неслучване вътре и извън нас…

Нашият вътрешен часовников енергиен механизъм отмерващ времето ни тук се задвижва посредством енергията на Земята и енергията на Небето. Невидимата енергийна нишка, минаваща през нас има два края. Единият, излизащ от първата ни чакра отдолу, който ни свързва с енергията и силите на Земята и се захранва и задвижва от тях и другият излизащ от седмата ни чакра и осигуряващ връзката ни с Бога и духовния свят горе. Тази невидима нишка ни държи изправени между Земята и Небето, между земното и божественото, между майката и бащата, между нуждите на тялото и духа… В момента, в който загубим връзката с Бога, губим връзката със същността ни, а загубата на връзката ни със Земята, е свързана с загуба на жизнените ни сили. Първите три чакри ни свързват със Земята, последните три с Бога. Четвъртата е балансьорът, интеграторът, майката и бащата в нас, душата ни!

Страх-вина-срам са демоните на първите три чакри и тъй като те произтичат от връзката ни с Земята, майката, дома, рода, храната, точно те формират представите, в първите три години от живота ни. Те формират представата ни за сигурност, ситост, близост, комфорт, грижа, граници, доверие, връзка, сила, воля, автономност или най-общо казано представата ни за Живота. Демоните на Живота се раждат, когато формираните представи не изглеждат като правилни, красиви, големи прозорци, с изцяло прозрачни, здрави, чисти, гладки с една и съща дебелина стъкла, а са криви, малки, деформирани, на петна, пропукани, променящи усещането ни за близо и далеч, замъгляващи картината ни навън, ограничаващи зрението ни… В следствие приемаме тази дефектните представи за Истина и започваме на свой ред на тяхна база да влагаме цялата си жизнена енергия в самоубеждаване на себе си и другите, че това е то Животът. Естествено това води до изтощение, защото изглежда като опит да запълним Живота си с представите си за него. А, той Животът е по-голям от представите ни и е факт още преди те да се родят. Това някак прилича на нашата си поговорка да сложим каруцата пред коня. Каруцата са представите ни. Конят – Животът в нас. Баба ми наричаше това „съпнат кон“, в смисъл на спрян, спънат, в невъзможност да се движи. А, какво е Животът, в невъзможност да се движи? Той започва да залинява и изтича…

Изкривената ни представа за сигурност, формира страх за оцеляване, пораждащ естествената нужда от свързване с някой друг, за да си възвърнем стабилността. Допускането на друг, през изкривената ни представа, от кой друг имаме нужда, извиква на свой ред изкривената ни представа за справяне с усещанията, емоциите и определяне на границите ни. В момента, в който се свързваме с някой друг, ние се свързваме с неговата изкривена представа за сигурност, оцеляване, свързаност, граници и т.н.., което усложнява в пъти способността за споразумяване на два различни свята. Поради трудността да се напаснат изкривените по различно му представи,  здраво се хващаме за махалото на емоциите ни и то неусетно отключва вина в нас, че нещо не ни е наред и е нужно да се поправи. Чувството за вина търси реабилитация през реакция. А, изкривената представа за реакция, съчетана с изкривената представа на другия за същото, ни води до неполучаване на желания, според очакванията ни резултат, а това от своя страна компрометира изкривените ни представи за себеуважение, воля, енергия, сила и се плисва срам. Ей, това кълбо в повечето случаи от абсолютно несъзнавани за изкривеността си представи, ни съпътства навсякъде и във всички отношения и щетите в нас, дори само от тия тайфуни: страх, вина срам са опустошителни. Ако пък вдигнем поглед малко по-отвисоко, ще забележим, че има и много съзнавано поставени манипулации, възползващи се от собствената ни зрителна деформация за Живота, но това е тема за по-нататък.

За успокоение на всички ни, няма роден и отгледан човек формирал идеални прозорци от детството си. Всеки един от нас се е сблъскал с деформация, която вследствие му създава трудности в живеенето. Тук възловият момент е в самоосъзнаването и придържането към Истината.

11.04-19.09.2022 г.

Ванина

 

Read More