Ден двадесет и девети

В навечерието на Новата 2015 година - желанието за щастливи чудеса и букет от прекрасни емоционални предизвикателства напират да бъдат реализирани.
Равносметката ми отчита силна 2014 година за мен, защото бе трудна, предизвикателна и провикирища личната ми стабилност и устойчивост.
Година на разбирането ми за голяма част от миналото, преосмисляне на настоящето и намиране на нови стратегии за постигане на желаното бъдеще.
Година, в която най-много работих върху и за себе си и това ми донесе по-ясния поглед и куража да я нарека моята силна година.
Наздраве за отминалото и нека разчистим душите, за да освободим място за щастието, любовта, просперитета и благоденствието, които предстоят в Новата 2015 година!
Да бъде и добре дошла!!!

31.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден двадесет и осми

Пътуване по моите дендритни пътища, покрай приказно заснежените борове, осветени от декемврийското слънце, като декор от Ледената епоха 4.
Захир ме замисли дали да й кажа да или не.
Времето е подходящо за пречистване на страници и равносметка.
Харесва ми!

30.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден двадесет и седми

Циркулация.

Циркулират през мен емоциите, които давам, приемам, отразявам.

Ден с удивителен знак, заради различните хрумвания, идващи незнайно откъде.

Още съм в темата случване.

Довърших книга, припомних желани части от вече прочетена, разгърнах и зачитах още дузина, но никоя от тях не беше моята за точно този  момент.

Склонна съм да вярвам, че моята ме очаква, за да ме грабне подобно на последните три.

Обичам това захласване, отдаване, потапяне и емоционално вълнуване.

Време е за отключване на опърничави ситуации:

Когато мишката прегризе въжето на промяната, хлопват вратите на забравата и зейва светлина. 

В танца на последната тазгодишна нощ ще се случи свободата от съмнението и гълъбите ще излетят свободни към синевата да търсят преходи в космическото пространство. 

Новият свят изисква нови очила за гледане.

Новото време търпи нови ограничения, нови свободи, нови успехи.

Нарамвам времето и го закачам на часовника, преди да дойде полунощ.

Има много очаквания, които тепърва ще търпят сбъдване. Има свободни звезди, които очакват откривателя си. 

Светът е вълшебно място, където малки магьосници създават чудесата от наръчника за вълшебства. 

Докато бях в търсенето на себе си видях светлината, която идваше от лабиринтовия казан и си помислих: Колко странно, та аз имам крила! 

29.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден двадесет и шести

Ден на прошка към миналото и формиране на ново поведение за отреагиране на повтарящи се случвания.
Ден, в който промених това в мен, което ми позволява да избера нов път за себе си.
Ден, в който разбирането за това досега, повече няма да бъде същото.

28.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден двадесет и пети

Ден на размисли и втурвания из лабиринта на случванията отвън, които са възможни отражения на случванията отвътре.
Ден за размисли, какво привличам, какво отблъсквам, какво търся, какво намирам, какво виждам, какво не виждам, какво мога, какво не мога, какво отвън не ми дава мира отвътре и дали това отвън, не е бягство от моето вътре?
Ден на философски размисли върху екзистенциални проблеми.
Приказната тема е продължена. Това ме зарежда позитивно.
Дилемите в мен, се оказват повече от решенията.
Животът е твърде сложен, за да се живее просто ... и обратното.
Трудно се оказва да избера душевно приемане, разбиране, разрешение, ако нещо в мен е в съпротива. Изглежда неистинско и това ме смущава повече отколкото мисълта, че съм недобра.
Добре дошло Слънце!

27.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден двадесет и четвърти

Беше ден, в който хрумванията посредством писането ме доведоха до нови предизвикателства и идеи. Обичам спонтанното писане. Харесва ми процесът на сътворяване. Никога не знам, какво ще следва и какво ще се получи на финала, но усещането винаги си заслужава.

26.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден двадесет и трети

Отново ден на проверка.
Отново тест за пригодност, по сходни критерии и обосновка.
Трудна ми е тази височина, тежест, дължина или просто единицата кармична стъпка за преминаване.
Завъртам се в грижата за своето транспортно средство в този живот и се обърквам като първокласник пред уравнение с едно неизвестно.
Време ми трябва, а имам ли го?
Понякога притенциите ми са за твърде голяма хапка, която ми се полага.
Накъде ли ще ме отведе пътят към мен?

25.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден двадесет и втори

Ден, в който всичко се подреди, така че да се случи. Дори онези планове, които ми изглеждаха малко или направо неизпълними, се реализираха по един съвсем плавен, почти спокоен и лек начин. Благодарна съм, усмихната и развеселена от стечението на днешните "случайни" обстоятелства!
Бъдни вечер е! Как да не повярваш, че всичко се подрежда към сбъдване!?!?

24.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден двадесет и първи

Ден - разчетен до минутата.
Работа - усещана по схванатите вратни мускули и трудността да се изправя.
Тяло - сякаш носещо непосилен товар.
Мисъл - накъсана до хаотична и трескава да не пропусна нещо в последния работен ден.
Емоции - крайни, силни, болезнени.
Аз на ръба.
Коледа ли била на дневен ред? Нима!
По моя личен календар Коледа започва на 28.12.
Дотогава срещите в огледалото на несъзнаваното ме карат да забравям коя съм, толкова е силно онова, от което идвам.
Сякаш събуждам звяра, който дреме в мен.
Това съвпадение ли е с най-тъмния период от годината?
На мен се пада честта да съм в несъзнаваното точно по това време.
Затова ли се чувствам на границата с лудостта?
Оцелялото обаче ще царува в следващата година.
Какво ли ще оцелее?

23.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден двадесети

Да гледам  повторение на кошмарите си и отново да съм в главната роля е свръхнаказание.
Нещо трябва да се промени веднага!
Аз!!

22.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден деветнадесети

Беше най-кошмарната нощ от годината и най-трудното, тежко утро.
Нощ и утро, в които бях извън себе си, в ужаса на неконтролируемо случващото се.
Не просто извън комфорта, а отвъд зоната на нормалността - на границата с лудостта.
Изместена до крайност, наранена, обидена, предадена.
Крещеше ми се и ми се изчезваше завинаги.
Похлупакът се наричаше отвращение, погнуса, гадене от преживяното и най-вече от грозния опит за заместване, назидание, връщане.

21.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден осемнадесети

Чудото съществува за всички, които имат сетива за него.
Да възприемаме всяка възможност за чудо, като личен избор е нова перспектива, чийто творчески процес и неограниченост на вариантите вдъхновява и забавлява.
Такъв живот започвам да живея, колкото мога повече!

20.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден седемнадесети

Завръщам се на няколко пъти към необходимостта да съм естествена, спокойна, непринудена, непретенциозна.
Замислям се, колко много ми е помогнал живота да бъда в повечето време нащрек и напрегната.
В училище и вкъщи никой не ни обучава на вътрешен мир и естествен ритъм.
Остава ни да се обучаваме и самообучаваме в по-съзнателните си години.
Не съм разбирала произхода на вътрешното ми напрежение преди Коледа.
Тази година вече имам обяснение.
Как едно обяснение поставя начало на необходимите вътрешни промени, за да си върна естествения човешки ритъм - тепърва ще разбера.

19.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден шестнадесети

Животът е цялост, невидимо свързване на хората, чрез взаимоотношенията им и в помощ за тяхното разрешаване.
Животът е мрежа, плетеница от връзки, даващи възможност за обучение, развитие, духовно израстване.
Всеки момент, в който ни е нужно да разрешим своя дилема, преживяване, проблем, привличаме хора със сходни преживявания и проблеми, за да ги видим отстрани и помагайки на другите, да помогнем на себе си.

18.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден петнадесети

Магията на игросътворяването.
Удоволствието от съпреживяването.
Удовлетворението от подаряването.
Синхроничността на случването.
Удивлението от привличането.
Изненадата от полученото.
Успокояването на противопоставянето.
Осмислянето на привлеченото.
Приемането.

17.12.2014 г.
Ванина

Read More

Ден четиринадесети

Привличам всичко, което съм.
Привличам предизвикателството да се видя отстрани.
Привличам различни пътища за себеопознаване.
Привличам множество нови хрумвания за разрешаване на стари ситуации.
Привличам отговори.
Привличам алтернативи.
Привличам възможността да си дам чрез другите изцеление на себе си.

16.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден тринадесети

Ден, в който очакванията ми не бяха такива.

Чувствам се уморена от многобройните си опити да прескоча препятствието от цифри, чиято дължина ме шокира.

Проверих го поне 10 пъти.

Няма грешка.

Жалко!

А денят можеше да бъде рутинен!

Пак съм предизвикана да изляза от удобството си.

Излязох и в края на деня получих подсещане, че единствените цифри, които обичам са дати и номерации на домове...

Изглежда още съм извън пътя си!

15.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден дванадесети

Домът и спокойствието в него ме привличаше като магнит.
Детето в мен копнееше за неделно разпускане, а работата не търпеше отлагане.
Дадох и на детето и на възрастния - малко разпускане и малко работа.
Днес беше и началото на тазгодишната коледна магия.
Завихрихме семейно елхонагиздване с коледно озвучване.
Нека Коледа започне сега!!!

14.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден единадесети

Животът може да е чудо, а чудото да започне от нас.
Когато нещата не вървят или допрат дъното, то става отправната точка по пътя нагоре.
Може да се самосъжаляваме с дни, месеци и години, но жонглирането с чудеса е работа за хора, които са се освободили от него.
Да се видиш отстрани е мотивиращо и имащо смисъл преди духът да напусне тялото.
Завоите наляво са нелеки.
Обръщанията - предвидими.
Активността навреме - желана.
От всички спирачки има полза, само ако си ги натиснал преди критичния момент.
Да се променяш и учиш е част от израстването.
Учим единствено живеейки.

13.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден десети

Болката отшумява.

Работата ме изчерпва.

Времето се свлича и изтича като часовниците на Дали.

Забравям се във времето. То оставя безжалостно следите си върху ми, а после потъва и изчезва в енергийната ми фуния.

Момичето в огледалото непрекъснато се променя.

А, грешките изглеждат постоянни.

Докога?

12.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден девети

Снощи прочетох, че случващото ни се е избор на душата и след като тук и сега се случва нещо, което ми създава дискомфорт, трудност, тежест, болка, то явно само чрез тези усещания, мога да получа знанието, усвоя умението, възпитам в себе си, истински важното за нея - моята душа.
Този път ще рискувам да се справя по нетрадиционния за мен начин - от горе надолу, отвътре-навън.

11.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден осми

Интересни сънища.
Изненадващ ден.
Там някъде реки излизат от коритото си и заливат домове.
Тук при мен прииждат внезапни вълни от искания.
Емоциите преливат от нивото на предизвикателствата.
На преден план са бързата организация и мислене.
Времето не помага особено и в двата случая - вали и бърза.
Имаше хаос, който в крайна сметка се оказа подреден.
Обезщетенията за производителите на реколта и информация - няма да стигнат.
Хората били по-важни. А той животът един. И след всяко наводнение си задавам въпроса: Кой иска да ни излъже, че това е живот и че сме важни някому?
Имах други планове.
Заседна ми въпросът: Какъв е смисълът?
Свечеряването висна пред прозореца.
И дъждът отново плисна...

10.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден седми

Дишам редуцирано.
Мисля аналитично.
Отмятам задачи.
Решавам казуси.
Блокирам болката.
Сегментирам я.
Марс предизвиква устойчивостта ми.
Здраво ме отклонява от нормалното, безмилостно.
Място не мога да си намеря.
Комфортът е илюзия.

09.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден шести

Тягостно ми е.
Вероятно това усещане е част от пътя към някакво ново ниво на хармония, баланс, вътрешен мир.
От настоящата ми пролука на пространствено възприемане, това е само предположение.
Затварям се, за да не заразявам и другите с предколедното отблъскване.
Усложненията ме притъпяват прогресивно за хубавото.
Рационалната ми дисциплина - също.
Стискам зъби.

08.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден пети

Трудност, тежест, наслагване на умората и вътрешното напрежение.

Пробив в системата.

Нестабилност.

Болезнено усещане за изместване от центъра.

Дъждът или дъждопръскането сякаш е нарочно.

Калта все още не е измита.

Стискам се за структурата.

Опитвам се да мисля и говоря трезво.

Контролът ми пречи.

Пренебрегването - не може да слезе от афиша и този сезон.

Самотно ми е.

Read More

Ден четвърти

Кого ще срещна в дълбините? 
Кого? Отвъд е светлина.
Отвъд поглеждам през вълните. 
Отвъд привлича ми светът.

Рибата се хваща на кукичката или се оплита в мрежата само веднъж.

Хората се хващаме и оплитаме непрекъснато.

Удивително е, че и кукичката и мрежата в почти всички случаи са едни и същи.

Пристрастяваме се към улавянето, към усещането да сме жертва на страстите ни, към бягството от себе си.

Дали не се опитваме да доказваме, че всъщност не сме уловени ние, защото уловът е само телесната ни обвивка, от която отдавна сме се разграничили незнайно къде в пространството?

Защо не забелязваме, когато спираме да функционираме като едно цяло?

Защо живеем в илюзията за комфорт от това?

Дори заболяванията, които са крясъкът и писъкът на тялото за спешното му завръщане към целостта и подновяването на хармонията му с душата, предпочитаме да пренебрегваме, подминаваме или лекуваме парадоксално и неадекватно.

Пропускаме симптомите на отделянето от себе си, втренчени в илюзията за живота ни след като сме захапали въдицата или сме прегърнали мрежата.

Сякаш след това има живот?

Привлекателно е да мислим за живота след това, вместо за живота ни тук и сега.

Фантазията не е реално усилие и в нея не носим отговорност.

Фантазиите не се наказват.

Фантазиите не пречат.

Но фантазията не е Живот!

Днес е времето да се върнем към живота, към себе си, към целостта си!

06.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден трети

Да намериш и да отстоиш себе си е предизвикателство на Аза.
Днес реших да направя крачка в тази връзка, която отлагам отдавна.
И времето с минорното си звучене, предразполага за повече себеобгрижване.

05.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден втори

И дъжд вали, но в мене се е спряло.
Небето лее литри от сълзи, 
а в мене срещам кротост оцеляла, 
от откази, защити и молби.

Странно себеусещане за уязвимост леко ме дращи отвътре.
Фокусът ми е в период на твърде бързо отместване.
Душевен световъртеж.
Интелектуализацията ми е в блажен комфорт, под прикритието на благородни каузи.
Боде ми сетивата - очевидно поясът й издиша.

04.12.2014 г.

Ванина

Read More

Ден първи

Будува крехката Луна,

загърната в безплътната си сянка,

за фон парчета от слънца,

копирани в небето дневни стъпки.

Сляла съм се с новата книга в ръцете ми.

Минавам като прегладняла през страниците й.

Препускам по думите настървено и сама не усещам бързината, с която мисълта ми прелива от едно пространство в друго, във времето назад, сега и напред. Всичко се слива в едно.

Плувам, летя, тичам и гледам с широко отворени очи пътя си.

От игрите на роли, в които живеем, изпускаме живота, а накрая и той напуска нас.

Времето на мощния ми период кънти зад стените на кожата ми, като време за мощно себеосъзнаване, себенамиране, себеразбиране, себечувстване.

Отминалото:

Чух се да крещя своите чувства.

Аз, която доскоро едва ги разпознавах – изревах като пронизана нуждата от емоционална близост.

И Вселената сякаш се отвори, за да погълне невъзможното и да разчисти вече ненужното.

Земята се разклати изпод краката ми и се затресох в страх, ужас, шок.

Край!

И в следващия момент всичко започна да се движи и подрежда от самосебе си.

Знаех, какво искам, какво правя, какво мога, къде отивам, какво ми е нужно ...

Всеки миг беше като следване на предначертан план с посока, ред, смисъл ...

Сякаш съм в програмата за справяне, която сама съм си написала при необходимост от евакуация.

И работи.

Сега:

Вали дъжд от подкрепа, синхроничности, възможности, нови пространства за изследване, нови хора за опознаване, нови предизвикателства за самообучение.

Близо три часа се вихрих и вълнувах приятно в сътворяване на желаното за следващата лична година - магично създаване в ранно утро.

Да можеш моженето е като онова сънно летене, в което само задаваш посоката и покоряваш времето и пространството, преодолявайки границите си.

Предстои:

Да се случи най-доброто, което ми е нужно, за да се науча как мога да съм по-добра от това себе си, което съм днес.

03.12.2014 г.

Ванина

Read More