Ден първи

Будува крехката Луна,

загърната в безплътната си сянка,

за фон парчета от слънца,

копирани в небето дневни стъпки.

Сляла съм се с новата книга в ръцете ми.

Минавам като прегладняла през страниците й.

Препускам по думите настървено и сама не усещам бързината, с която мисълта ми прелива от едно пространство в друго, във времето назад, сега и напред. Всичко се слива в едно.

Плувам, летя, тичам и гледам с широко отворени очи пътя си.

От игрите на роли, в които живеем, изпускаме живота, а накрая и той напуска нас.

Времето на мощния ми период кънти зад стените на кожата ми, като време за мощно себеосъзнаване, себенамиране, себеразбиране, себечувстване.

Отминалото:

Чух се да крещя своите чувства.

Аз, която доскоро едва ги разпознавах – изревах като пронизана нуждата от емоционална близост.

И Вселената сякаш се отвори, за да погълне невъзможното и да разчисти вече ненужното.

Земята се разклати изпод краката ми и се затресох в страх, ужас, шок.

Край!

И в следващия момент всичко започна да се движи и подрежда от самосебе си.

Знаех, какво искам, какво правя, какво мога, къде отивам, какво ми е нужно ...

Всеки миг беше като следване на предначертан план с посока, ред, смисъл ...

Сякаш съм в програмата за справяне, която сама съм си написала при необходимост от евакуация.

И работи.

Сега:

Вали дъжд от подкрепа, синхроничности, възможности, нови пространства за изследване, нови хора за опознаване, нови предизвикателства за самообучение.

Близо три часа се вихрих и вълнувах приятно в сътворяване на желаното за следващата лична година - магично създаване в ранно утро.

Да можеш моженето е като онова сънно летене, в което само задаваш посоката и покоряваш времето и пространството, преодолявайки границите си.

Предстои:

Да се случи най-доброто, което ми е нужно, за да се науча как мога да съм по-добра от това себе си, което съм днес.

03.12.2014 г.

Ванина