Ден десети

Болката отшумява.

Работата ме изчерпва.

Времето се свлича и изтича като часовниците на Дали.

Забравям се във времето. То оставя безжалостно следите си върху ми, а после потъва и изчезва в енергийната ми фуния.

Момичето в огледалото непрекъснато се променя.

А, грешките изглеждат постоянни.

Докога?

12.12.2014 г.

Ванина