Ден втори

И дъжд вали, но в мене се е спряло.
Небето лее литри от сълзи, 
а в мене срещам кротост оцеляла, 
от откази, защити и молби.

Странно себеусещане за уязвимост леко ме дращи отвътре.
Фокусът ми е в период на твърде бързо отместване.
Душевен световъртеж.
Интелектуализацията ми е в блажен комфорт, под прикритието на благородни каузи.
Боде ми сетивата - очевидно поясът й издиша.

04.12.2014 г.

Ванина