Ден четвърти

Кого ще срещна в дълбините? 
Кого? Отвъд е светлина.
Отвъд поглеждам през вълните. 
Отвъд привлича ми светът.

Рибата се хваща на кукичката или се оплита в мрежата само веднъж.

Хората се хващаме и оплитаме непрекъснато.

Удивително е, че и кукичката и мрежата в почти всички случаи са едни и същи.

Пристрастяваме се към улавянето, към усещането да сме жертва на страстите ни, към бягството от себе си.

Дали не се опитваме да доказваме, че всъщност не сме уловени ние, защото уловът е само телесната ни обвивка, от която отдавна сме се разграничили незнайно къде в пространството?

Защо не забелязваме, когато спираме да функционираме като едно цяло?

Защо живеем в илюзията за комфорт от това?

Дори заболяванията, които са крясъкът и писъкът на тялото за спешното му завръщане към целостта и подновяването на хармонията му с душата, предпочитаме да пренебрегваме, подминаваме или лекуваме парадоксално и неадекватно.

Пропускаме симптомите на отделянето от себе си, втренчени в илюзията за живота ни след като сме захапали въдицата или сме прегърнали мрежата.

Сякаш след това има живот?

Привлекателно е да мислим за живота след това, вместо за живота ни тук и сега.

Фантазията не е реално усилие и в нея не носим отговорност.

Фантазиите не се наказват.

Фантазиите не пречат.

Но фантазията не е Живот!

Днес е времето да се върнем към живота, към себе си, към целостта си!

06.12.2014 г.

Ванина