Циркулация.
Циркулират през мен емоциите, които давам, приемам, отразявам.
Ден с удивителен знак, заради различните хрумвания, идващи незнайно откъде.
Още съм в темата случване.
Довърших книга, припомних желани части от вече прочетена, разгърнах и зачитах още дузина, но никоя от тях не беше моята за точно този момент.
Склонна съм да вярвам, че моята ме очаква, за да ме грабне подобно на последните три.
Обичам това захласване, отдаване, потапяне и емоционално вълнуване.
Време е за отключване на опърничави ситуации:
Когато мишката прегризе въжето на промяната, хлопват вратите на забравата и зейва светлина.
В танца на последната тазгодишна нощ ще се случи свободата от съмнението и гълъбите ще излетят свободни към синевата да търсят преходи в космическото пространство.
Новият свят изисква нови очила за гледане.
Новото време търпи нови ограничения, нови свободи, нови успехи.
Нарамвам времето и го закачам на часовника, преди да дойде полунощ.
Има много очаквания, които тепърва ще търпят сбъдване. Има свободни звезди, които очакват откривателя си.
Светът е вълшебно място, където малки магьосници създават чудесата от наръчника за вълшебства.
Докато бях в търсенето на себе си видях светлината, която идваше от лабиринтовия казан и си помислих: Колко странно, та аз имам крила!
29.12.2014 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар