Беше най-кошмарната нощ от годината и най-трудното, тежко утро.
Нощ и утро, в които бях извън себе си, в ужаса на неконтролируемо случващото се.
Не просто извън комфорта, а отвъд зоната на нормалността - на границата с лудостта.
Изместена до крайност, наранена, обидена, предадена.
Крещеше ми се и ми се изчезваше завинаги.
Похлупакът се наричаше отвращение, погнуса, гадене от преживяното и най-вече от грозния опит за заместване, назидание, връщане.
Нощ и утро, в които бях извън себе си, в ужаса на неконтролируемо случващото се.
Не просто извън комфорта, а отвъд зоната на нормалността - на границата с лудостта.
Изместена до крайност, наранена, обидена, предадена.
Крещеше ми се и ми се изчезваше завинаги.
Похлупакът се наричаше отвращение, погнуса, гадене от преживяното и най-вече от грозния опит за заместване, назидание, връщане.
21.12.2014 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар