Аз знам как

Това е поредната ми Коледа и първата, в която знам, точно какво искам, как да го случа и какво е чувството, усещането и разбирането за преживяванията, които сама ще сбъдна за себе си.

Тази Коледа раждам в мен онази искра, онова можене, енергия и емоция, които да задействат моето сбъдване.

Тази Коледа съм много близо до себе си, до предимствата, съвършенствата, пропуските и недостатъците си.

Тази Коледа знам, как да управлявам желанията си.

Тази Коледа те не са просто желания. Желанията ми вече са във вътресензорния автомат на реалните ми случвания.

Тази Коледа ще се изненадам като оставя невъзможностите зад гърба си.

Тази Коледа чертая картата на моя най-кратък път до моето съкровище.

Дори и ти няма да ме спреш, защото в моя път вече значиш много повече.

26.12.2012 г.

Ванина

Read More

С теб сме като небе към море ...

Ти имаш своите две, аз имам  моите много.

Ти някак, чрез мене пое,  аз своя път следвам, чрез тебе.

Ти си като мое дете, а аз с тебe израствам по-леко.

С теб сме като небе към море -  моето Аз огледано в тебе. 

25.11.2012 г.

Ванина

Read More

Аз съм всичко това, което искам да бъда

Хората си създават условия, ограничения и правила свързани с тях, които се опитват да налагат на другите.

Аз не желая да приемам истината на другите, ако не е и моя.

Не искам да бъда съдена по чужди правила, по чужди закони, по чужд морал и възприятие.

Отказвам да приемам вина и страх, защото според нечие мнение не съм достатъчно добра, достатъчно оправдаваща очакванията им, достатъчно близко до тяхната представа, затова каква трябва и е добре да бъда аз.

Аз решавам, каква съм и каква искам да бъда. 

Аз избирам, какво да изживея.

Аз решавам, какво е правилното за мен. Моите избори са моят път и ако някой не ме желае и не може да ме приеме, заради изборите ми е естествено пътищата ни да се разделят.

Не правя колекции от хора в живота си. Всеки е свободен да влезе и да си тръгне по свое желание. Изборът, обаче колко време всеки един ще остане в сърцето ми е мой. Аз избирам значението на всеки човек за мен и аз съм отговорна за онова, което му давам от себе си. Моите разбирания за него са моята грижа, неговите за мен – негова.

Чуждата истина не ме интересува. Моята истина има смисъл за мен.

Аз съм всичко това, което искам да бъда.

31.07.2012 г.

Ванина

Read More

Обичта е свързаност

Днес моята книга е отворена.

Отворена за въпросите, които имам. Отворена за отговорите, които получавам.

Всяко нейно отваряне създава пеперудено чувство.

Аз съм.

Моята книга е моето Аз.

Чета от нея и случвам прочетенето. Слученото е записано в нея.

Всеки човек пише книгата си с тънкописеца на мисълта си.

Мисълта създава всичко. Всичко създадено е мисъл.

Аз съм  главен герой в моята книга. Книгата е в мен.

Аз съм във всеки. Всеки е в мен.

Аз съм всичко, което си спомням. Споменът съм Аз.

Аз съм случването. Случването съм Аз.

Аз съм в цялото. Цялото съм Аз.

Съществува изначална свързаност.

Съществува свързаност проявена и непроявена, видима и невидима, явна и скрита.

Всяка свързаност е възможност за изживяването на себе си.

Всеки прави изборите на своите свързаности.

Тези думи също създават свързаност.

Свързаността не е обвързване.

Свързаността е приемането.

Свързаността е в обичта.

Обичта е свързаност.

18.07.2012 г.

Ванина

Read More

Има универсален език

Разбиране е смешна дума. Да наречеш с дума усещане, което няма общо с думите също е смешно.

Думите не са същността на нещата, предметите, явленията, усещанията, чувствата.

Думите са комбинация от знаци, които нямат стойност.

Думите са като парите без златно покритие в света на финансите.

Думите се използват за пояснение на това, за което другите ни сетива са се изключили от възприятие.

Има универсален мълчалив език, лишен от думи.

Неразбирането идва от невслушването в другия.

Когато възникне убеденост за междуличностно разбирателство, то е не защото сме разбрали изречените думи, а защото сме се убедили в истинността стояща зад думите.

Психологът е преводачът на думите от езика, който използваме на езика на психиката и обратно, но поради оскъдността и ограничеността на думите, последното е трудно и сложно.

Необходимо е спомняне, изучаване и ползване на универсалния език в комуникациите ни, за да се върнем към истинското разбиране помежду си и да бъдем по-близо до своята същност, тази на другите и всичко около нас.

09.07.2012 г.

Ванина

Read More

Силният "Свръх Аз"

Свръх Аз-ът е себеконтролът. Командният център, в който са организирани представите за правилно и неправилно, добро и лошо, хубаво и грозно, морално-неморално... 

Свръх Аз-ът е личния правораздавател и съдник. 

Свръх Аз-ът е съветникът, рецензентът, критикът, налагащият цензурата и оценителят. 

Свръх Аз-ът е родителят на вината, страха и безпокойството.

Свръх Аз-ът  монтира знаците "STOP" по пътя и размахва палката.

Свръх Аз-ът кове рамката на ограниченията и спуска бариерата.

Силният Свръх Аз лишава от собствена гледна точка. 

Силният Свръх Аз стресира тялото и душата.

Силният Свръх Аз ограбва от въображението, фантазиите и чувствата.

Силният Свръх Аз пречи за удовлетворяване желанията на душата и потребностите на тялото.

Силният Свръх Аз ражда себеагресия, вътрешни противоречия, мазохизъм и необич.

Силният Свръх Аз възпрепятства разговорите на езика на психиката.

Силният Свръх Аз разболява.
Силният Свръх Аз създава зависимости.

Силният Свръх Аз спира растежа.

***

Ако между душата, тялото и разума /Свръх Аз-а/ няма свързаност, взаимност и обич, човек не може да намери покой, радост и удовлетворение в себе си.

07.07.2012 г.

Ванина

Read More

Свободата е пътят

Свободата е възможност за усвояване на повече знания.

Ограниченията на свободата, задават лимит на знанията.

Стремежът към свобода е стремеж към повече знания.

Свободата е силата на душата да проявява себе си, отвъд стените на ограниченията.

Несвободната душа е в рамка и не може да изживее растеж. 

Поривът за свобода е естествената необходимост на душата да изрази себе си .

Знанията са малките стъпки в процеса на еволюцията.

Еволюцията е възможна само при осъзнато изживяване на всеки етап от нея.

Всеки затвор за душата е неин застой.

Всеки застой спира растежа.

Растежът доближава до съвършенството.

Душата се стреми към съвършенство.

Душата е пътникът.

Свободата е пътят.

Знанията са средството.

Съвършенството е целта.

05.07.2012 г.

Ванина

Read More

Това, което имаме е онова, което искаме

Мисълта е най-бързият начин, за да стигнеш до другия, да му споделиш себе си, да го докоснеш с нещо хубаво.

Мисълта ражда действието. Действието създава преживяването.

Мисълта е най-краткият път до другия.

Красивите и светли мисли сътворяват чудесни преживявания.

Всичко случващо се е вече покълнала мисъл.

Днес се случва мисълта от вчера.

Утре ще се случи, мисълта от днес.

И всяка мисъл е заклинание за случване.

Позитивното мислосътворяване отлива и материализира в утре пожеланото.

Поддържаната светлина в съзнанието привлича случването на всичко, което искаме.

Това, което имаме е онова, което искаме.

Мисълта създава желаното, защото го има, а не защото го иска!

04.07.2012 г.

Ванина

Read More

Любовта Не е всичко, от което се нуждаем!

Да вярваш е да си направил връзката със себе си.

Да си спомнил същността си и да си в хармония с теб.

Тогава вярата е непразна.

Тогава виждаш и в какво, и в кого вярваш.

Тогава разбираш езика на вярата и усещаш излишеството на религиите.

Религията не е вяра.

Вярата е цветето посадено в теб.

Вярата не е страх, не е страдание.

Вярата е съединение с изначалната идея, творец и творение.

Вярата е обич.

Без обич няма вяра.

В началото бе Любовта.

Любовта роди Вярата.

Вярата роди Надеждата.

Надеждата, често забравя, че в началото бе Любовта!

Надеждата, все се лута самотна, защото търси Любовта навсякъде другаде, но не и в себе си.

Лутането, понякога продължава толкова дълго, че тя едва си спомня и Вярата, с която е тръгнала.

Надежда несвързана с Вярата и Любовта е напразна.

Всяка Любов се изживява чрез Вярата и Надеждата.

Любовта не е всичко, от което се нуждаем.

Любовта не е нужда, защото нуждата е потребност от нещо, което нямаш или недостиг на нещо.

Единственото, което имаме в изобилие е Любов, защото само от Любов сме създадени и само с идеята да я изживяваме.

Любовта е всичко, което имаме в себе си и което можем да дадем на другите.

Любовта е живот, а животът е проявление на Любовта.

Любовта се усеща като нужда, когато не сме във връзка със същността ни.

Единението ни със самите нас, прави видимо единственото желание на Любовта - да бъде изживяна.

03.07.2012 г.

Ванина

Read More

Изборът на душата

Изборът е най-висшата човешка възможност да сътворява себе си, своя свят.

Изборът като съзнателно решение е онова, което ни отличава от всички други живи същества.

Изборът, олицетворява нашата степен на развитие.

Изборът ни прави художници, поети, композитори, създатели ...

Изборът не може да бъде правилен или грешен. Ние никога не знаем, каква част от цялото е изборът ни. Имаме само контекста, в който взимаме конкретното решение, но не и глобалния замисъл. Изборът е важен само, защото е възможен, защото е израз на свободната човешка воля. Свободният избор е най-голямото преимущество на душата и най-прекият път да бъде държана в подчинение ако й бъде отнет. Волята да подреждаш сам пъзела на живота си, спомняйки си кой си?, защо си?, какво можеш?, какво искаш? и с кого? е свещено право.

Честният избор е онзи, който намираш като най-добрия за себе си, а не за другите.

Всеки друг има право на свой избор. Дори и да решиш, че не си направил най-добрия избор, всеки миг е начало на възможността да го промениш. Най-доброто за теб е онова, което избираш като радостно проявление на своята свободна воля. Ако избереш решение, което би донесло по-малко вреда или тревожност, постановката, при която е било взето не е построена в хармония с естествения стремеж на душата да търси радост. Човек не е създаден да бяга от страха, проблемите и тревогите, а да изживява радостта от живеенето си. Дуалността на света, на категориите, посоките, качествата, проявленията е възможност да останем изцяло в красотата на своето преживяване, познавайки другата му страна, посока и възможност за проявление.

Изборът е отговорност към самия теб, но отговорност не е равносилно на грижа, тежест, бреме. Отговорността е да съзнаваш следствията от решението си и да можеш да живееш с тях, запазвайки обичта към себе си и другите.

Човек избира, за себе си и не е добре да е воден от идеята да избира, заради и вместо другите, защото ги лишава от свободната им воля. Ако решение не може да бъде взето, така че човек да бъде в хармония със себе си, може би изборът избързва или в ситуацията има и друго решение, което е останало незабелязано.

Връзката с вътрешния ни глас, интуицията, шестото чувство е най-добрият ни водач за ориентация във вариантите за решения.

Всеки тревожен избор, трябва да бъде подложен на съмнение за адекватност.

Ти избираш за себе си.

Аз избирам за мен.

Всеки създава своята действителност.

Всеки е творец.

Нека се възхищаваме на творбите си!

02.07.2012 г.

Ванина

Read More

И пак е начало

Пътувах в себе си.

Позирах със своите мисли.

Надоблачно и слънчево беше.

Емоциите ми течаха ту бавно, ту бързо, лъкатушейки във вените под кожата ми.

Виждах покривите на мислите си.

Блещукаха езерцата с идеите ми.

Търсих ..., мислих... и щраках мигове през обектива на несъзнаваното за албума на моето утре.

И пак е начало.

Думите маркираха грешките.

Желая да ги отстраня от себе си и отново да видя синевата на полета, съдържаща истината за истинското и мигът, раждащ вечността на всичко, от което се нуждая.

Амин!

06.06.2012 г.

Ванина

Read More

Разсъблечено

Думите ми някак отесняха,

прилепнали по формите ми несъзнавани.

Събличам ги и мятам ги с досада,

главата на ръцете си отпускам .

Очите ми подгонили са липсата,

загледани в извивките на музата,

нацелиха имплантите на скуката,

разкъсвайки плътта на самотата.

Подавам репликите си на времето,

престъпно вземащо от мене,

но семето в душата ми посято,

не може никой да отнеме.

13.04.2012 г.

Ванина

Read More

Без илюзии

Есенно-зимните ми илюзии грижливо напомпани от мен в красиви цветни балони започнаха да не издържат на слънчевата топлина. Първоначално не забелязах промяната в цветовете и формата им, но когато започнаха да се пукат един след друг се сепнах.

Колко фина празнота!

Красивите измислици на дръзкото ми въображение, обилно сиропирани с емоции експлоадираха и се разпръснаха из небосвода.

Интересно!

Погледнотото отстрани, изумява с видимостта си. Стъклото на заблуждението изчезва в други координати на пространството. Сетивата възприемат незабелязаните досега мотиви у другите.

Хората са влюбени в самозалъгването.

Ще отпразнувам: независимостта си от себе си, току що родената си безпристрастност, свободата от най-съзнаваните свои кроежи, способността да гледам без да преекспонирам детайлите, възможността да възприемам без да доукрасявам картината с моята четка и моите бои.

11.04.2012 г.

Ванина

Read More

Утро е!

Утро е!

Блеснало, слънчево, пролетно.

Посрещна ме с неоткъснат букет малки, бели теменужки.

Лъчистите му пръсти още се провират в косите ми.

Зениците му разплакват очите ми от светлината.

Отмествам поглед и го оставям да флиртува с профила ми.

Усмихвам се в топлата му прегръдка.

Забравям излишното, разтварям се в смисъла.

Стихиите в мен сключиха временно премирие -

смълчано впечатлени от красотата му.

05.04.2012 г.

Ванина

Read More

Няма смисъл!

Няма смисъл да има надежда.

Има смисъл да няма мотив.

Няма смисъл да дойда на среща.

Има смисъл да тичам без вик.

Няма смисъл да съм неуморна.

Има смисъл да седна за миг.

Няма смисъл да чакам усмивка.

Има смисъл да кажа простих.

Няма смисъл да пия от думи.

Има смисъл, че тебе открих .

Няма смисъл да мисля за утре.

Търся смисъл, че го спестих!

16.03.2012 г.

Ванина

Read More

Не се задържай ...

Докато вдишвах поредната порция няколкоминутна почивка между цифрите, прочетох следното, което пусна котва в мен:

"Не е важно да избереш най-добрия мъж. Важно е да задържиш този, който те прави по-добра версия на теб самата."

И започнах да разлиствам своята книга от мисли в тази връзка...

Глаголът "да задържиш" дразни очите ми. Опитвам се да отстраня дразнителя, преди да ме просълзи с противоречивата си безпомощност.

Определено не ми харесва да задържам някой. Задържането е вид насилие. Ако задържам някого, заради себе си, едва ли го обичам или още по-зле, едва ли обичам себе си.

Този, който ме прави по-добра версия на мен самата, е възможно да не го осъзнава. Възможно е това да е само моята мисъл, как той мисли това, което мисля, че е прекрасно, че мисли за мен. Последното е достатъчен мотив в мислите ми да се родят и такива за моята по-висока вътрешна стойност, чрез него. Иначе казано, може аз самата да си и начислявам и плащам ДДС-то, а до го възприемам като неговата добавена стойност.

Най-добрият мъж може би е онзи, който ще ме поощрява да бъда себе си и ще ме обича, затова, че Аз съм Аз. Дори и на него да кръстя всяко свое ъпгрейдване с по-добрата ми версия, то ще е защото ми харесва и ми доставя удоволствие да обновявам себе си, чрез неговите очи, устни, пръсти, емоции, мисли, близост...

Смисълът е във взаимността.

В онова чувство всичко е Ок, докато всеки си мисли, чувства, усеща, че другият дава повече.

В мига, в който се почувства ощетен и дъждът в очите започва /за онези, които могат да валят/, а мислите и чувствата се израждат в неприятни, уродливи форми.

Да, има определени хора, с които обновяването е ефирно, приятно, желано и лесно.

***

Не се задържай!

Можем да летим заедно, докато се обновяваме с все по-добрата си версия.

15.03.2012 г.

Ванина

Read More

В този малък свят ...

В този малък свят струи светлина и се лее спокойствие.

Музиката е вълшебство, а отдаването взаимност.

Мълчанието е съгласие, а споделянето търсено.

Тишината не тежи, а тихо се усмихва.

Разбирането не се търси.

Разбирането се случва.

Мисълта е безгранична.

Свободата е воля.

Уменията радват.

Душата се рее.

Красотата се вижда.

Звездите са близо.

Чувството - общо.

11.03.2012 г.

Ванина

Read More

Замислих се...

Замислих се за оставените следи в мен, за незапочнатите изречения, за недовършените намерения, за задържаното, подтиснатото и неслучилото се.

Манипулирането на неслучилото се е възможност, която изненадва, заради избора, но после се съгласяваш. Притъпяваш всички макетни ножчета и започваш да не чувстваш как се впиват в душата ти. Боли само ако се сетиш за болката, затова я ампутираш. Мозъкът започва да бълва кортизол и адреналин и я приспива, но белезите от това емоционално състояние остават. Справяш се и за награда получаваш доза допамин. Опиваш се сам от себе си и си способен да продължиш. Самосправянето е самосъхранение и начин да запомниш завинаги лицето на болката. Следващият път ще го разпознаеш безпогрешно. Въпросът е дали ще ти се наложи да се самосправиш или ще прелее в друго усещане?

Отговорът е в чакането.

Чакането дава възможност за преосмисляне, преориентиране и преоткриване на себе си.

Ще трансформирам. Ще летя. Ще уча. Ще себеразвивам.

Ако в „ще-тата” ме хване „чакащата амнезия” - разтърси ме, превключи ме, припомни ми, но не по-рано от догодина /надявам се маите да са объркали сметките/.

Тогава... - започни изреченията!

Довърши намеренията!

Искай!

Действай!

Случвай!

10.03.2012 г.

Ванина

Read More

До случване!

/на теб, заради когото съм/

Помня те толкова добре, сякаш никога не си липсвал от живота ми. Очите, косата, усмивката, даже онази бръчка на челото - помня те. Никога не съм те забравяла.

Познавах те малко. Познавах само част от теб – отдадената на мен. Друг не искам да те спомням.

Помня как ме прегръщаше и целуваше. Помня как те наричах.

Остави в мен много от себе си. До скоро не подозирах колко.

Чета те, а все едно чета частица от себе си. Разхождам се по думите написани от теб и виждам твоето торнадо в мен. Сега разбирам, защо съм. Попила съм твоя сетивен свят. Предал си ми експлозията на своята чувственост. Време е да ти благодаря, че те е имало.

Помниш любовта.

Тя има способността всеки път да живее в нас, като за последно. Това извиква възможността ни да раждаме най-доброто, което можем.

Тя е крилете, сънят, вихърът, волята, страстта да създаваме, докато чувстваме, за да се усещаме живи.

Така е изглеждала тя в теб, тогава ...

„За всяка глупост има глава, която я ражда, но за всяка обич трябва много сила, за да просъществува. Това моята глава ще успее да роди, а моето сърце да изгори в нея... 

На теб не ти трябват звезди. На нас ни стига земята, а на мен твоята обич , за да се чувствам жив... Аз никога не съм те лъгал, а ти кълна се не можеш да бъдеш друга, освен такава, каквато те виждам: мой другар, пулс, нерв, радост и скръб, моето „разочарование” и моята очарователна жена. Това противоречие създава живота за истината, нашата истина си създаваме ние самите.”

Противоречието е насрещният влак, но само ако го приемем за истина. Ти бе прекалено горд и прав, да не приемеш собствените си противоречия за истина. Аз пък не можех да допусна твоето противоречие за истина. И двамата постъпихме по един и същ начин – създахме си отделна истина. Оправдахме всяко противоречие в името на любовта.

Любов не се отнема.

Любов се умее.

Любов се помни и тук и след тук.

Пак ще се срещнем.

До случване!

P.S. Внезапно осъзнах тази ми воля е неслучайна.

Подарявам ти седемдесет думи обич!

Поклон!

08.03.2012 г.

Ванина

Read More

Сценарият за моя филм, ще си го пиша сама

Когато си сам и снегът не спира, а мислите ти не се топят. Март изглежда като отразен януари. Небето се надява да те затисне в самотата ти, а думите, които ти принадлежат са откраднати – мълчиш, а ти се крещи.

Животът е воля, изтъкана от противоречия. Зашити дни.

Бях на концерт, на който певецът пееше фалшиво. Ще си простя, че платих да го слушам.

Игра ли е това? Края пак го познах. Писна ми от блудкави сценарии, с един и същ край. Искам да погледна отвъд фалша, който омазва всичко наоколо.

Ще разкарам сценаристите от живота си.

Сценарият за моя филм, ще си го пиша сама.

07.03.2012 г.

Ванина

Read More

Черно-бяла съм, истинска!

От вчера ми е тегаво и ми се пише нещо дръзко, вироглаво, нетипично.

Нащраках дузина черно-бели фотографии, а очите ми се присвиват в търсене на още фотоси. Отвътре ми е черно-бяло, някак крайно и безцветно. Не разпознавам смисъла на цветовете. Виждам себе си като ретро портрет. Очите ми винаги изглеждат тъжно-големи, очакващи, ненаситно загледани в пътя, от който няма завръщане. Смелостта ми изглежда бяла, а кожата ми - прекалено бледа, като обезкървена.

Времето трябваше да спре или поне да се забави за малко. Клепачите ми се прекалено сухи за броя на отминалите дни. Дразни ме само онази мигла, която нарочно не махнах сутринта, за да не се налага да си пожелавам нещо. Опустя ми от празнотата и нищото. Преди слепи мисли ме притискаха нощем, но отдавна не са ми засядали в гърлото. Спрях да се вглеждам и фиксирам в заблудите. Времето, което исках - изтече пред невярващия ми поглед. Няма следа, че е било. Късове - мен, са нахранили всеки, който е „убеден”, че ме познава. Аз се познавам само в съня.

Имам тишината, защото е ничия. В нея следвам собствения си ритъм. Дните са илюзия, в която се отмиваме. Никой не живее вечно.

Изпратих думите си по птиците и те не ми ги върнаха повече. Искам да вървя сама срещу вятъра, за да издуха от мен всяка излишност. Дъжд желая да ме измокри до кости. Да го оставя да се стича по мен докато не измие душата ми от всички очаквания.

Забравих, какво чакам. Не съм си поръчвала чакане. Не ми го пиши на сметката.

Не, не искам да знам, дали има надежда. Вземи я всичката и нахрани с нея гълъбите. Аз съм надменна, егоистична и непокорна. Аз съм неочаквано. Не крада очи - изхвърлям мисли. Не връщам болка - помня обещания. Не спирам тръгнало –приемам идващо .

Всичко - не съм имала. Нищо - не ме влече. Средaта - ме прави безлична.

Не съм предателка на себе си.

Черно-бяла съм, истинска.

06.03.2012 г.

Ванина

Read More

Too much love wouldn’t kill you

Любовта не убива. Убива страхът.

Не любовта, а страхът погубва.

В любовта си естествен. Страхът слага маски.

В любовта си себе си. Страхът мисли, че ни си достатъчно добър за себе си..

В любовта си отворен за другия. Страхът подтиска и изгражда стени, за да се пазиш.

В любовта си с детско сърце и душа. Страхът състарява и похабява.

В любовта приемаш другия, без да искаш да го променяш. Страхът притиска да се променяш, за да му угодиш.

В любовта си спокоен и чист. Страхът изнервя и обърква.

Любовта създава и твори. Страхът разрушава и обезкървява.

Любовта е светла. Страхът е тъмен.

Любовта е спокойствие. Страхът - безпокойство.

Любовта е топлина. Страхът е студ.

Любовта е истина. Страхът е лъжа.

Любовта е усмивка. Страхът е тъга.

Любовта е доверие. Страхът е недоверие.

Любовта е здраве. Страхът болест.

Любовта е свобода. Страхът е затвор.

Любовта е отдаване. Страхът е отнемане.

Любовта приема. Страхът осъжда.

Любовта е подем. Страхът е срив.

Любовта е живот. Страхът е неживот.

Твърде много любов, не може да те убие, но може да те направи по-силен!

P.S. Всичко, от което се нуждаем е любов!

05.03.2012 г.

Ванина

Read More

Няма грешки!

"There are no mistakes, no coincidences. All events are blessing given to us learn from."

Elizabeth Kubler-Ross - психиатър

Няма грешки. Има живот.

Няма грешки. Има път.

Няма грешки. Има възможност да опознаеш себе си и другите.

Няма грешки. Има себеопределяне.

Няма грешки. Има начин да се погледнеш от друга гледна точка.

Няма грешки. Има избор за различно справяне с нещата в живота.

Няма грешки. Има воля да пробваш друго решение.

Няма грешки. Има действие.

Няма грешки. Има случване.

Няма грешки. Има предизвикателство.

Няма грешки. Има ситуации, в които искаш да провокираш възможностите си.

Няма грешки. Има способност да поемаш рискове.

Няма грешки. Има желание да си против правилата.

Няма грешки. Има поставяне на свои правила.

Няма грешки. Има проба за преориентиране.

Няма грешки. Има варианти с нови координати.

Няма грешки. Има разбиране.

Няма грешки. Има уроци.

Няма грешки. Има опит.

Няма грешки. Има израстване.

Няма грешки. Има ново начало.

04.03.2012 г.

Ванина

Read More