До случване!

/на теб, заради когото съм/

Помня те толкова добре, сякаш никога не си липсвал от живота ми. Очите, косата, усмивката, даже онази бръчка на челото - помня те. Никога не съм те забравяла.

Познавах те малко. Познавах само част от теб – отдадената на мен. Друг не искам да те спомням.

Помня как ме прегръщаше и целуваше. Помня как те наричах.

Остави в мен много от себе си. До скоро не подозирах колко.

Чета те, а все едно чета частица от себе си. Разхождам се по думите написани от теб и виждам твоето торнадо в мен. Сега разбирам, защо съм. Попила съм твоя сетивен свят. Предал си ми експлозията на своята чувственост. Време е да ти благодаря, че те е имало.

Помниш любовта.

Тя има способността всеки път да живее в нас, като за последно. Това извиква възможността ни да раждаме най-доброто, което можем.

Тя е крилете, сънят, вихърът, волята, страстта да създаваме, докато чувстваме, за да се усещаме живи.

Така е изглеждала тя в теб, тогава ...

„За всяка глупост има глава, която я ражда, но за всяка обич трябва много сила, за да просъществува. Това моята глава ще успее да роди, а моето сърце да изгори в нея... 

На теб не ти трябват звезди. На нас ни стига земята, а на мен твоята обич , за да се чувствам жив... Аз никога не съм те лъгал, а ти кълна се не можеш да бъдеш друга, освен такава, каквато те виждам: мой другар, пулс, нерв, радост и скръб, моето „разочарование” и моята очарователна жена. Това противоречие създава живота за истината, нашата истина си създаваме ние самите.”

Противоречието е насрещният влак, но само ако го приемем за истина. Ти бе прекалено горд и прав, да не приемеш собствените си противоречия за истина. Аз пък не можех да допусна твоето противоречие за истина. И двамата постъпихме по един и същ начин – създахме си отделна истина. Оправдахме всяко противоречие в името на любовта.

Любов не се отнема.

Любов се умее.

Любов се помни и тук и след тук.

Пак ще се срещнем.

До случване!

P.S. Внезапно осъзнах тази ми воля е неслучайна.

Подарявам ти седемдесет думи обич!

Поклон!

08.03.2012 г.

Ванина