Пиша, за да се чета, разбера и да си сложа знаците, които утре щом погледна назад, да ми спомнят колко урока преминах и колко изпита издържах.
Имам маркировка, но за светещи души.
Оглеждам се - не останаха много зрящи.
Дори там, където дълго време си мислех, че има сроден усет - той се гърчи и мята в мъгляви възприятия и другопосочности, които ме отчуждават с дните.
Новото /често и отдавна срещнатото/ - не ме познава, а и не може да ме опознае като не желае.
Рядко срещам „високотонови” хора. Онези, с които мога да летя, защото сами ми подават крилете. Които рисуват живота цветен, но без черни мисли. Които ме обгръщат с ръце, но за да разцъфтя, без да ме смазват от изисквания и задушават с претенции. Които ми посочват пътя, но ме оставят сама да избера, дали точно него да поема. Които ме усмихват от щастие, без да ме карат да се чувствам длъжна, за него. Които са наясно с истината, но не я заменят с лъжа, само защото така им е по-удобно. Които ме щадят, не заради своите очаквания, а заради човешкото в себе си. Които осъзнават, че съм най-добра, когато съм себе си, затова и не се опитват да ме завземат.
Пиша себе си. Пиша своя начин. Пиша своята осъзнатост и допир с живеенето. Пиша, за да видя себе си утре, когато ще бъда различна от днес.
Аз съм и Ти си.
Аз съм моя свят. Ти си своя.
Аз съм непозната за теб. Ти непознат за мен.
Аз и Ти е нов свят.
Аз и Ти е нов език, нов смисъл, нова идея.
Аз и Ти е, но може и да не е.
Аз с теб съм само ако съм Аз. Ти с мен си само ако си Ти.
Аз без теб съм пак Аз. Ти без мен си пак Ти.
Аз не съм Ти. Ти не си Аз.
Аз и Ти не е Аз и Ти , без Аз или Аз и Ти не е Аз и Ти, без Ти.
Аз и Ти е моето Аз и твоето Аз.
Аз и Ти сме два Аз-а.
Два Аз-а са едно, само ако моят Аз не ограничава твоя Аз, а твоят Аз не спира моя Аз.
Аз и Ти е Ти и Аз, но не е половин Аз и половин Ти.
Аз няма да престана да бъда Аз. Ти няма да престанеш да бъдеш Ти.
Аз и Ти и да не е, Аз пак ще съм, Ти пак ще си...
02.03.2012 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар