Не се задържай ...

Докато вдишвах поредната порция няколкоминутна почивка между цифрите, прочетох следното, което пусна котва в мен:

"Не е важно да избереш най-добрия мъж. Важно е да задържиш този, който те прави по-добра версия на теб самата."

И започнах да разлиствам своята книга от мисли в тази връзка...

Глаголът "да задържиш" дразни очите ми. Опитвам се да отстраня дразнителя, преди да ме просълзи с противоречивата си безпомощност.

Определено не ми харесва да задържам някой. Задържането е вид насилие. Ако задържам някого, заради себе си, едва ли го обичам или още по-зле, едва ли обичам себе си.

Този, който ме прави по-добра версия на мен самата, е възможно да не го осъзнава. Възможно е това да е само моята мисъл, как той мисли това, което мисля, че е прекрасно, че мисли за мен. Последното е достатъчен мотив в мислите ми да се родят и такива за моята по-висока вътрешна стойност, чрез него. Иначе казано, може аз самата да си и начислявам и плащам ДДС-то, а до го възприемам като неговата добавена стойност.

Най-добрият мъж може би е онзи, който ще ме поощрява да бъда себе си и ще ме обича, затова, че Аз съм Аз. Дори и на него да кръстя всяко свое ъпгрейдване с по-добрата ми версия, то ще е защото ми харесва и ми доставя удоволствие да обновявам себе си, чрез неговите очи, устни, пръсти, емоции, мисли, близост...

Смисълът е във взаимността.

В онова чувство всичко е Ок, докато всеки си мисли, чувства, усеща, че другият дава повече.

В мига, в който се почувства ощетен и дъждът в очите започва /за онези, които могат да валят/, а мислите и чувствата се израждат в неприятни, уродливи форми.

Да, има определени хора, с които обновяването е ефирно, приятно, желано и лесно.

***

Не се задържай!

Можем да летим заедно, докато се обновяваме с все по-добрата си версия.

15.03.2012 г.

Ванина