Замислих се за оставените следи в мен, за незапочнатите изречения, за недовършените намерения, за задържаното, подтиснатото и неслучилото се.
Манипулирането на неслучилото се е възможност, която изненадва, заради избора, но после се съгласяваш. Притъпяваш всички макетни ножчета и започваш да не чувстваш как се впиват в душата ти. Боли само ако се сетиш за болката, затова я ампутираш. Мозъкът започва да бълва кортизол и адреналин и я приспива, но белезите от това емоционално състояние остават. Справяш се и за награда получаваш доза допамин. Опиваш се сам от себе си и си способен да продължиш. Самосправянето е самосъхранение и начин да запомниш завинаги лицето на болката. Следващият път ще го разпознаеш безпогрешно. Въпросът е дали ще ти се наложи да се самосправиш или ще прелее в друго усещане?
Отговорът е в чакането.
Чакането дава възможност за преосмисляне, преориентиране и преоткриване на себе си.
Ще трансформирам. Ще летя. Ще уча. Ще себеразвивам.
Ако в „ще-тата” ме хване „чакащата амнезия” - разтърси ме, превключи ме, припомни ми, но не по-рано от догодина /надявам се маите да са объркали сметките/.
Тогава... - започни изреченията!
Довърши намеренията!
Искай!
Действай!
Случвай!
10.03.2012 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар