Ден петдесет и девети

Нова порция бяс и яд. Толкова ми е трудно да я преглътна, а стомахът все повече ме боли от нищото в него.
Първо - притискане до стената, а после - нареждане с "благородния" номер - "Ти така си пожела!".
Мисля, колко още? Колко дни и колко нощи?
Отвратена съм широкомащабно.
Преживявам го, като класическо сриване, чиято основна цел е да си загубя илюзиите, но и ония доброкачествените, дето раждат смисъла.
Вчера четох виц за най-добрата марка винтоверт, който правел перфектни дупки.
By the way отнесе дузина такива на днешния ден преди години.
Почит!
И самоирония - душевните, няма кой да ги преброи. Не фигурират никъде и няма кой да каже, след колко точно броя си дал фира.
Губя смисъла!

30.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и осми

Събрах се със стискане на зъби, за да работя. Крещеше ми се на всички, заради които премълчавах и не изказвах на глас емоциите си, та стигнах до това сега.

Бях раздвоена - от всичко да зарежа и на всеки да си върна, до това да продължа упоритото си и безропотно живеене.

Колко ли време мога още да държа тази линия?

Противна ми е!!!

29.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и седми

Всичко ме болеше днес. Всеки мускул, сухожилие, кост. Клетките ме боляха. Пълно физическо сриване. Място не можех да си намеря и поза...
Бях в постоянен унес, ту горе, ту долу. Ден накъсан между болката и бързото сънно спускане.
Пространството между кожата ми, днес бе неудобно и тясно.
Добре е да преосмисля случилото се!

28.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и шести

Ден в размисли за груповите съпротиви, тенденции, закономерности.
Вгледах се в някои свои страхове.
Вихрих се в еуфория, покрай нови хрумвания.
Сега имам нужда да си съхраня енергията.
Трябва ми!

27.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и пети

Днес ме налазиха размисли за отминали ситуации, взаимоотношения, случвания.
Трудно ми беше.
От една страна бях готова за ожалване, разбиране, помилване, а от друга връщането назад към предни житейски периоди ми се виждаше като регрес, като дни на вятъра.
Заместих.
В мен обаче, мълчанието свири зимна симфония на цигулка...
Хората се срещат, учат един от друг, доколкото могат и продължават с ново справяне или постарому.
Учим или отказваме!
Право на избор!

26.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и четвърти

Денят беше интересен.

Имах инсайт свързан с първичния житейски конфликт - механизмът на заместването и самоосъзнаването, че емоционалната, физическата и духовната сигурност, въпреки че са илюзорни, е по-добре активно да са в наши, а не поверени на чужди ръце.

Отбелязвам: емоционалното отреагиране е от първостепенна важност.

Мога повече, отколкото подозирам!

Намирам за важно да преструктутирам деня и задачите си в него!

Преодолявам дългогодишни навици, закърняла част от мен.

Справям се - хахаха!!!

25.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и трети

Честото споменаване на името ми днес, първоначално ме върна към обичайните ми реакции, но после дори ме забавляваше. Дори подмятанията и оценките на колегите ми, по-скоро ми бяха любопитни и интересни за проучване, но отчетох първосигналното ми издразване, докато все още не бях чекнала отсрещното обяснение.

Заслужава си човек да наблюдава поведението на другите, когато авторитетът ги фрустрира в полза на теб самия.

Доволна съм да установя, че имам напредък!

24.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и втори

Ден, в който успях без значение, че не бе във всичко.
Ден, в който поставих нов личен рекорд по издържливост и упоритост, без значение, че конкретното занимание не ми е любимо.
Ден, в който можех и още, но направих толкова.
Ден, в който нямах много време за другите, но се погрижих добре за себе си.
Ден, в който се обичам.

23.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и първи

Oбичам да пиша. Изпитвам необяснимо влечение към това да се изразявам с думите изпод пръстите ми, по спонтанен, естествен начин. В този момент, просто оставих всичко настрана поради удоволствието да го правя. Има нещо много диво, животинско в мен последните дни, което се обажда и иска да бъде чуто, прието, разбрано. Сама ми е трудно да разбирам себе си /все още/. Харесва ми да го правя през другите, защото уча чрез тях. Харесвам ми да съм непретенциозна към това, което отсрещния иска да ми даде. Влудявам се от себе си, от контрола си върху другите, от агресията си, от тъмната си страна. Страхувам се от поразиите, които мога да причиня с нея. Днес се оприличих на мечка-стръвница, която може да убие, за да брани своето без значение от разположението на силите, без значение от другите.
Събудила съм дивачката в себе си и тя ме провокира, доколко мога да й устоя.
Аз съм си аз. Толкова ценя спонтанността на живота, че правя безумия от грешки, контролирайки го, с глупавата мисъл, че ще го направя по-добър така.
Аз съм вибрираща в момента. Дори не помня, какво написах по-горе.
Изглеждам прекалено черно-бяла. Дори сивотата не ми е по мярка.

22.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесети

Астро напомняне, преанализиране, вглеждане в изсънуваното.
Искам едно, добре мога друго, интуитивно се свързвам с трето.
Защраках мисловно по различаването на моето закачане, от препусканията на другите.
Любопитно е какво да правя при силен импулс за създаване и групови спирачки. Вероятно пренасочването на творческата енергия е възможно. Очаквам окритието си как, по възможност с по-малко усилия!?!
Освободете ми музата от работа, че ми е необходима, за да я наема спешно!

21.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет и девети

Десет желания.
Десет писти, по които да стартирам надскачането си.
Десет начина да се доближа до онова, което най-много искам за себе си.
Десет кръга, които заобикалят мишената ми.
Десет  предизвикателства, даващи вълшебен аромат на пътуването ми.
Десет /10/, състоящо се от  1 и 0, за да остане само 1 /единствената цел, мисия, която непременно следва да доведа до край/ ...

20.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет и осми

Емоционалната динамика на тъмния сектор ме плакнеше в един период на деня почти без прекъсване. На финала бях като добре изцедено пране.
Сега ми предстои да изпълня обещанието си.
Преди това мога единствено да напиша, че ако беше лесно, нямаше да е трудно.
Аз ли съм сбъркала пътя или той нарочно ми се сервира с точно тази панорама?
Обучение или лечение?
Черно-бялото продължава да е активна част от ежедневието ми, която затруднява забелязването на други цветове.
Ще видя!

19.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет и седми

Удовлетворение от поредната реализирана творческа идея.
Логично беше съчетана с натоварване, обмисляне, смяна в подхода, поемане на предизвикателството да реагирам различно, да бъда извън обичайния си комфорт, като начин на контрол и въпреки това да доведа замисъла докрай, да съдействам максимално идеята ми да бъде реализирана.
Подхвърлянията усещах като опит за уязвяване на способностите ми, като илюзорна помощ, като желание за дистанция, невключване, страх.
Чуждите комплекси, изпъкват на моя фон доста контрастно. Поне така е в моите сетива.
Допускам и обратното да е вярно, но не съм получавала скоро такава обратна връзка.
Активната копинг стратегия е днешното ми напомняне!!!
Искам да оспоря някои свои автоматични мисли.
Обичам групата си! Много ми помага, за вдигането на мъглата, която периодично забулва възприятията ми!

18.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет и шести

Картини, приказки, въображение...
Тренинги, автоматични мисли, оспорване.
Фурми, ядки, коняк.
Съпротиви, осмисляне, себеоткриване.
Освобождаване, отърсване, сваляне на картите.
Лудост, бяс, признания, отричания, обич, свързаност, топлина, уют.
Отново на чисто!

17.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридест и пети

Подследните дни съм ентусиазирана да променям обичайното си поведение.
Искам да сляза от колелото, което въртя, да спра да пея един и същ рефрен, да изляза от комфорта на един и същ отговор.
Стигнала съм до желанието да съм нова.
Имам необходимост да наруша стереотипа.
Търся възможност да променя онова в себе си, което ме кара да боксувам.
Искам да отворя скритите душевни сандъци на неизползвания си до момента потенциал!

16.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет и четвърти

Бързото ми закачане за съня снощи ме потопи в драматургия, в която естествено бях главен герой.
Извод: В сънищата ни, главният герой винаги сме самите ние.
Впечатляващо е, че сънят открива пространства за размисъл, които са важни за развитието ни на съответния етап.
Откакто съм се събудила се усещам свързана на някакво невидимо ниво със снощния ми филм, идеята му, чувството от преживяното, другите герои в него.
И тук съм, но част от мен е и там.
Имам нужда да разгледам всички кадри впечатани в главата ми внимателно.
Чувствам любопитство, тайнственост, привличане, желание да се вгледам във взаимовръзките и да си взема същественото за мен. Това, което ми трябва в момента, този момент.
Сякаш има нещо твърде важно в този сън, което си заслужава да не бъде изпуснато.
Захир!

15.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет и трети

Преуморена съм и ми се спи вече...
При умора, мисленето щурее хаотично, нефокусирано, незадълбочено.
Шансът за улов на инсайти нараства.
Алфа включването ускорява процеса, стига и възможността за записването им да е своевременна, иначе бързо отлитат там откъдето са дошли.
Имам нужда от почивка и сън...
Гмуркам се...
Уловът ще почака!

14.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет и втори

Интуицията ми работи.
Има хора, с които имам силно развита интуитивна свързаност, независимо от броя години или километрите разстояние.
Разпознавам ги сред морето, лодките, дърветата, снега.
Задействането на способностите ми, ме развесели.
Хареса ми да си припомня, че още го мога.
Потвърждавам за пореден път, че в този живот - случайности няма.
***
Нищо, което се опитва да прилепне по мен не ми харесва, освен ако това не е тялото на спящия до мен любим човек или новата ми рокля, стига да ми стои добре!
Държа на отделността, на уникалността, на разнообразието, на възможността да съм с някой, който не прилича на мен.
Привлича ме другостта, любопитството за другия, неговата специфичност.
Дори и да виждам в другия нещо мое, ми е интересно как той го употребява и изразява.
Принципно съм привлечена от онова, което по-малко притежавам, защото така се чувствам стимулирана да го развивам.
С хора, с които имам общи черти ми е по-добре да плувам, защото се чувствам по-спокойна, по-уверена, по-отдадена, но и по-бързо се уморявам.
Умората идва от големия първоначален разход на енергия за откриване и показване на общото.
Усетя ли се изследвана в приятелски кръг полудявам. За мен, това никога няма общо с приятелството. Дори не ме интересува, дали е хоби на другия.
Светът е пълен с хора за изследване.
Да изследваш приятел и близък е най-краткия път да го изгубиш.
Отказвам позицията на опитния заек.
Категорично!
Всички философски трактовки, какво е искал да каже лирическия герой, а какво е разбрал читателя, са излишни.
Нито искам да се напасвам, за да имам някой отсреща си, нито искам друг да се напасва, за да остана срещу него.
Емоцията ми е свързана с много силна раздраза и усещане за предателство.
Аналогично в последните 12 години би трябвало да ми е било хубаво да се ровя и изследвам финансите, данъците, декларациите на приятелите си.
Реално - знам, че сме приятели, заради друго и друго ни свързва.

13.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет и първи

Усилие в работата, граничещо с безсмисленост.
Настроение от вечерята и удовлетвореност от изключително ценните хора, които са в близост.
Възможност за още новогодишни подаръци, които преди секунди опаковах.
Получих ценни благодарности и добри думи днес - това е важно за мен. Хората са ми важни!

12.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет

Днес съм доволна от себе си. Успях да надмина някои от задръжките си, които от дълго време ме водеха към пасивно удрямване. 

Вършат ми се нови неща - те ме ентусиазират. 

Работата ми, ми действа все по-отегчително, до степен да ме съмнява, че мога да свърша нещо смислено за нея от тук насетне, че си заслужава да полагам усилие...

Тъпченето на едно място е досадно.

Търся си манивела, за да превъртя работата.

11.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден тридесет и девет

Не ми се отдаде да си обясня фазата, в която съм.

Нямах разпускането, на което се надявах.

Чувствах се дезангажирана по отношение на неотложна работна задача.

Не усещах удовлетворение от споделеност, за която се бях запътила. Изпитвах само удоволствието на вкусовите си рецептори.

Имах желание да се сдобия с нещо ново, но нямах сигурност, че ми е необходимо.

Несигурността надделя. Не изпитвам наслада, насилвайки се да притежавам нещо, когато не ми идва отвътре.

Неудовлетворително ми е като цяло.

10.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден тридесет и осми

Привличам чуждите пожелания и подаръци, отблъсквам пожеланите от мен.
Саботирам играта, идеята или по-меко казано подхождам егоистично и заявяващо себе си. Променям старите правила и традиции, на едно несъзнавано ниво и чак се удивлявам на това енергийно движение в мен и на способностите си. Определено съм изненадана.
Сякаш моят Марс е излязъл от храстите и се движи целенасочено и уверено, а Меркурий едва успява да осмисли действията му.
Интересно!

09.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден тридесет и седми

Успешна външна проверка на работната организация, която имам.
Замислям се дали при една проверка на душевната ми организация, резултатът би бил същия...
Свършиха ли тъмните дни?
Имах приятна среща, която ми остави усещане, че времето бе абсолютно недостатъчно за информацията, която чакаше да бъде споделена, разменена, обсъдена.
Все повече нямам търпимост и желание да служа на предишни ритуали.
Преминавам през тъмнината на личните си подземия и откривам отдавна забравени неща. Забелязвам, че не искам да ги премахвам, само да ги изследвам като дълбочина, възможност, замах на използване. Мога да бъда наистина кошмарна за другите, ужасна, отвратителна, безпощадна, безкомпромисна, крайна, помитаща, влудяваща. В пика на страхотията ми съм на границата с лудостта и крайната жестокост /физическа и психическа/ - звяр и манипулатор.
И се виждам, и разбирам, какво правя, обаче съм в съпротива да се спра от тази си роля, сякаш ще изневеря на природата си, която го иска от мен.
Там от дъното на мене си, гледката нагоре изглежда като безуспешен опит да излъжа тъмната си страна, че не съществува, а прекаленият позитивизъм, намирам за също толкова вреден, колкото крайния негативизъм.

08.01.2015 г.
Ванина

Read More

Ден тридесет и шести

Още от сутриннта приятели се погрижиха да си върна мили отминали спомени. Валяха припомняния на отдавна отминали дни, забавления, преживявания от много скъпи хора, с които сме израснали заедно в различни житейски периоди от време.
Много пожелания.
Странна смесица от носталгия, веселост и любими хора.
Добре ми дойдоха.
И приказката най-после продължава!

07.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден тридесет и пети

Преживяванията принудиха размишленията да отстъпят. Денят беше отговорен и натоварен, но вечерта бе забавна и разпускаща.
И все пак бях дистанцирана. Едно наум.
Трудно е да преминеш кошмарна поредица дни и да не остане следа.
Заместването помогна - предполагам временно.

06.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден тридесет и четвърти

Тегав ден. Трудно ми беше да превключа на работен режим.
Естествено работните задачи за следващите девет дни са повече от възможното време за изпълнението им. Това е неписана закономерност по това време на годината.
Разбирам вече чувството да те насилват да споделяш, когато не ти е до това и отсрещния съвсем не е наясно, какво повторно преживяване ти причинява.
Оприличавам го на повторно разглеждане на ужаса, но на забавен каданс. Хубавичко да се вгледаш в най-гадните ти моменти, в коктейл с размишление и обилно съветване.
Нищо, че не обичам такива коктейли.
По-страшният извод е свързан с дефицита на обич, от който ми призля окончателно.
Последното ми дойде като твърде закъснял проблясък.
Кой е казал, че трябва всеки ден да се харесваме?
Проповедниците на позитивизма няма ли да замълчат поне за ден?
Писна ми да изкачат от всички храсти. Аман от самаряни!
Имам кофти дни! Има и защо да ги преживея като такива!
Така предполагам.

05.01.2014 г.

Ванина

Read More

Ден тридесет и трети

Бясна съм на мъжете!
Наивници, смятащи се за герои, а цял живот не се пускат от фустата на майка си.
Бясна съм им!
До степен, че не искам да ги виждам и чувам!
Фустогонци немирясващи.
Манджите си искали да подправят и сменят.
Как ли и на мен може да ми писне, че чудо ще стане!
Никой да не е дръзнал да ми се мярка пред погледа идващите часове!

04.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден тридесет и втори

Гледам втренчено, а отвътре ми е изпразнено, като занулено.

Крайниците ми са отпуснати и мозъкът ми се люлее в пространството.

Привърших книгата за лудостта от преследването на нещото. Път, който досега не съм отчитала, че води до едно и също, ако не тръгна към мен.

Сега съм като онемяла, колко време на празен ход съм загубила.

Има ли смисъл да ме вълнува това? И загуба ли е?

Вървя и се оглеждам в лицата и ситуациите около мен, като в огледало.

Дали ми харесва разкривеното изображение отсреща?

Просто търся истината и се страхувам от нея!

Живеем в паралелна реалност.

Коя съм аз?
Какво мога да си върна, след като нищо не ми принадлежи!?!

03.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден тридесет и първи

Усещам липса, незавършеност, нехармоничност...
Някаква част от мен е забравена някъде в пространството и ме гори да си я върна, да хукна, за да я открия и да запълня себе си.
Трудно ме свърта. Едва сдържам себе си в това измерение. Гложди ме, че не съм на мястото си.
Някъде живее и трепти част от мен - липсващата моя част!!!
Мира нямам - воля имам да си я върна!!!

02.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден тридесети

2015 се втурна с любов, признателност, радост, благодарност, отдаденост.
В първия й ден имаше време за стопляне и наспиване, за похапване и излежаване, за четене и обмисляне, за разговори и наблюдение.
Живеенето е приключение и колкото и да сме подготвени все попадаме в ситуации, в които цялата ни подготовка и екипировка се оказват излишни или недостатъчни, защото опираме до провокацията да бъдем различни, нелогични, непоследователни.
За абстрактните подходи, за интуитивните решения и нестандартните хрумвания!
Да ни е честита!

01.01.2015 г.

Ванина

Read More