Oбичам да пиша. Изпитвам необяснимо влечение към това да се изразявам с думите изпод пръстите ми, по спонтанен, естествен начин. В този момент, просто оставих всичко настрана поради удоволствието да го правя. Има нещо много диво, животинско в мен последните дни, което се обажда и иска да бъде чуто, прието, разбрано. Сама ми е трудно да разбирам себе си /все още/. Харесва ми да го правя през другите, защото уча чрез тях. Харесвам ми да съм непретенциозна към това, което отсрещния иска да ми даде. Влудявам се от себе си, от контрола си върху другите, от агресията си, от тъмната си страна. Страхувам се от поразиите, които мога да причиня с нея. Днес се оприличих на мечка-стръвница, която може да убие, за да брани своето без значение от разположението на силите, без значение от другите.
Събудила съм дивачката в себе си и тя ме провокира, доколко мога да й устоя.
Аз съм си аз. Толкова ценя спонтанността на живота, че правя безумия от грешки, контролирайки го, с глупавата мисъл, че ще го направя по-добър така.
Аз съм вибрираща в момента. Дори не помня, какво написах по-горе.
Изглеждам прекалено черно-бяла. Дори сивотата не ми е по мярка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар