Тегав ден. Трудно ми беше да превключа на работен режим.
Естествено работните задачи за следващите девет дни са повече от възможното време за изпълнението им. Това е неписана закономерност по това време на годината.
Разбирам вече чувството да те насилват да споделяш, когато не ти е до това и отсрещния съвсем не е наясно, какво повторно преживяване ти причинява.
Оприличавам го на повторно разглеждане на ужаса, но на забавен каданс. Хубавичко да се вгледаш в най-гадните ти моменти, в коктейл с размишление и обилно съветване.
Нищо, че не обичам такива коктейли.
По-страшният извод е свързан с дефицита на обич, от който ми призля окончателно.
Последното ми дойде като твърде закъснял проблясък.
Кой е казал, че трябва всеки ден да се харесваме?
Проповедниците на позитивизма няма ли да замълчат поне за ден?
Писна ми да изкачат от всички храсти. Аман от самаряни!
Имам кофти дни! Има и защо да ги преживея като такива!
Така предполагам.
Естествено работните задачи за следващите девет дни са повече от възможното време за изпълнението им. Това е неписана закономерност по това време на годината.
Разбирам вече чувството да те насилват да споделяш, когато не ти е до това и отсрещния съвсем не е наясно, какво повторно преживяване ти причинява.
Оприличавам го на повторно разглеждане на ужаса, но на забавен каданс. Хубавичко да се вгледаш в най-гадните ти моменти, в коктейл с размишление и обилно съветване.
Нищо, че не обичам такива коктейли.
По-страшният извод е свързан с дефицита на обич, от който ми призля окончателно.
Последното ми дойде като твърде закъснял проблясък.
Кой е казал, че трябва всеки ден да се харесваме?
Проповедниците на позитивизма няма ли да замълчат поне за ден?
Писна ми да изкачат от всички храсти. Аман от самаряни!
Имам кофти дни! Има и защо да ги преживея като такива!
Така предполагам.
05.01.2014 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар