Ден четиридесет и четвърти

Бързото ми закачане за съня снощи ме потопи в драматургия, в която естествено бях главен герой.
Извод: В сънищата ни, главният герой винаги сме самите ние.
Впечатляващо е, че сънят открива пространства за размисъл, които са важни за развитието ни на съответния етап.
Откакто съм се събудила се усещам свързана на някакво невидимо ниво със снощния ми филм, идеята му, чувството от преживяното, другите герои в него.
И тук съм, но част от мен е и там.
Имам нужда да разгледам всички кадри впечатани в главата ми внимателно.
Чувствам любопитство, тайнственост, привличане, желание да се вгледам във взаимовръзките и да си взема същественото за мен. Това, което ми трябва в момента, този момент.
Сякаш има нещо твърде важно в този сън, което си заслужава да не бъде изпуснато.
Захир!

15.01.2015 г.

Ванина