Ден петдесет и девети

Нова порция бяс и яд. Толкова ми е трудно да я преглътна, а стомахът все повече ме боли от нищото в него.
Първо - притискане до стената, а после - нареждане с "благородния" номер - "Ти така си пожела!".
Мисля, колко още? Колко дни и колко нощи?
Отвратена съм широкомащабно.
Преживявам го, като класическо сриване, чиято основна цел е да си загубя илюзиите, но и ония доброкачествените, дето раждат смисъла.
Вчера четох виц за най-добрата марка винтоверт, който правел перфектни дупки.
By the way отнесе дузина такива на днешния ден преди години.
Почит!
И самоирония - душевните, няма кой да ги преброи. Не фигурират никъде и няма кой да каже, след колко точно броя си дал фира.
Губя смисъла!

30.01.2015 г.

Ванина