Интуицията ми работи.
Има хора, с които имам силно развита интуитивна свързаност, независимо от броя години или километрите разстояние.
Разпознавам ги сред морето, лодките, дърветата, снега.
Задействането на способностите ми, ме развесели.
Хареса ми да си припомня, че още го мога.
Потвърждавам за пореден път, че в този живот - случайности няма.
***
Нищо, което се опитва да прилепне по мен не ми харесва, освен ако това не е тялото на спящия до мен любим човек или новата ми рокля, стига да ми стои добре!
Държа на отделността, на уникалността, на разнообразието, на възможността да съм с някой, който не прилича на мен.
Привлича ме другостта, любопитството за другия, неговата специфичност.
Дори и да виждам в другия нещо мое, ми е интересно как той го употребява и изразява.
Принципно съм привлечена от онова, което по-малко притежавам, защото така се чувствам стимулирана да го развивам.
С хора, с които имам общи черти ми е по-добре да плувам, защото се чувствам по-спокойна, по-уверена, по-отдадена, но и по-бързо се уморявам.
Умората идва от големия първоначален разход на енергия за откриване и показване на общото.
Усетя ли се изследвана в приятелски кръг полудявам. За мен, това никога няма общо с приятелството. Дори не ме интересува, дали е хоби на другия.
Светът е пълен с хора за изследване.
Да изследваш приятел и близък е най-краткия път да го изгубиш.
Отказвам позицията на опитния заек.
Категорично!
Всички философски трактовки, какво е искал да каже лирическия герой, а какво е разбрал читателя, са излишни.
Нито искам да се напасвам, за да имам някой отсреща си, нито искам друг да се напасва, за да остана срещу него.
Емоцията ми е свързана с много силна раздраза и усещане за предателство.
Аналогично в последните 12 години би трябвало да ми е било хубаво да се ровя и изследвам финансите, данъците, декларациите на приятелите си.
Реално - знам, че сме приятели, заради друго и друго ни свързва.
Има хора, с които имам силно развита интуитивна свързаност, независимо от броя години или километрите разстояние.
Разпознавам ги сред морето, лодките, дърветата, снега.
Задействането на способностите ми, ме развесели.
Хареса ми да си припомня, че още го мога.
Потвърждавам за пореден път, че в този живот - случайности няма.
***
Нищо, което се опитва да прилепне по мен не ми харесва, освен ако това не е тялото на спящия до мен любим човек или новата ми рокля, стига да ми стои добре!
Държа на отделността, на уникалността, на разнообразието, на възможността да съм с някой, който не прилича на мен.
Привлича ме другостта, любопитството за другия, неговата специфичност.
Дори и да виждам в другия нещо мое, ми е интересно как той го употребява и изразява.
Принципно съм привлечена от онова, което по-малко притежавам, защото така се чувствам стимулирана да го развивам.
С хора, с които имам общи черти ми е по-добре да плувам, защото се чувствам по-спокойна, по-уверена, по-отдадена, но и по-бързо се уморявам.
Умората идва от големия първоначален разход на енергия за откриване и показване на общото.
Усетя ли се изследвана в приятелски кръг полудявам. За мен, това никога няма общо с приятелството. Дори не ме интересува, дали е хоби на другия.
Светът е пълен с хора за изследване.
Да изследваш приятел и близък е най-краткия път да го изгубиш.
Отказвам позицията на опитния заек.
Категорично!
Всички философски трактовки, какво е искал да каже лирическия герой, а какво е разбрал читателя, са излишни.
Нито искам да се напасвам, за да имам някой отсреща си, нито искам друг да се напасва, за да остана срещу него.
Емоцията ми е свързана с много силна раздраза и усещане за предателство.
Аналогично в последните 12 години би трябвало да ми е било хубаво да се ровя и изследвам финансите, данъците, декларациите на приятелите си.
Реално - знам, че сме приятели, заради друго и друго ни свързва.
13.01.2015 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар