Успешна външна проверка на работната организация, която имам.
Замислям се дали при една проверка на душевната ми организация, резултатът би бил същия...
Свършиха ли тъмните дни?
Имах приятна среща, която ми остави усещане, че времето бе абсолютно недостатъчно за информацията, която чакаше да бъде споделена, разменена, обсъдена.
Все повече нямам търпимост и желание да служа на предишни ритуали.
Преминавам през тъмнината на личните си подземия и откривам отдавна забравени неща. Забелязвам, че не искам да ги премахвам, само да ги изследвам като дълбочина, възможност, замах на използване. Мога да бъда наистина кошмарна за другите, ужасна, отвратителна, безпощадна, безкомпромисна, крайна, помитаща, влудяваща. В пика на страхотията ми съм на границата с лудостта и крайната жестокост /физическа и психическа/ - звяр и манипулатор.
И се виждам, и разбирам, какво правя, обаче съм в съпротива да се спра от тази си роля, сякаш ще изневеря на природата си, която го иска от мен.
Там от дъното на мене си, гледката нагоре изглежда като безуспешен опит да излъжа тъмната си страна, че не съществува, а прекаленият позитивизъм, намирам за също толкова вреден, колкото крайния негативизъм.
Замислям се дали при една проверка на душевната ми организация, резултатът би бил същия...
Свършиха ли тъмните дни?
Имах приятна среща, която ми остави усещане, че времето бе абсолютно недостатъчно за информацията, която чакаше да бъде споделена, разменена, обсъдена.
Все повече нямам търпимост и желание да служа на предишни ритуали.
Преминавам през тъмнината на личните си подземия и откривам отдавна забравени неща. Забелязвам, че не искам да ги премахвам, само да ги изследвам като дълбочина, възможност, замах на използване. Мога да бъда наистина кошмарна за другите, ужасна, отвратителна, безпощадна, безкомпромисна, крайна, помитаща, влудяваща. В пика на страхотията ми съм на границата с лудостта и крайната жестокост /физическа и психическа/ - звяр и манипулатор.
И се виждам, и разбирам, какво правя, обаче съм в съпротива да се спра от тази си роля, сякаш ще изневеря на природата си, която го иска от мен.
Там от дъното на мене си, гледката нагоре изглежда като безуспешен опит да излъжа тъмната си страна, че не съществува, а прекаленият позитивизъм, намирам за също толкова вреден, колкото крайния негативизъм.
08.01.2015 г.
Ванина
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар