Има връзка между онова, най-чисто и свято
чувство - любовта и децата.
Да искаш да отдадеш това чувство на някого е като
отношението към собствените деца. И любимият човек, и детето са ни скъпи, мили,
нежни, крехки, обични, свидни. И на любимия, и на детето си желаем да отдадем
най-хубавото от себе си. Да научиш детето си на онова, което знаеш за живота е
като да го споделиш с любимия. Мъдрият човек продължава да учи и от децата и от
любимия си. Да възпиташ отношение е възможно, ако го даваш. Особено ако децата
са от противоположния пол, те не могат да не усвоят от родителя си урока, каква
обич да търсят в душите на бъдещите си партньори, а това е същата тази обич,
която родителят има умението, качествата, способността да отдава, както на
децата си, така и на любимия си.
И
любимият човек, и децата единственото, което искат е да бъдат обичани. Чрез
тази обич се учи много повече за живота, отколкото от всички години в училище,
в университета... Любовта има способността да се обновява, преминавайки помежду
ни и да увеличава възможностите ни за справяне, да ни обогатява, хармонизира,
успокоява, вдъхновява, активизира, обучава... Попита и отдадена, ни
усъвършенства повече от всички възможни специализации, защото повдига духа и
изостря сетивата ни за най-фините трептения и енергии около нас.
В
астрологията, съвсем неслучайно любовта като чувство и отношение към нея,
съжителства в един и същ дом, с отношението ни към децата,
Нека
се вгледаме в обичането и в децата и да помислим...
Какво
ли очаква едно дете от родителите си? - единствено да чувства, че е
обичано. А любимият? И за любимия и за децата, обичта е основната им храна.
Обичта е основата и целостта, спойката на връзката.
Какво
ли се случва в душата на едно дете, ако родителят му се разгневи, без да му
обясни, че гневът му относно неговото поведение, не намалява обичта му към
него? - страда, плаче,
чувства се самотно, страхува се, че не може да покрие стандартите на родителя
си и ако това започне да се случва често, се затваря, чувства се необичано,
незащитено и само започва да изгражда стени от защити, за да оцелее в този
контраст-трайни щети. А любимият човек? И за любимия, и за децата, дори да сме
им много гневни за постъпките, следва след като им обясним причините за
собственото ни емоционално състояние, за онова, което ни е наранило и не
приемаме за добре, да ги уверим че независимо от това ги обичаме.
Какво
ли се случва в главата на едно дете, ако родителят му, се почувства обиден,
наранен и се затвори в мълчание? -
много страда, защото не знае, какво да направи, за да увери родителя си, че е
допуснало грешка и недоумява, как може човекът, който довчера го обграждал с
толкова внимание и нежност, сега да не съществува за него. Мълчанието е
най-тежкото психично наказание, което родителят може да нанесе на детето си.
Това буквално е убиване на психично ниво, защото е свързано с отнемане на
психичния живот. Такива деца, после стават същия тип насилници. А, какво ли
чувства любимият? И любимият, и децата се оказват в патова ситуация при
мълчанието на значимия за тях обект. Да не разбираш, какво се случва в другия,
какво преживява, какво мисли, как да му помогнеш, създава усещането, че каквото
и да направиш по отношение на него, ще сбъркаш. А, щом се страхуваш да не
сбъркаш и да не влошиш ситуацията, защото това все пак е най-важния ти човек,
обичта се изкривява.
Какво
се случва при физическо насилие от страна на родителя върху детето е излишно даже да коментираме - наясно
сме. Всеки насилващ децата си, насилва и любимия си. И в любимия, и в децата,
възниква една жертвена привързаност към насилника формираща болна обич.
Какво
ли се случва във вътрешния свят на едно дете, което бива лишавано от това да
вижда, чувства, получава обич? -
израства душевен инвалид и никога не се адаптира към живота. А любимият? И
любимият, и децата лишени от напояването и грижата на обичта, в един момент
спират да вярват в смисъла на това чувство и прекарват остатъка от живота си в
безчувственост и безверие в значимия друг.
Какво
ли се случва с детето, ако родителят, му каже, че повече не му вярва? - изпада в шок, не разбира, стои
объркано и гледа, как единственият му най-близък човек не му вярва. Дори
родителят да има основание за това, за детето тези думи са сриващи, жестоки,
смазващи. Може ли да се живее във вина, че си загубил доверието на най-скъпия
си човек? Такава вина, залепва и води до съзнателно несъздаване на връзки, за
да се избегне възможността да разочароваш, кой да е значим следващ. А любимият?
И, любимият и детето не знаят, как да реагират. Как да обичат, как да получават
обич без доверие? Изтръгване е това от корен на живеца на любовта и светът им
се обръща наопаки.
Съзнаваме
ли го като го причиняваме на децата си? А на любимия човек? Можем ли да го
причиним на любимия, без да го причиним и на децата си? А обратно? НЕ, не можем!!!
Не
можем, защото това е един подход, обич с едно и също начало и или го осъзнаваме
и тръгваме да променяме дефектиралите от детството си сектори или ...
Едно
пораснало дете, хубаво бронирано от родителските неумения, среща невероятна
трудност да промени мисленето си, чувстването си, поведението си като вече
възрастен и да не пречупва случващото му се със значимия друг, през погледа на
травматичното детско преживяване.
Да
променяме дълбоко врастналите възприятия на детето в нас е много трудно и
съвсем не безболезнено, но всичко в името на любовта и децата си заслужава!
10.03.2014 г.
Ванина
