Живееш, за да се дариш!

"Подари ми нещо скъпо, като душата си.
 Тела на безценица има ежедневно!"
/Исабел Алиенде/

Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,

аз знам, какво усеща всеки, избрал да бъде сам.

Да нямаш друг, да нямаш друга, а само някакъв мираж,

изгубен в превода на себе си, пътник - с куфар без багаж.

Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,

аз знам, че в ината, човек умира да е сам.

Да е семеен, но на книга, да има къща, но да няма дом,

да е обичащ и сърдечен, а в душата му да е като след взлом.

Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,

аз знам, какво е да си с другите и пак да се усещаш сам.

Да живееш без компромис, да мълчиш от силен бяс,

да се бунтуваш срещу себе си и пак да разиграваш фарс.

Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,

аз знам, че всеки сам избира, колко да остане сам.

Да види, колко време губи да бъде свръхчовек

и да поиска да почувства една година, като век.

Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,

аз знам, че някога ще видиш, безсмислието да си сам.

Да бягаш или да се криеш, да се затваряш и дори тъжиш

и ще умреш и ще се отмиееш - ей там е място да мълчиш.

Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,

аз знам, че още ясно помниш, че идваш и умираш сам,

но между края и началото споделяш обич и твориш,

създаваш себе си за другите, живееш, за да се дариш!

01.12.2015 г.

Ванина

Read More

Ти ме научи да чувствам!

Да обясня на кой да е друг в седмицата на бащата, на какво ме е научил моят баща, ми дойде слабо зачитащо и много неуважително към него. Баща ми е толкова важен за мен и моето съществуване, че чувствам необходимостта да се обърна с мислите и думите си към него, с цялата си обич, респект и уважение! Той заслужава "да ги чуе" лично от мен. 

***

Ти ме научи да чувствам!

Научи ме на диапазона на болката, страха и гнева, научи ме и на радостта!

Научи ме на пълния интензитет от тези чувства, на това как да се впускам в емоцията, как да плувам в нея, дори и под вода, без да се удавя!

Научи ме на гордост от това, което съм и това, което имам – себе си, приятелите си, любимите си, децата си, мечтите си, постиженията си, идеите си, способностите си!

Научи ме, че най-сигурното е несигурността на парите и материалните притежания и колко е безумна мисълта, че могат да увеличават стойността на това, което съм!

Научи ме да бъда организирана, отдадена, творяща в работата си!

Научи ме да пиша и да се изказвам – стегнато, уверено и точно!

Научи ме да живея емоционално живота си!

Научи ме, че е глупаво да приемам за даденост хората, които обичам и че е важно да уважавам изборите им кога и колко да останат до мен!

Научи ме да живея без физическото ти присъствие до мен!

Научи ме да се чувствам добре в себе си, дори когато съм сама!

Научи ме да спра да те проектирам в любимия човек!

Научи ме да нямам очаквания!

Научи ме как да престана да копирам твоята буря в мен!

Научи ме да престана да искам обяснения за даденото и недаденото, отваряйки ми очите, че от дистанцията на времето – тези отговори носят всичко друго без удовлетворение!

Научи ме да спра да пропилявам време в намерение да направя първата крачка към някой човек, желание, работа, мечта. С личния си пример ми показа как се понася отговорността и цената на промяната!

Научи ме да обичам крайно, отдадено, безусловно, страстно, с всяка клетка от себе си!

Научи ме на безсмислието да се сравнявам с другите и как да имам очи за уникалността си!

Научи ме да рискувам, казвайки мнението си, изразявайки несъгласието си, излагайки убежденията си, показвайки чувствата си, поставяйки дистанция, без да правя компромис със себе си и принципите си!

Научи ме да се обичам, дори тогава, когато другите изпитват различно чувство към мен!

Научи ме да вярвам в себе си и да правя всичко, което искам от душа и със сърце!

Научи ме да бъда честна пред себе си!

Научи ме да те обичам, заради това, че имам живота си, благодарение на теб, заради онова, което си ми дал, когато беше до мен и да спра да се взирам в липсата ти и онова, което ти бе невъзможно да бъдеш!

Научи ме да търся други начини за справяне, отвъд онези, които ти ми показа за възможни!

Научи ме да ценя семейството си и да инвестирам в него!

Научи ме, колко излишно чувство е съжалението!

Научи ме да дам на децата си това, което на теб ти беше трудно да ми дадеш по начина, по който исках от теб, а нямах възможност да получа!

Научи ме да виждам в отговорите и отклика на любимия човек към мен – себе си, своите трудности и проблеми в комуникацията, изразяването, даването, вземането, разбирането, обичането! Научи ме да искам да остана, да присъствам във връзката и да имам желание да я направя по-хубава, по-смислена, по-ефективна, по-цялостна, по-взаимна, по-изпълваща, по-топла, по-доверяваща, по-съкровена, само със своята промяна в нея!

Научи ме, че „Захирът” може да бъде инсайт или мотивация в живота ми, но превърнат в цел – може да ме отнеме и лиши от него, защото животът е това, което е тук и сега, а „Захирът” е в свят отвъд този!

Научи ме, показвайки ми, че в края на живота си, най-трудната, тежка и критична равносметка за човек е собствената. Чрез теб видях, че в края всичко друго и всеки друг губи значение и смисъл, освен наученото от лично преживяното!

Научи ме, че смисълът е в това да живея в себеприемане, обич към себе си и удовлетворение от себе си!

Научи ме, че ако аз се чувствам добре и комфортно в себе си, ще се чувствам добре с всички други около мен и всичко друго, което ми се случва!

Научи ме, че уроците ти ще продължават, докато аз съм жива, защото ти живееш в мен!

11.11.2015 г.

Ванина

Read More

Аз оцелявам!

Новолуние!

Нова възможност да създадем нещо ново за себе си или да започнем с онова, което дълго отлагаме по защитни причини.

Време е да започнем да се разделяме със страховете, които сковават, спират, саботират мисията ни, изявата на същността ни, развитието ни...

Тук е моментът да напомня, че по време на кое да е житейско корабокрушение, страхът е най-сигурният начин да си гласуваме сами „Ти оставаш” и да не се качим на онази спасителна лодка, за да довършим мисията си!

Чувството на страх е необходимо, за да развие в нас разбиране за самосъхранение, да заостри нашата предпазливост и да ни обърне внимание, колко е важно за самите нас нашето оцеляване.

Сякаш още с раждането си биваме инструктирани, подобно на инструктажът преди всеки самолетен полет, че в случай на авария, първо поставяме своята собствена маска, а после помагаме на другите пасажери до нас, ако не могат да се справят с поставянето на техните.

По-късно в резултат на наученото в ранния си опит и възпитание, в някои от нас това разбиране се изкривява и при стресиращо преживяване, първо гледаме да спасим другите, а себе си, сме готови да пожертваме психически и/или физически. Така жертваме мисията си, сякаш нашата собствена е по-маловажна от тази, на кой да е друг.

Замислих се, че има много хора, които всъщност не искат да бъдат спасявани, защото не могат да си представят себе си в спасена действителност. Не знаят, какво да правят в нея.

Избори, избори, избори!!!

Всеки е добре да направи личния си избор. Не избора на някой друг!

Нека всеки направи за себе си избор, за който е узрял с ума и готов със сърцето!

Изборът дали и с кой свой страх е време да се разделим е различен за всеки.

Важно е да носим разбирането, че по този начин гласуваме за себе си „Аз оцелявам!”, защото ние сме единственото, което притежаваме, има смисъл и си заслужава, а на всички други ще помогнем най-качествено именно с промяната в нас самите.

13.10.2015 г.

Ванина

Read More

Възкръсвайте и ще се раждате!

Великден!

Величието на този ден е в напомнянето за силата и необходимостта да вярваме, че именно Възкресението е промяната, която има енергията не просто за движение напред, а за скок, надскачане на ограниченията и преминаване в ново ниво на развитие ...

Възкресението е напомняне, че когато нещо умира друго се ражда, че преживяното страдание се осмисля единствено от възможността за промяна, че всички ограничения, ни тласкат към нови постижения, че загубата на комфорт е най-мощния катализатор за пожелаване на новото и стремеж към него ...

Възкресението е точката на случване в нас, в която неразбирането, неслучването, лицемерието, саботиранeто, спъването, падането, фалшът, предателството, страданието, загубата, болката толкова изтерзават тялото и душата ни, че в края, след смирението и прошката, точно по време на най-голямата тъмнина в нас, незнайно откъде раждаме пламъка на новата възможност, новото разбиране, смисъл, идея, копнеж, живот.

Възкресението е учение за промяната, за начина, по който тя се случва в нас, за начина, по който може да ни изведе едно стъпало на горе по зелената спирала на живота.

Възкресението е урок за пускане на старото, неработещото, задържащото ни и осъзнаване на необходимостта от новото.

Възкресението е като възможност за поемане по нов път, от позицията на стария, за израстване от вече усвоеното към новото и непознатото, за предизвикване към различното и неусвоеното, за стимулиране от наученото към ненаученото.

Възкресението е преодоляването и разширяването на личните ни граници.

Възкресението е надскачане на себе си.

Възкресението е крачката на прехода в нас!

Възкресение е да промениш начина си на живот, да заживееш по нов начин, да станеш самостоятелен или да започнеш да се грижиш за някой друг, да започнеш работа или да смениш старата, да се преместиш в ново населено място или да попътуваш из места, за които никога не си намирал време и възможност, да се отървеш от вреден навик или промениш начина си на хранене, да започнеш да учиш или да избереш ново обучение, да започнеш нова връзка, да приключиш вече неработещата или да се промениш в старата, да избереш нов спорт, ново хоби, нови приятели, нова среда, да променяш себе си ...

Няма истинско Възкресение, без преди това да не сме били разпнати на кръста в болезнено страдание, но няма и друг път за раждане на новото в нас.

Всяко страдание се осмисля в акта на Възкресението!

Това, за което сме страдали до днес, преди време е било родено от пламъка на някое наше прежно Възкресение!

Възкресението и раждането се случват в една и съща точка!

Възкресението е изборът ни за промяна.

Възкресението е енергия за развитие!

С всяко Възкръсване се раждаме за нов живот!

Възкръсвайте и ще се раждате!

13.04.2015 г.

Ванина

Read More

От днес за утре /между или отвъд дните/

Днес е 80-тият ден. Страхувам се, че ще станат 800, 8000... без да достигна до това в себе си, което не ми дава мира и ме мята в морето ми, със силата на мъртво вълнение.

Излизам отгоре, поемам въздух за част от секундата и мътна вода ме засмуква и забива на дъното във фуния от пясъци. Пясъци, които стържат голото ми тяло, впиват се в мен и боли вероятно, но по-отвътре идва страшната болка. 

Удрям се в дъното като парцалена кукла и нещо ме повдига нагоре към повърхността за още една кратка порция въздух. Чувствам се като забавление, за садистичен наблюдател. Изнемощявам от съпротиви, отпускам се полужива и вълните спират за неизвестно време. Нося се на повърхността. Опитвам се да успокоя ритъма си, да го синхронизирам с полюшването. Трудно е!

Жива ли съм?

Аз ли надигам пак вълните?

Страхувам се, че годините ще минат преди да вникна в смисъла на тази болка.

Страхувам се, че никога няма да разбера, защо кръгът е такъв.

Тук е само страдание. Живеем в страданието, удължаваме го. Може би не сме си заложили изход от него! Може би и не търсим изход! Може би живеем, за да изстрадаме! Може би нестраданието е само да подсили самото страдание с още по-голяма сила! Може би се самозалъгваме, че има друго освен страдание!

Страданието е някак сигурно, неотменно, гарантирано. Страданието е като отправна точка от раждането към умирането. Страданието е впечатано във времето. 

Нестраданието е временно. Нестраданието е патология. Еуфорията е лудост - страданието норма.

Страданието е постоянното присъствие във всеки миг. Нестраданието краде време от страданието. Време, което изглежда някак безуспешно, безсмислено, глупаво отклонение на фона на сигурния финал. Никой не умира щастлив, освен болните от нестрадание...

Страданието осмисля всичко дори нестраданието. Парадокс.

Не знам нищо за процеса от умиране към раждане. Може би не си го спомням нарочно – по волята на садистичния наблюдател, но виждам, че в целия процес от раждането към умирането – умираме с всяка секунда, всяко вдишване, всеки миг и това е свързано със страдание. Нестраданието по този път е едва забележимо и се опитва всячески да оправдае страданието. Събираме се, за да се разделим. Щастието от мига, в който се е появило, започва да свършва. Любовта от първия миг, започва да изстива. Приятелството поема пътя на забравата, а хубавото се изпарява в края.

Носим печатите на страданието до края или и отвъд него. Запълваме пространството, за да го изпразним.

Удрят ни пясъците, дерат ни, потъваме... Създаваме, за да изгубим.

Обреченост още от първата глътка въздух.

„Здравей, моя любов и моя любов, сбогом!

Всички се раждаме и всички умираме!”

/https://www.youtube.com/watch?v=1hiEXwyto4k/

И там под пироните и кръста е затрупано всичко, което е създавало, раждало, обичало, усмихвало, ощастливявало в късите мигове между две дълги страдания...

Там е всичко, но за ирония, никога повече не виждаме там смях, щастие, любов... Пръстта е като символ на вечната забрава.

Болезненият спомен от загубата съвсем не е смях, щастие, любов...

И цикълът се повтаря с децата ни...

Здравей!

и

Сбогом!

19.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден седемдесет и осми

Днес съм видимо различна за себе си от вчера. Разглеждам отражението отсреща и то ми е по-скоро чуждо.
От търсене на себе си, спрях да се разпознавам!
18.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден седемдесет и седми

  ”Истината не може да бъде достигната, освен чрез опит за разбиране на противоположностите.”
http://www.bg.pastoukhov.com

Тези думи ме докоснаха днес. Истините все са относителни, понякога трудни, друг път нелеки.
Има хора, които оставят дълбоки бразди в мислите ми, хора завладяващи, непринудени, естествени, леки, с една откровена автентичност и леко, загадъчно излъчване, хора докосващи, като тези думи -тайно, мъдро, красиво, задълго.
Днес си спомних за един такъв необикновен-обикновен човек. Един фотограф, който срещнах преди около три години, като всички хубави неща "случайно". Присъедини се към мен и близките ми, чувайки родна реч, по време на обиколката ни из внушителния замък на Чаушеску. По-късно разгледах фотографиите от невероятните му пътешествия и изчетох  почти всичките му есета, хроники, мисли, сътворени по време, между или след тях.
Богат човек! Човек без граници на създаването. Човек - пътешественик.
Такива хора ми се иска да познавам по-отблизо!
Зрънцето смисъл ражда в тях целогодишно!

17.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден седемдесет и шести

Безпощадна съм!

Светът ни е възприятието ни за него, илюзията ни.

Накъдето и да погледна прииждат уроци.

Чувствам се много възрастна индианка с посребрени дълги коси, сплетени на две плитки.

Помня ритуалите на племето за онова, което идва и си отива.

Ахун!

Животът изтича, потъва, изчезва от нас с всеки миг, с всяко издишване...

Гложди само несвършеното, неизживяното, непрочетеното, невидяното...

Всеки може сам! 

Онова, което не може сам е да учи.

Душата учи само чрез другия!

Къде съм?

16.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден седемдесет и пети

Фотони проблясват. Неуспехите и загубите, могат да бъдат преформулирани.
Да си нащрек за добре познатите и заучени свои реакции е далеч по-смислено, от това да внимаваш за тези на другите. Да развиеш в себе си нюха към следите на своите защитните бягства и проблясъците от мисловни светкавици е важна стъпка по пътя на Аз-вото израстване. Приключението е сигурно, предизвикателствата гарантирани, трудностите неизбежни.
Всеки друг път води доникъде!

15.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден седемдесет и четвърти

Долу, по-долу, най-долу... Дълбоко гмуркане и плуване. Останах без сили! Страхотна работа по защитно извличане. Хем ми е добре да задържам дълбочината, хем ми е уязвено.
Като дрога е!
Искам пак!

14.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден седемдесет и трети

Пътувам мислено.
Разхождам се назад и напред.
Студено ми е.
Яде ми се мляко с ориз.
Сериозността, твърдостта и категоричността в мен, нощес ми споделиха, че били развълнувани.
Днес отворих загадката, която бях консервирала преди четири години и я разгадах от пръв поглед.
Удивително!
Тази тактика, вероятно е приложима и в други забравени от мен области!
Струва си да проверя!

13.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден седемдесет и втори

Огледалото.
Това беше удивителната днес.
Знак внимание, за резонанса на вътрешното преживяване навън и обратно, за актьорската игра на Его-то, прикриваща същността на проблема вътре, насочвайки го навън, за майсторството да излъжем себе си, за да скрием, всичко, което ни притеснява, смущава, наранява несъзнавано.

12.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден седемдесет и първи

С усещането съм за вирус в софтуера.
Безсмислено е дори да поглеждам към звездите и аспектите горе.
Случващото се  е непредвидимо.
Знам само, че нещо не е наред.
Сатурнианска година.
Сатурниански уроци.
Тежат и променят трайно.
Преминават през теб без да имаш време дори да свикнеш със строгия маниер на разчистване на терена, без дори да си се нагласил за промяна.
Разбърква, обърква ... Вдига летвата и което може да мине остава, другото изчезва в бездната безвъзвратно.
Със Сатурн преговори няма. Който разбрал - разбрал, останалите да му мислят, ако осъзнават тежестта на случващото се!
Студенина и дълбока тъга ме обзема, а съм още в началото на периода.
Мисленето боли!

11.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден седемдесети

Насрочване - отсрочване.
Най-постоянното нещо е промяната.
Трудност и изненади - неприятни.
Как да обещаеш утре, когато никога не си сигурен дори и в себе си днес?
Животът ми експериментира с мен!
Неспокойна съм!

10.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден шестдесет и девети

Ако времемерът беше с времестоп,
ваканциите със repeat
огледалото с бутон назад,
а тегавите дни на skip,
щях повече да мога отсега
и да се размина със случайността!
А плоскостите все са две-
от много зле до най-добре,
и всеки избор е контраст,
по цвят, по време и по страст!

09.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден шестдесет и осми

Схватката с несъзнаваното - съприкосновението с него е вече опит да бъде изтласкан нагонът. За по-голяма сигурност се впускаме в изкуството на създаване на забрани, които да го държат на сигурна дистанция. Ритуали, церемонии, обичаи, заплахи, страхове от авторитетите, колкото повече, толкова по-труден е достъпът до изтласканото. И все пак, колко заразна, покълваща, светкавична е идеята идваща от дълбините ни!!!
Толкова многобройни препятствия, толкова крайни, жестоки, безпощадни, само и само да държат изкъсо дивия жребец на желанието!!!
Поколения изнурителен труд на институции, религии, секти, монархии, общности, организации, политически формации, научни и други гилдии..., чиито контрол пропада само от един спомен, сън, полъх, инсайт, миг. Само за части от секундата желанието, пробива тежките правила и порядки. Произходът му: либидо или деструдо е без значение. Всяко от тях може да е част от противоположното или да води до него.
Ин и Ян!
08.02.2015

Read More

Ден шестдесет и седми

Кулинарно съботно пътешествие с аромат на прясно изпечени милинки. Търсих, важното за мен в новата книга на нощното ми шкафче. Невротизмът бил с първоизточник страха от прекрачване на нагоните.
Добре познатото старо достига до мен като звук от извехтяла грамофонна плоча.
Остаряваме! Виждам го в очите на децата си!

07.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден шестдесет и шести

Предполагах, но усещането да гледаш навътре в себе си е твърде вълнуващо. И понеже за мен беше по-скоро реално, отколкото фантазно преживяване, потвърждавам, че чувството на хармония и вълшебство е толкова изпълващо, че си заслужава да бъде изпитано пак.
Навътре изглежда като космос..., като звездно небе...

06.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден шестдесет и пети

Животът изглежда не може да бъде нормален. Не е просто обърнат с краката нагоре, а сякаш полюсите са сменени. Има някаква крайна налудничавост на дните, трясък, сблъсък, брътвеж. Изчезване, заличаване, омаломощаване ...
Влача веригите на миналото. Звукът им оттеква в кухините ми. Аз съм друга.
Непоносимо трудно ми е!

05.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден шестдесет и четвърти

Бълбукам. Опротивяло ми е от едностранчивост, тесногръдо думонанизване, от плява за улесняване суркането по корем. Нескопосаните опити за себевъзхищаване по пътя на всякакво ...логстване вече не просто възбуждат перисталтиката ми, надигайки я до диафрагмата ми, а ме бетонират изцяло в шестото ми чувство, разтърсило душата ми от лето 2014-то, за несъзнавано-съзнаваната измяна. Било, каквото било.
В крайна сметки, много вечни неща приключиха. Прекалено много време отделих да се съмнявам в себе си.  Нездравото, така или иначе не оцелява.

04.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден шестдесет и трети

Пълнолуние в Лъв - в точно този момент.
Творчество, игривост, предизвикателство, веселие, деца, показност, настроение, възможност за творчески рестарт.
Постилам червения килим за музата ми и я очаквам по-бляскава и можеща от всякога.
Тази година с нея ще се движим синхронично. Тя и аз - дует!
Време е да се сработим, заради общата ни страст към създаването.
Амин!

03.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден шестдесет и втори

Днес забавих часовника на времето в себе си, разширих го.
Огледах взаимоотношенията през композита и те се оцветиха в едно повтарящо се, кармично напомняне - очевидно всичко ще разигравам до научаването на урока.
Кентаварът пази входната врата на Аз-а от несъзнаваното или обратното. За поредица важни връзки това се оказа възлов момент.
Духовният пазител - ранява, но и лекува.
Няма порастване без страдание!

02.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден шестдесет и първи

Пътуването назад във времето продължи, в съпровод с още кулинарстване и неделно разпускане. Силните емоции уморяват. Почивката бе предизвикано-желана.

Моето място!

01.02.2015 г.

Ванина

Read More

Ден шестдесети

Старите ленти действат психотерапевтично. Връщат забравени емоции, спомнят минали преживявания, вглеждат в смисъла, непринудеността, естествеността, простотата на взаимоотношенията, елементите на взаимодействието, подтиците за движение...

Животът отстрани...

Любопитно е как времето се наслагва едно върху друго, а пространството загубва очертания.

Интересно е в завоите на паметта!

31.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и девети

Нова порция бяс и яд. Толкова ми е трудно да я преглътна, а стомахът все повече ме боли от нищото в него.
Първо - притискане до стената, а после - нареждане с "благородния" номер - "Ти така си пожела!".
Мисля, колко още? Колко дни и колко нощи?
Отвратена съм широкомащабно.
Преживявам го, като класическо сриване, чиято основна цел е да си загубя илюзиите, но и ония доброкачествените, дето раждат смисъла.
Вчера четох виц за най-добрата марка винтоверт, който правел перфектни дупки.
By the way отнесе дузина такива на днешния ден преди години.
Почит!
И самоирония - душевните, няма кой да ги преброи. Не фигурират никъде и няма кой да каже, след колко точно броя си дал фира.
Губя смисъла!

30.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и осми

Събрах се със стискане на зъби, за да работя. Крещеше ми се на всички, заради които премълчавах и не изказвах на глас емоциите си, та стигнах до това сега.

Бях раздвоена - от всичко да зарежа и на всеки да си върна, до това да продължа упоритото си и безропотно живеене.

Колко ли време мога още да държа тази линия?

Противна ми е!!!

29.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и седми

Всичко ме болеше днес. Всеки мускул, сухожилие, кост. Клетките ме боляха. Пълно физическо сриване. Място не можех да си намеря и поза...
Бях в постоянен унес, ту горе, ту долу. Ден накъсан между болката и бързото сънно спускане.
Пространството между кожата ми, днес бе неудобно и тясно.
Добре е да преосмисля случилото се!

28.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и шести

Ден в размисли за груповите съпротиви, тенденции, закономерности.
Вгледах се в някои свои страхове.
Вихрих се в еуфория, покрай нови хрумвания.
Сега имам нужда да си съхраня енергията.
Трябва ми!

27.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и пети

Днес ме налазиха размисли за отминали ситуации, взаимоотношения, случвания.
Трудно ми беше.
От една страна бях готова за ожалване, разбиране, помилване, а от друга връщането назад към предни житейски периоди ми се виждаше като регрес, като дни на вятъра.
Заместих.
В мен обаче, мълчанието свири зимна симфония на цигулка...
Хората се срещат, учат един от друг, доколкото могат и продължават с ново справяне или постарому.
Учим или отказваме!
Право на избор!

26.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и четвърти

Денят беше интересен.

Имах инсайт свързан с първичния житейски конфликт - механизмът на заместването и самоосъзнаването, че емоционалната, физическата и духовната сигурност, въпреки че са илюзорни, е по-добре активно да са в наши, а не поверени на чужди ръце.

Отбелязвам: емоционалното отреагиране е от първостепенна важност.

Мога повече, отколкото подозирам!

Намирам за важно да преструктутирам деня и задачите си в него!

Преодолявам дългогодишни навици, закърняла част от мен.

Справям се - хахаха!!!

25.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и трети

Честото споменаване на името ми днес, първоначално ме върна към обичайните ми реакции, но после дори ме забавляваше. Дори подмятанията и оценките на колегите ми, по-скоро ми бяха любопитни и интересни за проучване, но отчетох първосигналното ми издразване, докато все още не бях чекнала отсрещното обяснение.

Заслужава си човек да наблюдава поведението на другите, когато авторитетът ги фрустрира в полза на теб самия.

Доволна съм да установя, че имам напредък!

24.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и втори

Ден, в който успях без значение, че не бе във всичко.
Ден, в който поставих нов личен рекорд по издържливост и упоритост, без значение, че конкретното занимание не ми е любимо.
Ден, в който можех и още, но направих толкова.
Ден, в който нямах много време за другите, но се погрижих добре за себе си.
Ден, в който се обичам.

23.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесет и първи

Oбичам да пиша. Изпитвам необяснимо влечение към това да се изразявам с думите изпод пръстите ми, по спонтанен, естествен начин. В този момент, просто оставих всичко настрана поради удоволствието да го правя. Има нещо много диво, животинско в мен последните дни, което се обажда и иска да бъде чуто, прието, разбрано. Сама ми е трудно да разбирам себе си /все още/. Харесва ми да го правя през другите, защото уча чрез тях. Харесвам ми да съм непретенциозна към това, което отсрещния иска да ми даде. Влудявам се от себе си, от контрола си върху другите, от агресията си, от тъмната си страна. Страхувам се от поразиите, които мога да причиня с нея. Днес се оприличих на мечка-стръвница, която може да убие, за да брани своето без значение от разположението на силите, без значение от другите.
Събудила съм дивачката в себе си и тя ме провокира, доколко мога да й устоя.
Аз съм си аз. Толкова ценя спонтанността на живота, че правя безумия от грешки, контролирайки го, с глупавата мисъл, че ще го направя по-добър така.
Аз съм вибрираща в момента. Дори не помня, какво написах по-горе.
Изглеждам прекалено черно-бяла. Дори сивотата не ми е по мярка.

22.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден петдесети

Астро напомняне, преанализиране, вглеждане в изсънуваното.
Искам едно, добре мога друго, интуитивно се свързвам с трето.
Защраках мисловно по различаването на моето закачане, от препусканията на другите.
Любопитно е какво да правя при силен импулс за създаване и групови спирачки. Вероятно пренасочването на творческата енергия е възможно. Очаквам окритието си как, по възможност с по-малко усилия!?!
Освободете ми музата от работа, че ми е необходима, за да я наема спешно!

21.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет и девети

Десет желания.
Десет писти, по които да стартирам надскачането си.
Десет начина да се доближа до онова, което най-много искам за себе си.
Десет кръга, които заобикалят мишената ми.
Десет  предизвикателства, даващи вълшебен аромат на пътуването ми.
Десет /10/, състоящо се от  1 и 0, за да остане само 1 /единствената цел, мисия, която непременно следва да доведа до край/ ...

20.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет и осми

Емоционалната динамика на тъмния сектор ме плакнеше в един период на деня почти без прекъсване. На финала бях като добре изцедено пране.
Сега ми предстои да изпълня обещанието си.
Преди това мога единствено да напиша, че ако беше лесно, нямаше да е трудно.
Аз ли съм сбъркала пътя или той нарочно ми се сервира с точно тази панорама?
Обучение или лечение?
Черно-бялото продължава да е активна част от ежедневието ми, която затруднява забелязването на други цветове.
Ще видя!

19.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет и седми

Удовлетворение от поредната реализирана творческа идея.
Логично беше съчетана с натоварване, обмисляне, смяна в подхода, поемане на предизвикателството да реагирам различно, да бъда извън обичайния си комфорт, като начин на контрол и въпреки това да доведа замисъла докрай, да съдействам максимално идеята ми да бъде реализирана.
Подхвърлянията усещах като опит за уязвяване на способностите ми, като илюзорна помощ, като желание за дистанция, невключване, страх.
Чуждите комплекси, изпъкват на моя фон доста контрастно. Поне така е в моите сетива.
Допускам и обратното да е вярно, но не съм получавала скоро такава обратна връзка.
Активната копинг стратегия е днешното ми напомняне!!!
Искам да оспоря някои свои автоматични мисли.
Обичам групата си! Много ми помага, за вдигането на мъглата, която периодично забулва възприятията ми!

18.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет и шести

Картини, приказки, въображение...
Тренинги, автоматични мисли, оспорване.
Фурми, ядки, коняк.
Съпротиви, осмисляне, себеоткриване.
Освобождаване, отърсване, сваляне на картите.
Лудост, бяс, признания, отричания, обич, свързаност, топлина, уют.
Отново на чисто!

17.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридест и пети

Подследните дни съм ентусиазирана да променям обичайното си поведение.
Искам да сляза от колелото, което въртя, да спра да пея един и същ рефрен, да изляза от комфорта на един и същ отговор.
Стигнала съм до желанието да съм нова.
Имам необходимост да наруша стереотипа.
Търся възможност да променя онова в себе си, което ме кара да боксувам.
Искам да отворя скритите душевни сандъци на неизползвания си до момента потенциал!

16.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет и четвърти

Бързото ми закачане за съня снощи ме потопи в драматургия, в която естествено бях главен герой.
Извод: В сънищата ни, главният герой винаги сме самите ние.
Впечатляващо е, че сънят открива пространства за размисъл, които са важни за развитието ни на съответния етап.
Откакто съм се събудила се усещам свързана на някакво невидимо ниво със снощния ми филм, идеята му, чувството от преживяното, другите герои в него.
И тук съм, но част от мен е и там.
Имам нужда да разгледам всички кадри впечатани в главата ми внимателно.
Чувствам любопитство, тайнственост, привличане, желание да се вгледам във взаимовръзките и да си взема същественото за мен. Това, което ми трябва в момента, този момент.
Сякаш има нещо твърде важно в този сън, което си заслужава да не бъде изпуснато.
Захир!

15.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет и трети

Преуморена съм и ми се спи вече...
При умора, мисленето щурее хаотично, нефокусирано, незадълбочено.
Шансът за улов на инсайти нараства.
Алфа включването ускорява процеса, стига и възможността за записването им да е своевременна, иначе бързо отлитат там откъдето са дошли.
Имам нужда от почивка и сън...
Гмуркам се...
Уловът ще почака!

14.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет и втори

Интуицията ми работи.
Има хора, с които имам силно развита интуитивна свързаност, независимо от броя години или километрите разстояние.
Разпознавам ги сред морето, лодките, дърветата, снега.
Задействането на способностите ми, ме развесели.
Хареса ми да си припомня, че още го мога.
Потвърждавам за пореден път, че в този живот - случайности няма.
***
Нищо, което се опитва да прилепне по мен не ми харесва, освен ако това не е тялото на спящия до мен любим човек или новата ми рокля, стига да ми стои добре!
Държа на отделността, на уникалността, на разнообразието, на възможността да съм с някой, който не прилича на мен.
Привлича ме другостта, любопитството за другия, неговата специфичност.
Дори и да виждам в другия нещо мое, ми е интересно как той го употребява и изразява.
Принципно съм привлечена от онова, което по-малко притежавам, защото така се чувствам стимулирана да го развивам.
С хора, с които имам общи черти ми е по-добре да плувам, защото се чувствам по-спокойна, по-уверена, по-отдадена, но и по-бързо се уморявам.
Умората идва от големия първоначален разход на енергия за откриване и показване на общото.
Усетя ли се изследвана в приятелски кръг полудявам. За мен, това никога няма общо с приятелството. Дори не ме интересува, дали е хоби на другия.
Светът е пълен с хора за изследване.
Да изследваш приятел и близък е най-краткия път да го изгубиш.
Отказвам позицията на опитния заек.
Категорично!
Всички философски трактовки, какво е искал да каже лирическия герой, а какво е разбрал читателя, са излишни.
Нито искам да се напасвам, за да имам някой отсреща си, нито искам друг да се напасва, за да остана срещу него.
Емоцията ми е свързана с много силна раздраза и усещане за предателство.
Аналогично в последните 12 години би трябвало да ми е било хубаво да се ровя и изследвам финансите, данъците, декларациите на приятелите си.
Реално - знам, че сме приятели, заради друго и друго ни свързва.

13.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет и първи

Усилие в работата, граничещо с безсмисленост.
Настроение от вечерята и удовлетвореност от изключително ценните хора, които са в близост.
Възможност за още новогодишни подаръци, които преди секунди опаковах.
Получих ценни благодарности и добри думи днес - това е важно за мен. Хората са ми важни!

12.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден четиридесет

Днес съм доволна от себе си. Успях да надмина някои от задръжките си, които от дълго време ме водеха към пасивно удрямване. 

Вършат ми се нови неща - те ме ентусиазират. 

Работата ми, ми действа все по-отегчително, до степен да ме съмнява, че мога да свърша нещо смислено за нея от тук насетне, че си заслужава да полагам усилие...

Тъпченето на едно място е досадно.

Търся си манивела, за да превъртя работата.

11.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден тридесет и девет

Не ми се отдаде да си обясня фазата, в която съм.

Нямах разпускането, на което се надявах.

Чувствах се дезангажирана по отношение на неотложна работна задача.

Не усещах удовлетворение от споделеност, за която се бях запътила. Изпитвах само удоволствието на вкусовите си рецептори.

Имах желание да се сдобия с нещо ново, но нямах сигурност, че ми е необходимо.

Несигурността надделя. Не изпитвам наслада, насилвайки се да притежавам нещо, когато не ми идва отвътре.

Неудовлетворително ми е като цяло.

10.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден тридесет и осми

Привличам чуждите пожелания и подаръци, отблъсквам пожеланите от мен.
Саботирам играта, идеята или по-меко казано подхождам егоистично и заявяващо себе си. Променям старите правила и традиции, на едно несъзнавано ниво и чак се удивлявам на това енергийно движение в мен и на способностите си. Определено съм изненадана.
Сякаш моят Марс е излязъл от храстите и се движи целенасочено и уверено, а Меркурий едва успява да осмисли действията му.
Интересно!

09.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден тридесет и седми

Успешна външна проверка на работната организация, която имам.
Замислям се дали при една проверка на душевната ми организация, резултатът би бил същия...
Свършиха ли тъмните дни?
Имах приятна среща, която ми остави усещане, че времето бе абсолютно недостатъчно за информацията, която чакаше да бъде споделена, разменена, обсъдена.
Все повече нямам търпимост и желание да служа на предишни ритуали.
Преминавам през тъмнината на личните си подземия и откривам отдавна забравени неща. Забелязвам, че не искам да ги премахвам, само да ги изследвам като дълбочина, възможност, замах на използване. Мога да бъда наистина кошмарна за другите, ужасна, отвратителна, безпощадна, безкомпромисна, крайна, помитаща, влудяваща. В пика на страхотията ми съм на границата с лудостта и крайната жестокост /физическа и психическа/ - звяр и манипулатор.
И се виждам, и разбирам, какво правя, обаче съм в съпротива да се спра от тази си роля, сякаш ще изневеря на природата си, която го иска от мен.
Там от дъното на мене си, гледката нагоре изглежда като безуспешен опит да излъжа тъмната си страна, че не съществува, а прекаленият позитивизъм, намирам за също толкова вреден, колкото крайния негативизъм.

08.01.2015 г.
Ванина

Read More

Ден тридесет и шести

Още от сутриннта приятели се погрижиха да си върна мили отминали спомени. Валяха припомняния на отдавна отминали дни, забавления, преживявания от много скъпи хора, с които сме израснали заедно в различни житейски периоди от време.
Много пожелания.
Странна смесица от носталгия, веселост и любими хора.
Добре ми дойдоха.
И приказката най-после продължава!

07.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден тридесет и пети

Преживяванията принудиха размишленията да отстъпят. Денят беше отговорен и натоварен, но вечерта бе забавна и разпускаща.
И все пак бях дистанцирана. Едно наум.
Трудно е да преминеш кошмарна поредица дни и да не остане следа.
Заместването помогна - предполагам временно.

06.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден тридесет и четвърти

Тегав ден. Трудно ми беше да превключа на работен режим.
Естествено работните задачи за следващите девет дни са повече от възможното време за изпълнението им. Това е неписана закономерност по това време на годината.
Разбирам вече чувството да те насилват да споделяш, когато не ти е до това и отсрещния съвсем не е наясно, какво повторно преживяване ти причинява.
Оприличавам го на повторно разглеждане на ужаса, но на забавен каданс. Хубавичко да се вгледаш в най-гадните ти моменти, в коктейл с размишление и обилно съветване.
Нищо, че не обичам такива коктейли.
По-страшният извод е свързан с дефицита на обич, от който ми призля окончателно.
Последното ми дойде като твърде закъснял проблясък.
Кой е казал, че трябва всеки ден да се харесваме?
Проповедниците на позитивизма няма ли да замълчат поне за ден?
Писна ми да изкачат от всички храсти. Аман от самаряни!
Имам кофти дни! Има и защо да ги преживея като такива!
Така предполагам.

05.01.2014 г.

Ванина

Read More

Ден тридесет и трети

Бясна съм на мъжете!
Наивници, смятащи се за герои, а цял живот не се пускат от фустата на майка си.
Бясна съм им!
До степен, че не искам да ги виждам и чувам!
Фустогонци немирясващи.
Манджите си искали да подправят и сменят.
Как ли и на мен може да ми писне, че чудо ще стане!
Никой да не е дръзнал да ми се мярка пред погледа идващите часове!

04.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден тридесет и втори

Гледам втренчено, а отвътре ми е изпразнено, като занулено.

Крайниците ми са отпуснати и мозъкът ми се люлее в пространството.

Привърших книгата за лудостта от преследването на нещото. Път, който досега не съм отчитала, че води до едно и също, ако не тръгна към мен.

Сега съм като онемяла, колко време на празен ход съм загубила.

Има ли смисъл да ме вълнува това? И загуба ли е?

Вървя и се оглеждам в лицата и ситуациите около мен, като в огледало.

Дали ми харесва разкривеното изображение отсреща?

Просто търся истината и се страхувам от нея!

Живеем в паралелна реалност.

Коя съм аз?
Какво мога да си върна, след като нищо не ми принадлежи!?!

03.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден тридесет и първи

Усещам липса, незавършеност, нехармоничност...
Някаква част от мен е забравена някъде в пространството и ме гори да си я върна, да хукна, за да я открия и да запълня себе си.
Трудно ме свърта. Едва сдържам себе си в това измерение. Гложди ме, че не съм на мястото си.
Някъде живее и трепти част от мен - липсващата моя част!!!
Мира нямам - воля имам да си я върна!!!

02.01.2015 г.

Ванина

Read More

Ден тридесети

2015 се втурна с любов, признателност, радост, благодарност, отдаденост.
В първия й ден имаше време за стопляне и наспиване, за похапване и излежаване, за четене и обмисляне, за разговори и наблюдение.
Живеенето е приключение и колкото и да сме подготвени все попадаме в ситуации, в които цялата ни подготовка и екипировка се оказват излишни или недостатъчни, защото опираме до провокацията да бъдем различни, нелогични, непоследователни.
За абстрактните подходи, за интуитивните решения и нестандартните хрумвания!
Да ни е честита!

01.01.2015 г.

Ванина

Read More